Весел Цанков
Да не бъдем кльощави (39) (55 изпитани рецепти)

Големи козунаци

За какво се сещате, като чуеш думата „козунак“?

Аз се сещам за мускули. Като бяхме деца, на мускулите на ръцете, по-точно на бицепсите и трицепсите казвахме „козунаци“, защото тези мускули като са добре развити, са преплетени като козунаци. „Глей ми козунаците“ казва някой, запретва ръкава на фланелката и стяга бицепс да покаже какъв му е голям и развит. Детски работи, но човек ги запомня.

Възрастните също забелязваме и запомняме. На Великден със семейството ми ходим на „Свети Георги“, много хора се събират там по празници, та и ние с тях. Докато тече службата, наблюдавам провиращите се.

Винаги съм се чудил защо като се съберат много българи на едно място, винаги и непрекъснато някакви отделни индивиди или цели групички се промушват през тълпата от едно място към друго? Който е дошъл пръв е по-напред, дошлите по-късно са по-назад, промушването не е признак на добро възпитание. Още повече, че в промушването няма логика — хора се промушват напред, но също отляво надясно, отдясно наляво и по всички възможни диагонали.

И още нещо интересно — промушващите се рядко казват „извинете“ или „моля“, просто се промушват през човешкото море, разбутвайки по-нежно или по-грубо хората. Това ме навежда на мисълта, че не е зле да има постоянна всеобща кампания по пропагандиране на думичките, които бай Ганьо нарича „мазни“, спомняте си навярно, при бай Ганьо понятието „любезен“ не съществува. Добре е да се популяризира как хората да кандидатстват за пари от европейските фондове, но също така е добре и да се популяризира любезността, да се правят всеобщо достояние думи като „моля“, „ако обичате“, „извинете“.

Наблюдавал съм хора, които не употребяват „мазни“ думи, които говорят високо, категорично, гърлено — струва ми се, че те го правят за да не ги помисли някой за слаби. Огромната част от българите демонстрираме, че сме страхотни мъжкари, корави типове и печени играчи, обаче общо, като народ, това не ни личи. Обратно, при немците например всяка втора дума е „моля“, а всяка трета „благодаря“, но като народ те са световна сила, а също и като държава. Сега смятам да проуча провират ли се немците във всички посоки като се съберат повече хора на едно място.

Освен, че също като децата забелязваме и запомняме, възрастните също като децата обичаме козунак. Обаче за разлика от децата ние броим калории, а козунакът е калорийна бомба. Затова след бомбардирането с козунак е добре да следва примирие с нещо по-леко. От зелената салата по-леко няма, а пък след зимата свежата зеленинка си е направо благодат. Всеки знае да кълца зелена салата, обаче нека все пак да припомним някои тънкости:

Първа тънкост — зелената салата обича многообразието. Маруля, салата, краставица, репички, пресен лук, пресен чесън, левурда — всичко това се нарязва и накъсва, защото казват, че салатата е по-добре да се накъсва, а не да се реже — и след като се нареже и накъса се обърква добре. Подробност — първо се накълцват марулите и салатите, посмачкват се и тогава се нарязват разните краставици и репички.

Втора тънкост — вместо оцет може да се сложи кисело мляко, салатата става с по-мек вкус. Да не забравяме и лимоновия сок, той също може да замести достойно оцета.

Трета тънкост — вместо олио слагаме зехтин, хубав зехтин от плодовете, не от костилките, с нулева киселинност и съвсем без холестерол. Зехтинът не само е полезен, но и придава един по-друг вкус на зелената салата.

Четвърта тънкост — от много зелена салата на човек също може да му стане тежко на стомаха. Затова имаш ли зелена салата, раздели я с ближните си, за пореден път нека си припомним основното правило в кулинарията — най-добрата подправка към всяко ястие е добрата компания…