Елизабет Адлър
Едно лято изпълнено с чувства (9)

Глава 9

Вани се обади след час и когато Лара я информира за решението си, тя загрижено каза:

— Трябва да го обсъдя с другите момичета. Искам да кажа, Лара… ти… сама… в Париж. Някак си, не ми се струва правилно.

— По-добре е, отколкото да бъда сама в Кармел — отговори Лара, която звучеше далеч по-уверено, отколкото се чувстваше. — И е по-добре, отколкото да седя и да гледам дали Мелиса Кени ще ми позволи да взема съпруга си обратно. В което, някак си, аз пък се съмнявам.

— А не искаш ли той да се върне?

Вани звучеше така, сякаш самата тя беше изпълнена с копнеж — като че ли вече се замисляше за първата загуба на съпруг в кръга на момичетата. Лара знаеше точно как се чувства тя. Те винаги са си били заедно, един отбор, а сега той започва да се разпада и заплашва и тяхната сигурност. Тя каза:

— Не знам, Вани. Точно сега съм толкова… — тя се замисли за правилната дума — толкова наранена. Бил ме излъга. Той пожертва нас, нашите планове, нашия живот заради Мелиса. Какво бих могла да кажа? — тя уморено сви рамене, но Вани не можеше да види това.

Следващото обаждане беше от Сузи.

— Щом настояваш да направиш това проклето пътуване, поне позволи на една от нас да дойде с теб — каза тя твърдо, но Лара беше не по-малко упорита.

— А какво мисли Делия? — запита тя.

— Делия мисли, че трябва да отидеш, но, както виждаш и сама, тя е малцинство.

Лара се засмя.

— Моят глас изравнява гласовете. Две на две.

— И така, кой има решаващия глас тогава? Децата ти?

Лара се зачуди дали сърцето й може да стане по-тежко, а тъгата й — по-дълбока. Беше такава егоистка, мислеше само за себе си и за собствената си болка. Дори не беше помислила как може да се отрази разводът на Джош и Мини.

Делия беше още на линия.

— И така, кога заминаваме?

— Ние?

— Вън от града и… в Париж — заедно. Надявам се, че говориш френски по-добре от мен.

Лара се засмя.

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, скъпа, но ще предприема пътуването сама.

— Няма ли да е по-забавно, ако сме две?

— Не забавление търся, Делия — внезапно Лара разбра от какво има нужда. — Търся себе си — замисли се за миг, като че ли някой друг беше изрекъл думите. — Не знам как точно да ти го обясня, но това ще бъде… пътуване към себе си. И трябва да го направя сама.

Делия веднага я разбра. Каза:

— Кога заминаваш?

— До две седмици. Скоро.

— Разбира се, ще се видим, преди да заминеш, нали? И се надявам, че всичко ще мине добре и ще ти бъде от полза, Лар — добави тя тихо.