Даниел Стийл
Имението (8)

Глава 8

На сутринта след партито Купър изпрати на Луиз Шварц огромен букет цветя. Мислеше да поиска от секретарката й телефона на Алекс Мадисън, но реши да се обади директно в болницата и да види дали няма да успее да я открие сам. Попита за отделението за недоносени бебета. Почака доста време, докато прегледаха дългия списък с имената на специализантите, и накрая му съобщиха номера на пейджъра й. Куп изпрати съобщение, но никой не му отговори. Очевидно беше заета и не можеше да се обади. С изненада откри, че му стана криво, когато не я чу.

След два дни отново трябваше да се облече официално. Беше поканен на раздаването на наградите „Златен глобус“, макар да не бе номиниран повече от двадесет години. Но както всички стари звезди, той допринасяше с присъствието си за блясъка на събитието, внасяше вълнение и трепет. Щеше да отиде с Рита Уовърли, една от най-големите звезди, които Холивуд бе виждал през последните тридесет години. Куп обичаше да се появява на важни церемонии с нея. Вниманието, което пресата им отделяше, бе изумително, а те нямаха нищо против от време на време да им приписват и романтична връзка. Нейният пресаташе веднъж беше пуснал слуха, че дори били за малко женени, но тя започнала да се отегчава. Напоследък се появяваха доста често заедно, така че никой не можеше да повярва, че Рита може да се отегчи от Куп. Само да го виждат с нея, беше достатъчно за репутацията му. Тя изглеждаше невероятно за възрастта си. От пресслужбата й твърдяха, че е на четиридесет и девет, но той отлично знаеше, че е на петдесет и осем.

Куп я взе от апартамента й в Бевърли Хилс. Рита се появи с ослепителна бяла рокля, която обгръщаше фигурата й като втора кожа. Тази фигура през последните години не само бе отслабнала, но бе изпитала върху себе всички възможни хирургически намеси, с изключение на операция на простатната жлеза и на сърцето. Бяха поправяли лицето, гърдите, талията, дупето, ръцете, бедрата, бяха вземали от едни места и слагали на други. Резултатите бяха изключителни. На забележителната й шия и деколте, които също бяха подобрени благодарение на скалпела, се кипреше невероятна диамантена огърлица за три милиона долара, взета назаем от Ван Клиф. Когато излезе от къщата, на раменете й царствено лежеше дълго до земята манто от бяла норка. Рита Уовърли беше синоним на Холивуд, също както и Купър. Двамата бяха изключителна двойка.

Когато журналистите ги забелязаха пред вратите на залата, където щяха да се раздават „Глобусите“, направо полудяха. Човек би помислил, че са на двадесет и пет и миналата година са спечелили „Оскар“. Направо щяха да ги изядат, както винаги.

— Насам! Тук!!! Рита!! Куп!!! — фотографите снимаха, светкавиците щракаха от всички страни и ъгли, докато почитателите им един през друг подаваха бележниците си за автографи и плачеха от щастие, че са ги зърнали. Беше нощ, която щеше да даде храна на егото им за следващите десет години. Но и двамата бяха свикнали с това.

На лицето на Куп цъфтеше двадесет и четири каратова усмивка. Телевизионните екипи ги спираха на всяка крачка и му задаваха въпроси какво мисли за тазгодишните номинации.

— Прекрасен филм… Наистина впечатляваща работа… Горд съм, че съм в този бизнес… — отговаряше той, докато Рита ослепително се усмихваше на всички страни.

Трябваше им почти половин час, за да стигнат до местата си. Церемонията бе организирана като вечеря. Седяха на маси и щяха да вечерят, преди да започне награждаването.

Куп беше много внимателен с дамата си. Държа стола й, пое палтото, наля й шампанско.

— Почти винаги ме караш да съжалявам, че не се омъжих за теб — закачливо каза Рита, макар отлично да знаеше, както и той, че всичко е само шоу.

Купър наистина я харесваше, но само толкова. Отношенията им бяха полезни за репутацията и на двамата, а намеците, че са имали любовна връзка преди години, само ги поставяха във фокуса на хорското любопитство. Истината бе, че между тях нямаше нищо и никога не бяха станали дори малко по-близки. Той я бе целунал само веднъж, просто така, на инат. Но тя бе така самовлюбена, че Куп с безпогрешния си усет веднага осъзна, че няма да я издържи и една седмица. Нито пък тя него. Бяха достатъчно далновидни и умни да не развалят приятелството си с любов.

Веднага след като шоуто започна, камерите зашариха из публиката и, разбира се, хванаха във фокуса си Куп и Рита.

