Елизабет Адлър
Едно лято изпълнено с чувства (5)

Глава 5

Даниел Холанд се смяташе за обикновен човек. Човек, който върши добра работа и с главата, и с ръцете си, и ръководи успешно малкия си бизнес. Винаги спускаше американското знаме на Четвърт юли и в Деня на труда, украсяваше коледно дърво и поставяше светлинки на покрива на къщата си на Коледа, издълбаваше тикви, които оставяше на верандата си всяка година на празника на Вси светии.

Беше роден в малкия крайбрежен град Кармел, където все още живееше. Беше най-големият син на строителен предприемач. Родителите му бяха починали още млади и Дан, най-големият, беше отгледал по-малките си брат и сестра. Сега Трой учеше в медицинско училище и изгаряше от амбиция да заеме по-високо място в социалната стълбица, а красивата му по-малка сестра, Хали, полагаше усилия да завърши колеж, като междувременно печелеше конкурси за красота. През лятото тя работеше с братята си и понякога дори размахваше тежкия чук. Обикновено обаче караше пикала, вършеше закърпките и пробиваше дупките.

Като най-голям, Дан трябваше първи да се запише в колежа, но той отхвърли тази възможност.

— Предполагам, на мен ще се падне честта да играя ролята на пропадналия в семейството, татко — беше казал той на баща си. — Но онова, което наистина искам, е да работя заедно с теб.

И така, вместо да се запише в Политехническия, той получи добра подготовка в основите на строителния бизнес и на дизайна и сега можеше да построи къща от мазето до тавана. Той се гордееше с това, гордееше се и със способностите, и със знанията си и обичаше работата си. Обичаше дори дребните поправки, които обикновено приемаше като вид услуга, като например днес, в случая с мисис Луис. И те помагаха на бизнеса да върви.

Той зави и влезе с пикапа в непокритата с чакъл алея, която водеше към малката плажна къща, която беше негов дом. Остана седнал в колата за миг, замислен за мисис Луис, за това, как изглеждаше тя в онзи секси бански костюм, който май беше с един размер по-малък, отколкото трябва. И каква лудост — диамантената огърлица, която тя носеше с него. По босите й крака имаше пясък, ноктите й бяха лакирани с яркочервен лак, краката й бяха бледи, дълги и стройни. Косата й беше разбъркана от вятъра, слънцето грееше в топлите й кафяви очи и те блестяха като топази.

Той слезе от пикапа с усмивка и свирна на кучето, което тичаше по поляната. Беше успял да забележи доста неща у мисис Луис за краткото време, което беше прекарал в нейно присъствие. Тя беше по-различна от жените, които той обикновено срещаше — което означаваше хората от неговия град, сред които беше израснал, с онези, които идваха за уикенда от големия град и носеха със себе си скъпи вина, говореха високо и пискливо и се смятаха за върха на градската изисканост. Тази жена не беше като тях. Тя беше срамежлива и нервна, не много уверена в себе си. Без да иска, той се запита защо ли е така и какво ли се е случило, че да я направи толкова уязвима.

Влезе в къщата, чиято боя беше избеляла от времето и в която живееше сам, освен ако случайно Трой и Хали не бяха дошли през някоя ваканция. Нахрани кучето, пусна плоча на Боб Дилън, в която той пееше: „Докато не се влюбих в теб“, съблече дрехите си и пусна душа.

Дан никога не мислеше за добрия си външен вид, просто приемаше факта, че прилича на баща си. Красив, мургав, мускулест човек, който живее на открито. Започна енергично да трие силното си тяло, замислен за живота си, който никак не беше лесен, след като майка му и баща му бяха починали и му бяха оставали отговорността за брат му и сестра му. Усмихна се, когато се сети за „децата“. Те правеха живота му смислен.

Преди да излезе, той направи списък на необходимите поправки по верандата на мисис Луис и оценката им. Първата му работа на сутринта щеше да бъде да ги пусне в пощенската й кутия. Работата не беше сериозна, макар че можеше и да стане, ако тя не се погрижеше за това веднага. Щяха да са му необходими няколко дни, а и трябваше да работи по това в промеждутъка, който щеше да му остане между другите поръчки.

Все още мислеше за мисис Луис, докато шофираше към Сан Франциско, за да се срещне с приятелката си. Питаше се какво ли прави сама в голямата плажна къща. И дали има съпруг. Мисис Луис май беше успяла да заеме голяма част от мислите му. Просто имаше нещо в нея нещо привлекателно, което червеният бански разкриваше…