Даниел Стийл
Имението (20)

Глава 20

На следващата сутрин Алекс се обади на Купър от болницата и той я подразни, че била пропуснала страхотен филм. Отношението му я зашемети. Неговият егоизъм и безсърдечие силно я нараниха. Та той дори не попита за Джими! Въпреки това тя го уведоми, че положението не се е променило.

Куп изказа съжаление, но в следващата минута се опита да промени темата на разговора.

— Е, животът продължава — рече весело.

Гласът му звучеше почти дръзко и на нея й се прииска да го удари. Нима не разбираше, че животът на един човек виси на косъм? Всъщност какво бе пропуснал, какво му липсваше на този човек? Може би всичко, помисли си Алекс. Онова, което ставаше с Джими, изобщо не го интересуваше.

По-късно тя сподели това с Тайрън, когато се видяха отново в травматологията. Марк и Валери вече бяха там.

— Мисля, че не може да се справя в трудни ситуации — обясни й съвсем разумно Тайрън.

Тя също беше изненадана и възмутена от реакцията на баща си. По време на закуската той й бе говорил за нещо от рода на „негативна енергия“. Това било много опасно ако му позволиш да влезе в живота ти. Но Тайрън подозираше, че все пак се чувства виновен. Без значение колко естествено се стремеше да избяга и да омаловажи нещастието сполетяло другите, той усещаше, че не е прав, независимо дали го признаваше гласно или не. Онова, което тревожеше Алекс, бе, че изобщо може да загърби напълно действителността и да се държи все едно, че нищо не се е случило. В резултат на това Купър не бе предложил на никого от тях нито опора, нито утеха. А те бяха най-близките му хора — дъщеря му и приятелката му. И в резултат на неговото поведение тя се чувстваше измамена и предадена. Трябваше да приеме в края на краищата, че това вероятно бе най-доброто, което той изобщо може да направи. Но я притесняваше мисълта какво би станало, ако някой ден нещо „негативно“, според думите му, се случеше на самата нея? Щеше ли да го е грижа, или просто щеше да отиде на кино? Мисълта, че ще постъпи точно така, я плашеше. Поведението му бе голям удар за нея и вече нищо от онова, което правеше Купър, не й изглеждаше правилно. Нито добро, нито забавно.

Същия ден след работа Алекс отиде в „Имението“, а другите останаха в болницата заедно с Валери и Джими. Нямаше намерение да напада Куп. Той беше много доволен и очарован от идването й и се държа прекрасно. Поръча изключителна вечеря за двама от „Спаго“. Това беше неговият начин да поправи онова, което бе сторил. По-точно, не бе сторил. Всъщност той не смяташе, че е постъпил лошо. Куп никога не правеше лоши неща. А ако се стигнеше дотам, поне ги правеше красиво. Елегантно. Смешно, забавно, лесно. И с финес. Успяваше по някакъв начин да измете, да премахне, да издуха от живота си нещата, които не харесваше или които го плашеха, и оставяше само онези, които го забавляваха и му доставяха удоволствие. Работата беше там, че истинският живот не беше такъв. Но не и за Куп. Светът на Купър Уинслоу се въртеше по други физически закони. И не би позволил нещо да му попречи. Никакви неприятности или злочестини не биваше да нарушават безметежното му съществуване. Внушаваше си, не само на себе си, а и на другите около него, че лошите неща, нещастията или трагедиите не съществуват. Според него те бяха само плод на лоши възприятия. Дори според собствените си представи не бе фалирал. Беше напълно разорен, но не го приемаше, нито признаваше. Продължаваше да живее, да харчи и да се забавлява както бе правил през целия си живот.

Въпреки всичко двамата прекараха приятна вечер. Според Алекс в известен смисъл сюрреалистична. Тя се обади в болницата, за да провери какво е състоянието на Джими, но не спомена нито дума за това на Купър. Нямаше смисъл.

При Джими нямаше никаква промяна и надеждата й започна полека-лека да избледнява. Той беше в кома вече четиридесет и осем часа. И с всеки изминал ден вероятността да се оправи намаляваше. След още ден или най-много два тази вероятност щеше да изчезне напълно. Можеше да оживее, но нямаше да бъде оня, когото познаваха. Единственото, което й оставаше, беше да се моли. Тази нощ, когато отиде в леглото с Купър, сърцето й бе натежало и пълно с болка. Не само заради Джими, а и заради онова, което откри, че липсва на Купър. Откритието беше убийствено и съкрушително. Оказа се, че липсва нещо много важно, поне в нейните очи.

На другия ден имаше свободен ден, но отиде до болницата, за да поседи при Валери и да види Джими. Облече униформата си, макар да не бе на смяна. По този начин имаше свободен достъп до травматологията.

— Благодаря ви, че сте тук — каза й Валери.

През целия ден двете с Алекс останаха при Джими. Марк беше на работа, а Куп — на снимки за рекламата на една национална фармацевтична компания, и бе настоял да вземе Тайрън със себе си.