— О, боже! — извика неочаквано Марк, докато седеше пред телевизора в къщичката на Джими с бира в ръка. Двамата нямаха какво да правят тази вечер, така че когато Марк предложи да гледат награждаването, Джими прие с удоволствие. Той дори се питаше дали ще зърнат знаменития си хазаин, но никой от двамата не очакваше да го види така отблизо, както и дамата му. — Гледай, гледай! — викаше Марк.

— Коя е тя? Май че Рита Уовърли! Господи, той наистина познава всички! — дори Джими беше впечатлен. — Тя изглежда невероятно за възрастта си — това напомни на Марк, че дъщеря му обичаше да гледа всички тържества и церемонии в Холивуд — „Златен глобус“, „Оскар“, „Грами“, „Еми“ и дори наградите за сапунени опери. Искаше да знае всичко за живота на звездите. Но да бъдат разпознати Купър Уинслоу и Рита Уовърли не беше много трудна работа. Дори новородените знаеха кои са те.

— Това се казва изненада — коментира Марк, докато камерата се премести върху други лица. — Я кажи, кога за последен път си виждал хазаина си по националната телевизия?

— Имах един в Бостън, арестуваха го за углавно престъпление. Та за част от секундата го зърнах по новините. Мисля, че продаваше дрога — двамата се засмяха, а Джими отвори по още една бира.

Приятелството им, макар и скорошно, бе станало нещо, без което не можеха. Беше удобно и приятно, живееха наблизо, бяха образовани и интелигентни, и освен работа в живота им нямаше нищо друго. Нямаше жени, нито забавления. И двамата си имаха мъка на сърцето, бяха самотни и все още не бяха готови за нещо ново. Приятелството им помагаше да преживеят самотните вечери, като си поделяха пържолата и няколко бири. След като Куп изчезна от екрана, двамата мъже загледаха раздаването на наградите.

Джими извади пакет пуканки от микровълновата печка.

— Започвам да се чувствам като твоята любима половинка — пошегува се той, поставяйки купата с вдигащите пара пуканки пред Марк. В момента вървяха номинациите за песните към най-добрия драматичен филм.

Марк вдигна очи и се засмя.

— Аз също. Спокойно, не си в опасност. Мисля, че засега ни устройва и двамата. Като му дойде времето, смятам да се добера до бележника на Куп и да прегледам адресите и телефоните на пренебрегнатите от него дами. Все още ми е рано обаче.

А Джими сякаш бе дал обет да не погледне жена цял живот. Нямаше нито желание, нито намерение да предава паметта на Маги въобще, дори в далечно бъдеще. За момента приятелството на Марк му стигаше. То запълваше празните вечери и нощи.

Същата нощ Алекс Мадисън беше на работа в болницата. Тя почти бе забравила за вечерта, прекарана у семейство Шварц. Беше разменила дежурството си в понеделник с тазвечерното заради един свой колега, който имаше среща с момичето на мечтите си. Не можеше да му откаже. На всеки понякога му се налагаше да отсъства и те взаимно си правеха подобни услуги.

Беше много заета през цялата вечер. Излезе в приемната, за да се срещне с родителите на едно двуседмично бебе, което през деня беше „кодирало в синьо“, както казваха на медицински жаргон^[1], но сега беше добре. Искаше да ги успокои, че детенцето се е стабилизирало и е заспало. Но когато влезе в стаята, тя бе празна и Алекс предположи, че сигурно са отишли да хапнат. Огледа се и видя включения телевизор, който всъщност работеше денонощно. В същия момент на екрана се появи Купър. Камерите го показваха в едър план.

Алекс остана като закована.

— Аз го познавам лично! — извика тя.

Изглеждаше неприлично хубав. Наведе се много галантно към Рита Уовърли и й подаде чаша шампанско. Алекс изпита познато чувство. Беше направил същото за нея, със съвсем същия жест и поглед само преди два дни.

Куп наистина беше изключителен на външен вид, а Рита Уовърли бе ослепителна.

— Кой знае колко пластични операции има! — чу се да казва на глас Алекс, без да го осъзнава дори. Какво й ставаше? Никога не е била завистлива.

Всъщност си даваше отлично сметка колко различни и далечни са световете, в които живееха. Тя прекарваше дните и нощите си, спасявайки живот или успокоявайки родители, чиито бебета бяха на косъм от смъртта. А хора като Купър и Рита Уовърли убиваха времето си по партита и тържества, ходеха в скъпи ресторанти, изглеждаха прекрасно, носеха кожи, бижута и вечерни рокли. Алекс рядко имаше повод да се гримира и обикновено носеше смачканата зелена униформа с голям, щампиран на гърдите надпис на отделението. Едва ли някога щеше да попадне в списъка на най-добре облечените жени в страната, но тя сама си бе избрала този живот и го харесваше такъв, какъвто е. За нищо на света нямаше да се върне в претенциозния, изкуствен и лицемерен свят на родителите си.

