Елизабет Адлър
Едно лято изпълнено с чувства (20)

Глава 20

На следващия следобед все още никой нищо не можеше да им каже за местонахождението на багажа им. От авиокомпания „Делта“ смятаха, че е все още в Синсинати. Затова двамата с Дан се принудиха да отидат до булевард „Сен Жертви“, където имаше добре снабден и сравнително евтин универсален магазин. Купиха си бельо, като търпеливо изчакаха реда си на дългата опашка от жени, които купуваха сирене, перилни и почистващи препарати, бански костюми и кошчета за отпадъци.

„Сега поне най-после имам бикини“, помисли си Лара с облекчение, макар че вече беше свикнала да ходи без такова. А после попаднаха на прекрасен малък бутик за скъпо и фино дамско бельо. Тя влезе усмихната, защото в този момент се сети за Делия. Имаше намерение да си купи нещо наистина вълшебно.

Магазинът беше малък и изискан, на прозорците имаше дантелени завеси — изглежда, французите много ги обичаха. Бикини–прашки и модни сутиени бяха изложени върху манекени, напомнящи крехки момичешки тела, които, помисли си Лара, нямаха нищо общо с нейните закръглени форми.

Стройната, но с мършав и изпит вид, продавачка я изгледа студено, защото само с един поглед беше преценила, по неугледната й външност, че не е клиентка.

— Bonjour, madame — каза й с безразличие.

— Bonjour, madame — отговори Лара. — Имам нужда от няколко сутиена. — Говореше много бавно, на френски, защото не знаеше дали продавачката говори чужди езици.

Погледът на момичето се спря с неодобрение на пищната гръд на Лара.

— Но какъв размер, мадам?

Лара знаеше, че французите мерят в метри и сантиметри, но не можеше да си спомни точния размер. Вместо това каза американския номер:

— Трийсет и осми.

Очите на момичето се разшириха от учудване.

— И чашка „С“ — призна Лара.

Продавачката си пое дълбоко дъх, веждите й презрително се стрелнаха нагоре, тя зацъка с език и накрая поклати глава.

— Oh, mais non, madame — устните й неодобрително се свиха. — Non! Pas ici. No. Не тук.

Лара се засмя. Това беше просто нереално, толкова глупаво, толкова абсолютно по парижки.

— Представяш ли си, да изразят неодобрение от теб в магазин за сутиени! — каза тя на Дан, когато излезе отново на улицата, все още смеейки се.

По-късно извади късмет и откри разпродажба в студиото на Макс на улица „Сен Пиер“, където с благодарност успя да сграбчи ленена пола, чифт ленени бикини, няколко обикновени тениски и камизоли. Сега, когато откри, че и в Париж се организират разпродажби, задърпа Дан по булевард „Сен Жермен“ и затърси жадно с очи знаци, уведомяващи за такива. Спря като ударена от гръм пред изискания бутик на Соня Рикиел, втренчена изумено в роклята на витрината, изработена от копринен жоржет, кремава, обсипана с тъмнорозови рози. Беше без ръкави, леко набрана в раменете, дълбоко изрязано деколте и поли, които се разстилаха като облак. Лара си помисли с въздишка, че роклята олицетворява парижко лято. Трябваше да я има. Дори знаеше с точност кога ще има случай да я облече. Тази вечер, в известния ресторант, където беше направила резервации още преди месеци, когато все още мислеше, че ще дойде в Париж с Бил. Изненадана, тя установи, че се забавлява повече от очакваното и дори е забравила за Бил. „На кого му пука за това измамно копеле, помисли си тя и сви рамене точно като парижаните. Той със сигурност не мисли за мен.“ Влезе уверено в магазина и излезе, лъчезарно усмихната, след петнайсет минути с грижливо опакованата рокля.

После започнаха да търсят дрехи за Дан. Лара настоя да му купи красива тъмносиня риза, която, както каза, щяла много да отива на очите му. Купи му още вратовръзка в синьо и жълто, която избра сама, макар Дан да се кълнеше, че никога през живота си не е слагал вратовръзка. Той си избра хубаво свободно ленено сако и чифт мокасини от мека кожа в един доста изискан магазин със странното за Париж име „Уестън“. Лара му каза, че е чула от Делия за този магазин и че според приятелката й тук продавали най-добрите мъжки обувки в цяла Франция.

След два часа ходене, с удоволствие заеха малка двойна маса на тротоара пред кафе „Ле Дю Маго“. Покупките си струпаха на свободен стол до себе си. Поръчаха си кафе с бита сметана и кроасани. Според Лара, не биваше да ядат много през деня, защото трябваше да събират сили за голямото угощение, което им предстоеше вечерта.