Валери и Алекс седяха часове наред в чакалнята и се редуваха да правят компания на Джими. И двете му говореха, без да спират, сякаш можеше да ги чуе. И неочаквано чудото стана. Докато Валери стоеше до главата му и говореше, кракът на Джими потрепна. Първоначално на Алекс й се стори, че е рефлекс. След това обаче видя как целият му крак помръдна. Веднага хвърли поглед към монитора, а сетне и към сестрата. Тя също бе забелязала промяната. И тогава много, много бавно той протегна ръка и хвана ръката на майка си. По лицето й потекоха сълзи, очите на Алекс овлажняха също. Но Валери продължи да говори. Много спокойно, много уверено и нежно, тя му казваше колко го обича и колко е щастлива, че той вече е по-добре, въпреки че истината изобщо не бе такава. Но тя се държеше, сякаш бе точно така. След половин час той отвори очи и първото нещо, което видя, бе лицето на майка му.

— Мамо — прошепна Джими.

— Да, мили, аз съм — усмихна му се тя, докато Алекс се бореше със сълзите, които заплашваха да я погълнат.

— Какво се е случило? Защо си тук? — гласът му беше дрезгав от интубирането. Тръбата, чрез която дишаше, беше извадена едва тази сутрин, когато установиха, че вече могат да го оставят на нормално дишане.

— Много лош шофьор си, мили — отвърна майка му и сестрата се разсмя.

— Как е колата?

— В много по-лошо състояние от теб. Ще ми позволиш ли да ти купя нова?

— Добре — отговори Джими и затвори очи, след което веднага ги отвори пак и погледна Алекс. — А ти какво правиш тук?

— Не съм на работа и дойдох да те видя.

— Благодаря ти, Алекс — прошепна Джими и потъна в сън.

Лекуващият лекар дойде след няколко минути, за да го прегледа.

— Успяхме! — извика той, усмихвайки се на Алекс.

Това беше голяма победа за целия екип и докато докторите се занимаваха с Джими, Валери плачеше от облекчение на рамото на Алекс в коридора. Допреди минути бе приела неизбежната присъда, че синът й ще умре, и сега бе неописуемо щастлива. Но не можеше да се отърси от стреса, който бе преживяла. Сълзите не спираха да текат.

— Всичко е наред… Сега вече всичко ще се оправи… — успокояваше я Алекс и я прегръщаше. Горката жена, съжаляваше я тя. Можеше да си представи непоносимото очакване и последвалото облекчение.

Накрая Алекс успя да убеди Валери и я заведе в къщичката на Джими в „Имението“. Два дни тя беше живяла между живота и смъртта, бе агонизирала при мисълта, че ще загуби единствения си син, така че цялата трепереше.

— Бих искала да имам дъщеря като теб.

— А аз майка като вас — отвърна искрено Алекс, усмихвайки се, преди да я остави сама.

Алекс също се чувстваше по-добре, когато отиде в главното крило на къщата. Взе душ и изчака Куп, който се прибра към единадесет. Той също беше уморен. Денят беше дълъг и му се стори безкраен.

— О, Господи, направо съм останал без сили — оплака се той, докато наливаше на себе си, на Алекс и на Тайрън шампанско. — На Бродуей съм играл повече пиеси за по-малко време, отколкото ми отне тази глупава реклама — но му бяха платили добре и Тайрън подхвърли, че усилията си заслужават.

През целия ден бе държала връзка с Алекс, за да разбере какво е състоянието на Джими.

— Как мина денят ти, мила? — попита я безгрижно Купър.

— Отлично — тя се усмихна на Тайрън, която вече знаеше добрата новина. — Днес Джими най-сетне се събуди. Сигурно ще се оправи. Ще остане още известно време в болницата, но ще се оправи — гласът й трепереше, докато говореше. Преживяното бе голям емоционален шок за всички.

За всички, с изключение на Купър.

— И те живели дълго и щастливо — довърши като в приказките Купър, но доста подигравателно. — Виждаш ли, скъпа, когато не обръщаш особено внимание на тези неща, те се нареждат от само себе си. Много по-лесно е да оставим грижата за нас в ръцете на Господа и да си гледаме нашата работа.

Това, което каза, отричаше напълно професията и призванието й. Да спасява живота на другите. Господ Бог наистина държеше конците на всичко, той управляваше живота и смъртта без съмнение, но Алекс допринасяше поне мъничко с работата си за това.

— Е, това зависи от гледната точка — отговори тихо тя.

— А как е майка му? — попита с искрена загриженост Тайрън.

— На края на силите си, но добре. Заведох я в къщичката на Джими.

— Не смяташ ли, че би се чувствала по-добре на хотел? Там поне има обслужване. На нейните години… — рече надуто Купър. Както винаги изглеждаше елегантен и свеж — точно както излезе сутринта.