Често си мислеше, че всъщност провалът на брака й с Картър беше за добро. Сега, когато бе женен за сестра й и бе влязъл в социалния регистър на висшето общество, той беше станал непоносимо арогантен. Беше сноб като всички мъже, от които се отвращаваше в стария си свят. Куп бе от съвсем друго тесто. Той беше кинозвезда, знаменитост. Поне имаше извинението, че трябва да изглежда и да се държи по този начин. Това му беше работата. Но не и нейната.

След миг камерата се премести от лицето му, а Алекс се върна в своя защитен отвсякъде свят, пълен с инкубатори и кувьози, в които лежаха мъничките бебенца. На мониторите се виждаше как бият сърчицата им. Тя веднага забрави за Куп и за „Златния глобус“. Дори не видя съобщението му на пейджъра си чак до другия ден. Той беше последното нещо, за което трябваше да мисли.

Затова пък Чарлин, която също си седеше вкъщи и гледаше телевизия, беше не по-малко изненадана от Марк и Джими да види Купър на екрана.

Преди два дни той й каза, че не може да я вземе на вечерята у Шварц, защото там го приемат като изключителен гост. Но я увери, че ще се отегчи до смърт, такава досада били тези партита. Всъщност винаги казваше това, когато искаше да отиде някъде сам. Но тя тайно се надяваше, че ще я заведе на раздаването на наградите „Златен глобус“, което щеше да бъде нейният триумф. Така че сега, виждайки го с Рита Уовърли, Чарлин беше, меко казано, бясна. Всъщност Купър нямаше никакво намерение да се появява на церемонията с нея, защото нищо нямаше да спечели от това.

— Кучи син! — изкрещя тя на телевизора. — Тя сигурно е поне на осемдесет! Цялата е от силикон! — викаше срещу екрана също както Алекс в болницата.

Сигурно беше естествено. Всеки изглежда има желание да каже нещо на човека, когото познава, когато го види на екрана на телевизора. А тя можеше да каже много неща на Купър. Видя го как се наведе и обгърна раменете на Рита с галантен жест, видя как я притисна нежно и й прошепна нещо в ухото. Не пропусна как Рита се засмя на онова, което чу, докато камерите се пренесоха към други седящи наблизо знаменитости.

Чарлин изпрати дузина съобщения, докато най-накрая го откри на мобилния му телефон в два след полунощ.

— Къде си по дяволите, Куп? — беше на границата на истерията и всеки момент щеше да избухне в сълзи.

— Добър вечер и на теб, скъпа моя — той пък бе напълно спокоен и безразличен.

— Аз съм вкъщи, в леглото. Искам да знам ти къде си?

Куп знаеше защо е толкова сърдита. Можеше да го предвиди, но не можеше да го избегне или предотврати. За нищо на света в близките един милион години не би я завел на такова широко отразено събитие каквото бе „Златен глобус“. Той смяташе, че връзката им не е чак толкова сериозна и важна, че да бъде обявена публично и демонстративно пред целия свят. Освен това да го видят редом с Рита Уовърли, вдигаше репутацията му и му носеше само ползи. Харесваше много Чарлин, както и всички други като нея, наслаждаваше се на ласките им, но това си бе лично за него. Нямаше никакво желание да я показва на света. Предположи, че го е видяла по телевизията и естествено е побесняла.

— Рита Уовърли с теб ли е? — попита задъхано тя.

В гласа й се прокрадваше истерия. Много скоро щеше да се превърне в непоносима ревнивка, помисли си Куп. Този род въпроси винаги го бяха подтиквали и му даваха смелост да скъса поредната връзка и да се запъти бързо и без колебание към следващата кандидатка в списъка. Красива или не, миговете на Чарлин под слънцето на Куп бяха преброени. Имаше още много красавици, които го очакваха. Време беше отново да надникне зад ъгъла.

— Разбира се, че не. Защо трябва да е тук? — отвърна искрено и невинно той.

— Защото като те гледах по телевизията, имах чувството, че всеки момент ще я опънеш на масата.

Ето на, знаеше си, че ще стане груба и цинична.

— Хайде да не се обиждаме — рече спокойно Купър, сякаш говореше на малко дете, което току-що се бе спънало в крака му. Когато трябваше, той или се отместваше, или спъваше пръв. Но сега нямаше нужда да постъпва така. Единственото, което искаше, бе да изчезне колкото е възможно по-бързо и безболезнено. — Беше ужасно скучно задължение — добави с прозявка. — Винаги е било. Но това ми е работата, скъпа.

— Тогава къде е? — продължи да разпитва Чарлин.

