Елизабет Адлър
Едно лято изпълнено с чувства (12)

Глава 12

— От този момент нататък нещата биха могли само да се подобряват — каза Сузи и звучеше напълно категорично.

Приятелките й седяха около масата за закуска в кухнята, в просторното ранчо на Сузи. От прозореца се виждаха конете, които пасяха в ливадата. „Момичетата“ пиеха вече петата си чашка кафе. С кофеин, защото Делия беше казала: „Какво пък, по дяволите, днес имаме нужда от него.“ Имаха „приятелска среща“.

— Мъжете са отвратителни егоисти! — Делия налапа цяла шепа витамини и ги глътна с кафето, вместо с вода.

— Особено Бил Луис — Сузи изгледа втренчено Лара, която беше привела рамене над чашката си кафе, подпряла лакти на масата, хванала брадичка в шепи, без грим, с прибрана на опашка коса, бледа и нещастна. — Това измамно копеле пропиля години съжителство с теб само за две седмици.

— Трябва ли да отидеш на това пътуване? — запита я тихо и нежно Ванеса. — То е толкова пълно със спомени за теб, че от това само ще те заболи повече.

— Не съм ви казала всичко — Лара гледаше втренчено в кафето си и като че ли не чу какво й каза Вени. — Срещнах друг мъж. Преди две вечери правих секс с него на плажа. Беше най-красивото нещо, което въобще ми се е случвало.

Настъпи тишина, причинена от огромното им изумление. Споглеждаха се една друга, после отново спираха поглед върху Лара. Тя говореше като насън.

— Не знаех, че може да бъде и така. Просто беше по-силно от мен. Не знаех нито къде се намирам, нито дори коя съм. Всичко, което исках, беше Дан и онова, което той правеше с тялото ми. И онова, което аз правех с неговото.

Момичетата отново се спогледаха. Този път — с вдигнати вежди.

— Вината беше изцяло моя — гласът на Лара трепереше. — Знаех какво правя, когато го помолих да остане за вечеря. Знаех, че го желая, макар да не смеех да го призная дори на себе си. Но желанието диктуваше всяко мое действие — от свещите и виното, до белите дрехи и златистите сандали.

— Лека жена! — усмихна й се с възхищение Делия.

— И кога ще се срещнем с твоя любовник? — Сузи им наля още кафе и извади шоколадовата торта. — Случаят е много важен, направо — спешен — обясни тя, когато другите я изгледаха скептично. — Само това е останало след децата.

Е, щом като беше така, всички си взеха по парче.

— Просто трябваше да ви кажа — каза Лара с уста, пълна с калории, които носеха утеха.

— Разбира се, че трябваше — потвърди Делия. — Това е най-вълнуващата новина, която сме чували от години. Бил да върви по дяволите! Щом лъже две жени едновременно, той заслужава кучка като Мелиса Кени. Разкажи ни за любовника си. Кой е той?

— Казва се Дан Холанд — очите на Лара потъмняха и тя въздъхна, когато споменът изплува само при изричане на името му. — Той е мъжът, който поправя верандата на плажната къща — тя ги погледна виновно. — И е на трийсет и две години.

Челюстите им увиснаха.

— Исусе! — възкликна Сузи. — Да не е останал без дом?

— И е много красив — Лара не й обърна никакво внимание на въпроса. — И е най-добрият любовник, когото съм имала.

— И какво следва от това, мисис Лара Луис? — сякаш й се присмя Делия. — Че е по-добре да имаш двама, отколкото един мъж?

Но Вани протегна ръка и стисна нейната.

— Радвам се, че си го срещнала, Лара. Той е точно това, от което имаш нужда сега.

Всички се обърнаха към нея, изненадани от думите й. Вани Девицата беше прякорът й, когато бяха ученички, а ето, че сега тя одобряваше връзката на Лара с младия работник.

— Какво знаеш ти за това? — запита я Делия.

— Повече, отколкото си мислите — Вани се усмихна скромно, когато отново я изгледаха изумено. — Моят сексуален живот е повече от задоволителен, благодаря, че попитахте. И мога да разбера защо в този момент Лара има нужда от мъж. Бил я пренебрегва от доста време, а тя е прекрасна, нормална жена. И ако Дан Холанд е толкова добър, колкото казва тя, тогава, свалям й шапка.

— Добре! — Сузи се отпусна назад върху възглавничките почти шокирана. — Благодарим ти, че сподели това с нас, Вани. Ще си мисля за думите следващия път, когато вечерям с теб и Лукас.

— Окей, но Лара е дошла при нас за помощ, а ето, че досега нищо не сме решили — каза Делия, явно изпълнена с нетърпение. — Обобщението е следното: първо — Бил й изневерява и Лара не е сигурна дали ще го приеме отново, дори той да пълзи в краката й. Второ — Лара има любовник, с когото е преживяла прекрасен секс и който много ще й помогне в преодоляването на това препятствие. Мисля, че трябва да гласуваме. Дали Лара да запази любовника си и да му отпусне юздите? Или да отиде сама във Франция и да прекарва нещастно дните си в спомени за това, какво е било едно време? Дан? Или Франция?

— Дан — три ръце се стрелнаха във въздуха и три усмихнати лица се обърнаха към Лара.

— Прекалено е късно — каза тя нещастно. — Всичко съсипах. Той си отиде.

— Какво си направила?!

Лара им обясни, че когато телефонът звъннал, тя знаела, че е Бил, каза им колко смутена и виновна се почувствала и с какви думи се е обърнала към Дан.

— И така, той просто си взе обувките в ръка и си тръгна — каза тя.

— Исусе, сега верандата ти може да остане недовършена! — практичната Сузи вдигна рамене, когато другите я изгледаха неодобрително.

— Последните му думи бяха: „Телефонът звънеше за теб, не за мен.“ — Лара, в крайно мрачно настроение, си взе още едно парче торта. — И това е краят на историята с Дан Холанд — каза тя, а после облиза шоколада от пръстите си. — И така, ще замина за Париж. Сама. Точка.

Вани избута встрани чинията си с останките от тортата.

— Човек няма нужда от чак толкова много калории за утеха. Чували ли сте някога за вълшебните думички „извинявай“ и „съжалявам“! Може би е необходимо само едно извинение. Та нали, все пак, ти си сгрешила.

Но Лара поклати глава.

— Всичко приключи — каза тя с нотка на такава категоричност и обреченост в гласа, та им стана ясно, че е истина.

— Тогава, по дяволите, няма време за губене — Делия пъхна отново крака в сандалите и избута стола си назад. Останалите я изгледаха въпросително.

— Е, не можем да позволим на Лара да отиде в Париж в такъв вид, нали?

Всички се обърнаха, за да огледат критично Лара, която се изчерви от неудобство в тениската си с надпис „Ролинг стоунс“ и стари дънки. Косата й беше рошава и, какво престъпление, отново не си беше сложила червило. Лара сведе поглед към тялото си. Знаеше, че е размъкната, че започва да се предава пред настъплението на средната възраст. Делия я хвана за ръката и я дръпна, за да я изправи на крака.

— Ти ще се бориш с истински секс символ за доктора в бялата престилка — каза й тя категорично. — Мислиш грешно. Не можеш да спечелиш. Не и без няколко нови, секси парцалчета. Хайде, момичета, стягайте се, отиваме да пазаруваме!