Весел Цанков
Да не бъдем кльощави (14) (55 изпитани рецепти)

Вкусни фестивали

Като чуете думата „фестивал“ за какво се сещате?

Аз се сещам за „Златният Орфей“, много ранен детски спомен ми е той и затвърждаван всяка година, сега и насън да ме сбуташ и да ми кажеш „Златният Орфей“, веднага ще отговоря Анита Хегерланд. За по-младите ни слушатели нека да дам допълнителна информация — Анита Хегерланд е от Норвегия, тогава беше 8–9-годишно дете, което симпатично изпя на фестивала песента „Арлекино“, очарова всички, а пък аз, нека да разкрия сърцето си, тогава също 8–9-годишен, бях влюбен в нея.

Между другото на „Златният Орфей“, пък и в естрадата изобщо, най-много се пееше за любов. Изсвири оркестърът първите акорди, изпее изпълнителят „обичам те“ и започва да уточнява „твоите очи, твоите ръце, твоите коси“ и така нататък орган след орган и крайник след крайник, на части се изпяваше влюбеността, за да не вземе случайно на към секс да отиде работата.

Не това обаче е голямата грешка на естрадата, която я прати в златния архив на музиката, а неправилният инструментариум, с който боравеше тя относно любовта. То си се знае — любовта на мъжа минава през стомаха. Не през очите, не през ръцете, да не говорим за косите, веждите и мустаците. Трябваше дейците на естрадата да се посъветват с готвачите и тогава вместо да пеят „твоите очи, твоите коси“, щяха да пеят „твоите сърми, твоята мусака“ и естрадата щеше да пребъде. Доказателство — попфолкът, респективно чалгата.

Защо това е най-жизнената музика? Защото там любовта се трактова правилно, пример песента „всичките прасета на мезета“, суперхит и ненапразно, не може да не е хит песен, в която влюбените разфасоват де що има прасета, следва консумация, два стомаха в един се сляха и накрая влюбените се озовават на седмото небе, глухи за останалия свят и най-вече за подканите да платят сметката.

Сега „Златният Орфей“ го няма и не защото е забранен, просто сега времето е друго, сега времето е за бира, секс и рокендрол. Виждате колко прямо е всичко, няма ръце, очи, коси, направо върху секса се съсредоточава работата, но за него ние сега няма да говорим, който се интересува за подробности, има купища литература по въпроса, най-често богато илюстрирана. И за рокендрол няма да отварям дума, той не е за тълкуване, той е за слушане. Сега ще отворя дума за бирата.

Освен чудесен релаксант — когато е в умерени дози, бирата е и страхотно допълнение за ред ястия. Класика, която е гениална в своята простота е пилето с бира. Сега ви предлагам варианта пилешки бутчета с бира, понеже, поне според моята кулинарна школа, бялото пилешко месо не върви с бира. И така, как се приготвя това кулинарно вълшебство? Първо, надувате парчето „Бира, секс и рокендрол“ на Георги Минчев. След това измивате бутчетата, които може да са само долни, може да са само горни, а може и да са смесени от двата вида. Слагате ги в тава, сипвате малко вода, сипвате и повечко бира, посолявате, слагате дафинов лист, много чесън на едро и мятате във фурната, това е цялата философия, пече се бързо и ако ви се занимава, последните петнайсетина минути често-често обливате бутчетата с вълшебния сос, за да стане кожата им хубава като на добре поддържана манекенка. А, ето къде се крие подводен камък — да не се изпари сосът, следете го зорко и ако количеството му застрашително намалее, долейте гореща вода. Това е то, какво му трябва на човек — една проста, но мераклийска рецепта и бира, секс и рокендрол, в умерени количество, все пак…