Беше изпила почти цяла бутилка вино, докато се опитваше да се свърже с него. Но той много предвидливо бе изключил мобилния си телефон по време на церемонията, а когато се прибра вкъщи, забрави да го включи.

— Кой? — в този миг Купър наистина нямаше ни най-малка представа за кого говори Чарлин. По гласа й позна, че е пияна. Беше се напила и сдала багажа, докато го бе търсила безуспешно.

— Рита!

— Нямам никаква представа къде е. Предполагам, в леглото си. И освен това, скъпа, смятам да спя. Утре сутринта ще ставам рано във връзка с едни реклами. Аз не съм млад като теб. Нуждая се от почивка.

— Върви по дяволите! Ако бях там, щеше да си буден цяла нощ, нали? Знаеш го по-добре и от мен.

— Да — усмихна се Куп. — Сигурен съм, че е така, и то е причината да не си тук. И двамата трябва да поспим.

— Защо да не дойда сега? — попита тя, заваляйки думите.

Вече звучеше още по-пияна, отколкото в началото на разговора. Вероятно продължаваше да пие.

— Изморен съм, Чарлин. Ти сигурно също, поне така ми се струва. Защо не го оставим за утре вечер? — започваше да става досадно.

— Идвам веднага!

— Не, недей! Няма да те пусна! — отряза я твърдо той.

— Ще се покатеря през портата.

— Охраната ще те пипне и ще стане много неприятно за теб. Ще те тикнат в ареста при апашите и проститутките… Хайде да поспим малко и да си поговорим утре — предложи любезно Купър.

Не искаше да започва война с нея, особено когато беше така разстроена и пияна. Беше достатъчно умен и знаеше какво прави.

— Да говорим за какво? За това, че ме мамиш с Рита Уовърли?

— Онова, което правя, не е твоя работа, Чарлин. А думата мамиш предполага някакъв вид обвързване или договор между страните. Нещо, което между нас не съществува. А сега, хайде да запазим поне известно приличие и добрия тон. Лека нощ, Чарлин — довърши Куп и затвори.

Телефонът започна да звъни почти моментално, но той го превключи на гласова поща.

Тя звъня непрекъснато почти два часа, докато Купър изключи напълно телефона и заспа. Мразеше жените, които показваха подобно чувство за собственост, а също и онези, които правеха сцени. Значи беше настъпило времето Чарлин да си върви. Да изчезне от живота му. Съжаляваше, че Лиз не е наоколо. Тя бе особено добра в уреждането на тези работи и знаеше какво да направи и как. Ако Чарлин беше важна за него, Лиз щеше да й изпрати диамантена гривна или някакъв подобен впечатляващ подарък, като благодарност за времето, прекарано заедно. Но Лиз я нямаше, а Чарлин беше от оня тип момичета, с които трябва да късаш моментално и без протакане. Един подарък само щеше да я окуражи. Каква срамна сцена направи тази вечер, намуси се Куп и потъна в сън. Ако не беше станало така, той щеше да бъде истински щастлив да я задържи още две-три седмици, но не повече. След тази нощ обаче Чарлин бе осъдена на моментално скъсване. Докато чуваше как телефонът звъни за стотен път отдалеч, увереността му, че нея вече я няма, остана съвсем твърда. Сбогом, Чарлин.

На следващата сутрин Куп се опита да обясни дискретно на Палома за немилостта, в която бе изпаднала Чарлин, докато тя му сервираше закуската в леглото. Вече правеше все по-добри закуски в сравнение с първите дни, макар че все още слагаше върху яйцата лют пипер, от който, въпреки че го отстраняваше, устата му гореше през целия ден. Палома бе на мнение, че това било необходимо за една истинската гощавка, а той я бе помолил да не му прави повече подобни гощавки.

— Палома, ако Чарлин се обади, моля те кажи й, че съм излязъл и не съм вкъщи. Ясно ли ти е?

Палома го изгледа с присвити очи. Той най-сетне се бе научил да вижда през очилата й. Лицето й изразяваше негодувание и неодобрение. През повечето време жестовете й също изразяваха неодобрение, ярост или презрение. Пред приятелите си тя го наричаше „дърт козел“.

— Вече не я ли харесвате? — попита го саркастично тя.

Бе престанала да използва акцента си, за да го дразни. В ръкавите си пазеше много други трикове. И обичаше да го предизвиква по всевъзможни начини.

— Не е там работата. Просто нашата… нашата малка увертюра… приключи — никога не би обяснявал подобни неща на Лиз или пък на която и да е от камериерките. Но Палома изглежда си бе присвоила ролята на борец за справедливост и защитник на цялото женско войнство на земята от обидите и непочтеността на Куп.

— Как го нарекохте? Увертюра? Увертюра ли казахте? Това означава ли, че повече няма да спите с нея?

Куп се подсмихна.

— Макар и цинично казано, страхувам се, че е точно. Моля те, не ми прехвърляй разговорите, когато тя се обади — по-ясно от това не можеше да го каже.

Половин час по-късно Палома му съобщи, че го търси някаква жена.

— Коя? — попита той. Четеше един сценарий в леглото и се опитваше да открие има ли подходяща роля за него.

— Не знам. Прилича ми на секретарка — отвърна троснато Палома и затвори.

Беше Чарлин. Плачеше. Беше изпаднала в истерия. Каза, че иска незабавно да го види, че сигурно ще получи нервна криза. Трябваше му цял час, за да я успокои и отпрати. Опита се да й обясни, че връзката им не й се отразява добре и че ще бъде много по-умно, ако не се виждат известно време. Не й каза, че поведението й е истерично. Цял живот беше бягал от подобни сцени и всъщност нямаше никакво намерение да я вижда повече. Тя продължи да плаче, но вече не толкова отчаяно и истерично, докато накрая се съгласи да затвори.

А той веднага отиде да потърси Палома. Беше все още по пижама. Намери я да чисти с прахосмукачката в трапезарията. Беше се окичила с нови пурпурни чехли и съответни по цвят слънчеви очила с неизбежните фалшиви диаманти, разбира се. Не чу нито дума от онова, което й каза, докато той не изгаси прахосмукачката и не застана пред нея с ръце на кръста и строг поглед. Тя го гледаше невъзмутимо.

— Ти знаеше много добре кой беше — рече с нетърпящ възражение тон Купър.

Рядко му се случваше да изгуби търпение и спокойствие, но Палома доста успешно го довеждаше до това състояние. Искаше да я удуши — както и Аби Браунщайн, затова, че бе уволнил целия му персонал и бе оставил само нея. Благосклонността, която бе започнал да изпитва, се стопи и изчезна. Според него тя беше просто една вещица!

— Не. Кой? — попита невинно Палома. — Рита Уовърли? — тя също бе гледала „Златен глобус“ и бе разказала на приятелите си какъв задник е шефът й. Ако знаеше как го описва и с какви епитети го кичи, Куп едва ли щеше да бъде очарован.

— Беше Чарлин. Това, което направи, бе много лошо. То разстрои и нея, и мен. Тя изпадна в истерия, а аз не обичам да започвам деня си, успокоявайки истерични жени. Предупреждавам те, че ако се появи по някакъв начин тук и ти я пуснеш да влезе, ще ви изхвърля и двете от къщата и ще се обадя на полицията, за да съобщя, че си нелегална емигрантка.

— Не съм. И няма защо да се нервирате — отвърна с по-мек тон Палома.

— Аз не се нервирам. Аз съм бесен! Изрично ти казах, че не искам да говоря с Чарлин!

— Забравих. Пък може и да не съм познала кой е на телефона. Добре де, повече няма да го вдигам — заяви триумфално.

Крайната победа отново беше нейна. Това бе поредната работа, която заявяваше, че няма да върши, така че Куп се ядоса още повече.

— Ти ще вдигаш телефона, Палома! Ще го вдигаш и още как! Но няма да казваш на Чарлин, че съм тук. Ясно?

Тя кимна и включи отново прахосмукачката, с което показа откритото си незачитане и пренебрежение към него. Правеше го изключително успешно. И беше абсолютна царица на пасивната агресия.

— Е, благодаря — завърши Куп и се качи обратно горе, но когато отново се настани в леглото, не можа изобщо да се съсредоточи върху сценария. Освен че бе ядосан на Палома, беше напълно изтощен от разговора си с Чарлин. Беше се държала като досадна, истерична и груба жена. Мразеше жени, които се увесваха така на врата му. Когато масата е вдигната, човек трябва да знае кога да стане. Когато любовта свърши, трябва да си отиде елегантно и с достойнство. Но елегантността не бе от най-силните качества на Чарлин.

Още отсега можеше да предскаже, че ще бере ядове и ще има трудности с нея. Все още разстроен, той стана, изкъпа се, избръсна се и се облече.

Имаше уговорена среща в „Спаго“ с режисьора, с когото бе работил години наред. Беше го поканил да обядват, защото искаше да го разпита и подразбере какво снима в момента. Човек никога не знае кога и къде може да намери добра роля.

Мисълта за това го разсея и той забрави за Чарлин. На път към „Спаго“ се сети, че не е чул Алекс, и реши отново да й изпрати съобщение. Остави номера на мобилния си телефон.

И беше силно изненадан и очарован, когато тя почти веднага му звънна.

— Здравейте, аз съм доктор Мадисън. Кой сте вие? — все още не познаваше гласа му по телефона, не знаеше и чий е номерът.

— Куп. Как сте, доктор Мадисън?

Беше искрено изненадана да чуе гласа му, но се зарадва.

— Видях те снощи при раздаването на наградите „Златен глобус“.

— Не само ти, момичето ми, но също целият Холивуд и половината свят. Не знаех, че ти остава време за телевизия.

— Всъщност не ми остава. Влязох в приемната, за да говоря с родителите на едно болно бебе, и те видях на екрана с Рита Уовърли. Изглеждахте страхотно — каза го съвсем искрено. И без никакво заяждане. Гласът й беше младежки и без фалш, също като нея самата. Нямаше нищо изкуствено, само красота и мозък, за разлика от Чарлин. Не, сравнението не беше честно. Чарлин беше в неизгодно положение при подобна съпоставка. Алекс имаше всичко по рождение и то работеше за нея — външен вид, чар, интелект, образование, потекло, пари. Тя идваше от друг, различен свят. Затова пък Чарлин можеше да прави неща, за които Алекс сигурно не бе и чувала. В света на Куп имаше място и за двете. Или поне така беше до снощи. Но в неговия живот сигурно щеше да има и други жени като Чарлин, той беше сигурен в това. Такива имаше много. Жените като Алекс бяха рядкост. Те бяха далечни, недостижими, недостъпни.

— Предположих, че сигурно ти си оставил съобщението на пейджъра ми вчера. Но нямах никакво време да се обадя. Дори не бях го видяла до днес. Когато преди малко се появи съобщение от същия номер, реших да позвъня. Опасявах се да не е някой консултиращ лекар. Радвам се, че си ти — гласът й звучеше облекчено.

— Е, аз съм и съм щастлив, че не съм лекар, като имам предвид онези малки мишлета, с които си играеш на доктор. Предпочитам да стана бръснар, отколкото да съм на твое място — всъщност той я уважаваше много. Много повече, отколкото искаше да признае. Но този пресилен, показен ужас, който уж изпитваше от работата й, беше част от играта.

Тя го разбираше и не се засягаше.

— Е, как беше снощи? Беше ли забавно? Рита Уовърли без съмнение е прекрасна. Изискана ли е? — въпросът й го накара да се усмихне.

Изискана не бе думата, която би избрал, за да опише Рита, а тя щеше да получи удар, ако я употребеше. Изискана не бе особено високо отличие за Холивуд. Рита беше известна, високопоставена, пробивна, прекрасна и неотразима, въпреки малко големите си зъби.

— Мисля, че интересна е по-подходящо определение. Може би забавна. Тя е истинска кинозвезда — отговори дипломатично той.

— Като теб — върна му топката Алекс и той се разсмя.

— Сразен съм. Един на нула за теб. Е, какво ще правиш днес? — беше му приятно да говори с нея, искаше да я види отново. Стига да можеше да я отмъкне от болницата и от задълженията й с бебетата. Но не бе сигурен.

— Ще работя до шест, след което ще си отида вкъщи и ще спя дванадесет часа. Утре сутринта трябва да съм тук в осем.

— Работиш много, Алекс. Не се ли преуморяваш? — попита загрижено Куп.

— Ами такава ми е работата. Нещо като робство. За да го преживееш, трябва да докажеш, че можеш да останеш жив.

— Интересно сравнение — заключи Куп. — Все пак смяташ ли, че ще можеш да останеш будна малко повече, за да вечеряш с мен тази вечер?

— С теб и Рита Уовърли? — попита насмешливо тя, но в тона й нямаше нито намек от злобата на Чарлин.

Алекс не бе от нейната порода. Беше закачлива, дяволита, но приятелски настроена. И действаше много освежаващо на Купър, който бе уморен от ревниви жени. Беше като глътка свеж въздух в натовареното му и прашно всекидневие. Беше напълно различно същество, а фактът, че е дъщеря на Артър Мадисън, не биваше да се забравя. Пари от подобна величина никога не бива да бъдат пренебрегвани.

— Мога да поканя и Рита, ако искаш — отвърна Купър в тон с нейния въпрос. — Но повече ще ми хареса, ако вечеряш само с мен. Стига да можеш, разбира се.

— На мен също ще ми хареса — отвърна искрено тя, поласкана от поканата и перспективата да вечеря със знаменития Купър Уинслоу. — Но не съм сигурна, че ще остана будна достатъчно дълго, за да ям.

— Можеш да поспиш на масата. А аз ще ти разкажа какво съм ял. Как ти звучи?

— За нещастие напълно реалистично. Може би бихме могли да хапнем някъде, но по-раничко. Нещо просто и набързо. Не съм спала повече от дванадесет часа.

Работохолизмът и професионалната етика бяха неразбираеми за Куп, но той въпреки това й се възхищаваше.

— Ще ми бъде интересно да опитам. Добре, приемам. Откъде да те взема? — беше твърдо решил да не допусне отказ.

— Какво ще кажеш от вкъщи? — тя му даде адреса на „Уилшир Булевард“ в една прилична, но в никакъв случай луксозна сграда.

Очевидно се грижеше сама за себе си, помисли си Купър. Така беше. Алекс не живееше само с парите от заплатата си, но се опитваше да добавя съвсем малко към нея, така че да не се лишава напълно от всичко. Имаше миниатюрна гарсониера, в която се прибираше само да спи.

— Ще бъда готова към седем. Наистина не мога да остана до късно. Трябва да съм напълно отпочинала утре.

— Разбирам — беше респектиран от нея. — Ще те взема в седем и ще отидем някъде, където е съвсем обикновено и тихо. Обещавам.

— Благодаря — усмихна се Алекс. Не можеше да повярва, че ще вечеря с Купър Уинслоу. Ако го кажеше на някого, сигурно щеше да помисли, че си фантазира. Тя се върна към работата си, а Куп отиде на обяда в „Спаго“. Беше приятна, но безплодна среща.

Нещата бяха неблагоприятни за него. Предложиха му друг рекламен клип, този път за долно бельо, който отказа. Никога не забравяше колко важен е добрият имидж. Заплахите и предупрежденията на Аби обаче бяха съвсем пресни в мозъка му. Колкото и да не обичаше да бъде движен от финансови подбуди в работата си, знаеше, че трябва да спечели някакви пари. Нуждаеше се само от един голям, силен, богат филм и главната роля в него. Това според него не бе невъзможно. Беше само въпрос на време.

А междувременно съществуваха клипове и реклами. И момичета като Алекс Мадисън. Но той не бе привлечен от парите й, повтори си сякаш да увери сам себе си Куп. Просто наистина я харесваше.

— Защо не си купиш къща? — попита я, докато се возеха в любимия му ролс-ройс.

Парите със сигурност не бяха проблем за нея, но тя бе много дискретна и както вече бе забелязал, не носеше скъпи дрехи, нито бижута. Сега бе облечена с черни панталони, черен пуловер с висока яка и яке в защитен цвят втора употреба. Той пък беше със сиви панталони, черен кашмирен пуловер, кожено сако и черни ботуши от крокодилска кожа. Беше предчувствал, че тя ще се облече семпло, затова реши да я заведе в китайски ресторант. Когато я осведоми за предложението си, тя отвърна, че обича китайска кухня.

— Защото не ми трябва къща — отговори на въпроса му Алекс. — Никога не си седя у дома, а когато съм там, спя или не зная какво да правя, ако съм будна. След като свърша стажа си, не съм решила къде ще отида, макар че нямам намерение да оставам в Лос Анджелис — единственото място, където със сигурност знаеше, че няма да отиде, бе Палм Бийч, при родителите й. За нея това беше затворена книга. Ходеше при тях много рядко, само на най-важните празници, и то невинаги.

Прекараха една изключително приятна вечер. Говориха си за хиляди неща. За Кения, за Индонезия, където Алекс бе пътувала много след колежа. За остров Бали, който бе едно от най-любимите й места, както и Непал, където се бе возила на волска кола. Говореше му за книгите, които харесва, някои от които бяха изненадващо сериозни. Имаше изключително изтънчен, но и еклектичен вкус към музиката. Знаеше много за античността и за архитектурата. Интересуваше се от политика, особено от онези политици, свързани с медицината, и бе учудващо запозната със законодателството в тази област.

Досега Куп не бе познавал човек като нея. Мозъкът й бе като прекрасно настроена машина, музикален инструмент, а в заключенията си беше бърза като компютър. Дори той трябваше да се понапъне, за да поддържа нивото на разговор и темпото. И това му харесваше. А когато я попита на колко е години, каза, че е на тридесет. За него предполагаше, че е в края на петдесетте или началото на шестдесетте. Знаеше, че е снимал много филми, но не знаеше на каква възраст е бил, когато е започнал. Беше шокирана да научи, че наскоро бе навършил седемдесет, и му призна с възхищение, че не изглежда на толкова.

За Алекс това бе една много приятна вечер и тя му го каза, докато я возеше към къщи. Беше рано, само девет и половина. Купър много внимаваше да не закъснеят, защото се страхуваше, че ако я задържи до полунощ и на другия ден тя не е работоспособна, няма да има втора среща. Беше го предупредила, че трябва да стане в шест и половина. Той разбира се, щеше да спи до обяд.

— Благодаря ти, че направи този жест и се съгласи да излезеш с мен. Щях да бъда много разстроен и тъжен, ако ми бе отказала.

— Колко си мил! Всъщност аз ти благодаря. Прекарах чудесно и вечерята беше много вкусна — проста, но вкусна и главно от зеленчуци, както тя обичаше.

А той бе толкова приятна компания, много по-приятна, отколкото очакваше. Беше се страхувала, че ще бъде прекалено лъскав, биещ на очи, превзет и изкуствен — истински продукт на киноиндустрията. Беше изненадана да открие, че всъщност е интелигентен и открит човек, при това добре информиран. Нямаше впечатление, че играе роля, дори напротив. Според нея той се оказа едно стойностно човешко същество, оценка, която Алекс рядко даваше някому. И това я изненада.

— Ще ми бъде приятно да те видя отново, ако имаш време и не си затруднена поради други причини — Купър имаше предвид приятел или сериозна връзка. В такъв случай нямаше да я моли, нито да настоява. Не защото се опасяваше, че друг мъж може да му попречи. Той бе достатъчно самоуверен и знаеше как да извади всичко най-добро от себе си на показ, което беше направил без особени усилия и тази вечер. Беше Купър Уинслоу, в края на краищата, и никога не го забравяше.

— Не съм нито затруднена, нито ангажирана по някакъв начин. Просто нямам време за това. Опасявам се обаче, че не съм от най-благонадеждните гаджета. Или съм на работа, или на повикване.

— Или пък спиш — усмихнато добави Купър. — Казах ти, че обичам предизвикателствата.

— Ами добре, аз съм едно от тях. В повечето отношения — съгласи се Алекс. — Освен това съм малко плашлива и недоверчива към сериозни връзки. Всъщност не малко, а много.

— Благодарение на зет ти, предполагам? — попита небрежно, но съчувствено Купър и тя кимна.

— Получих особено болезнен урок. Оттогава изобщо не съм имала никакви сериозни връзки. Предпочитам да стоя в ъгъла заедно с децата. Мога да се справя с това, свикнала съм. Но за другото не съм сигурна, че мога.

— Предполагам, че ще се престрашиш да рискуваш, ако срещнеш подходящия човек. Но за съжаление все още не си го срещнала.

Имаше истина в онова, което й казваше, но и нейните думи бяха верни. Алекс наистина се ужасяваше до смърт да не бъде отново обидена, наранена или оскърбена и не бе имала сериозна връзка от деня на провалената си сватба. Затова почти не се срещаше с мъже.

— Моята работа е моят живот, Куп. А след като и двамата го осъзнаваме и ти нямаш намерение да ми пречиш, то с удоволствие ще те виждам.

— Чудесно — отвърна той, очарован от отговора й. — Ще ти се обадя — макар че едва ли ще бъде скоро, помисли си Куп.

Имаше инстинкта на ловджийско куче за тези неща. Искаше да я накара да почувства липсата му и да се чуди защо не й се обажда. Знаеше от първото до последното действие как да си играе с жените. Как да ги манипулира, изпитва, измъчва и накрая да спечели онова, което си е поставил за цел. Беше истински Дон Жуан или Казанова, или там, който и да е велик любовник на света. Беше Купър Уинслоу. А Алекс бе така открита, невинна, наивна, добродушна и добронамерена, че за него беше съвършено ясно какво да прави.

Тя му благодари, но не го целуна, а той остана, докато влезе в сградата. Махна й с ръка за довиждане и забеляза, че докато чакаше асансьора, изглеждаше замислена.

Тя наистина беше замислена, защото си задаваше въпроса дали е истински. Беше доста скептично настроена. Така лесно бе да се влюби в някой толкова интересен и чаровен като Купър. И тогава Бог да й е на помощ.

Алекс влезе в апартамента. Не можеше да даде отговор на въпросите и съмненията, които я измъчваха, и не знаеше дали да излезе отново с него. Това може би бе рисковано. Куп беше голям актьор и опитен играч. Славата му на разбиван на женски сърца беше всеизвестна.

Тя се съблече, хвърли дрехите си върху стола, на който вече имаше голяма купчина от зелените дрехи, които бе носила днес, и предния ден, и още по-предния. Никога нямаше време да изпере и дрехите се трупаха на камари.

А Купър беше много доволен от себе си и от развитието на нещата. Беше минало точно както го бе планирал. И каквито и да бяха намеренията, неговите или нейните, вечерта бе едно добро начало. Той щеше да изчака да види накъде духа вятърът и как да продължи играта. А Алекс Мадисън определено беше цел, която не бе за изпускане.

Голяма цел.

Купър бе уверен в себе си и не се тревожеше за развитието на нещата, а Алекс нямаше сили дори да мисли за това. Заспа още преди той да се е прибрал в „Имението“.