— А ти не смяташ ли, че може да не е по джоба й? — отвърна му практично Алекс. — Освен това изобщо не е стара.

Купър изглеждаше изненадан, въпреки че не проявяваше никакъв интерес към развилата се пред очите му драма. Беше преживял достатъчно такива.

— Така ли? И на колко е години?

— Не знам. Изглежда на четиридесет и две-три, най-много и пет… Но по вероятно е към петдесет.

— На петдесет и три — уточни Тайрън. — Аз я попитах. Изглежда фантастично. Прилича повече на негова сестра, отколкото на майка.

— Е, значи поне няма да се притесняваме, че ще падне и ще си счупи краката по стълбите — засмя се Купър. Беше истински доволен, че цялата история бе завършила добре. Радваше се, разбира се, че на Джими му се бе разминало, но не обичаше мелодрамите. Вече можеха да се върнат към обичайния си ритъм на живот. — И така, какво ще правим утре? — попита.

Тъй като бе спечелил някакви пари, настроението му бе отлично. Пък и Джими вече беше добре.

— Аз смятам да работя както обикновено — отвърна Алекс.

— О, пак ли? Колко досадно. Мислех, че ще си вземеш свободен ден и ще отидем да пазаруваме по „Родео“.

— Щеше да ми бъде приятно — усмихна се тя. Той беше наистина мил и се държеше като малко момче понякога. Човек не можеше дълго време да му се сърди. По време на инцидента с Джими беше дълбоко разочарована от поведението му. Просто я изненада. Алекс бе разочарована, че той не съзнава и не взема присърце нещастието на другите. — Все пак мисля, че болницата ще фалира, ако отида на пазар, а не на работа. Трудно ще ми бъде да обясня.

— Кажи им, че имаш главоболие. Кажи им, че си открила азбест в стените на апартамента си и смяташ да дадеш строителите под съд.

— Може би ще бъде по-лесно просто да отида на работа.

В полунощ всички си отидоха по стаите. Купър и Алекс си легнаха заедно и правиха любов.

Когато стана на другата сутрин и се измъкна тихичко от леглото, тя го целуна. Беше забравила безсърдечното му отношение към Джими и липсата на всякакво съчувствие. Някои хора просто изпитват ужас от медицинските проблеми, те не понасят кръв, объркват се при спешни случаи. Не всеки можеше да върши онова, което вършеше тя, каза си Алекс. Чувстваше силна нужда да го оправдае. Искаше да му даде възможност да се реваншира. Всъщност, заради самата себе си. Любовта според нея означаваше и състрадание, прошка и компромис. Дефиницията на Купър със сигурност беше по-различна. За него тя беше красота, елегантност и романтика. И освен това трябваше да бъде лесна и без проблеми. Проблеми обаче имаше винаги и навсякъде. А според Алекс и любовта никога не беше лесна. За Купър обаче важеше само едно правило. Избягване на проблемите на всяка цена. Според Алекс това беше сериозен недостатък.

На следващия ден по обяд тя слезе да види Джими. Майка му тъкмо бе отишла до кафенето за сандвич и двамата си поговориха една минута. Алекс изрази възхищението си от нея и му призна, че много я харесва. Джими се съгласи, че е прекрасна жена.

Той лежеше неподвижно на леглото, защото чак на следващата сутрин щяха да откачат уредите, които следяха състоянието му.

— Благодаря ти, че си била наоколо, докато аз бях на оня свят. Мама ми каза, че вчера целия ден си стояла с нея. Много мило, Алекс. Благодаря ти още веднъж.

— Не исках да я оставя сама тук. Знам колко е потискащо. Всеки може да се побърка — рече тя, като го погледна, след което реши да бъде храбра и да опита. Събра смелост, пък и той изглеждаше достатъчно добре, за да му зададе въпроса, който я измъчваше откакто го бяха докарали тук полужив. — И така, какво се случи? Предполагам, че не си бил пиян като пън? — седеше съвсем близо до него.

Той взе ръцете й в своите, без да се замисли.

— Не, не бях пил. Не знам. Предполагам, че колата излезе от контрол. Стари гуми… стари спирачки… всичко й беше старо…

— Ти искаше ли го? — попита тихо Алекс. — Ти направи ли нещо, за да помогнеш на колата? — произнесе последното изречение почти шепнешком.

Той я изгледа дълго и мълчаливо.

— За да бъда искрен, ще ти кажа, че не съм съвсем сигурен… Задавам си същия въпрос. Всичко ми е като в мъгла. Мислех за нея. В неделя беше рожденият й ден… Мисля, че за част от секундата си го помислих, позволих да се случи. Спомням си, че започнах да се плъзгам и реших да оставя нещата така. След това дойдох на себе си и се опитах да спра, но не успях, беше станало късно. После — край. Всичко се завъртя, светът се преобърна, попаднах някъде и аз не знам къде… И се събудих тук — беше точно онова, което бе подозирала и очаквала. А и той изглеждаше ужасен, докато й го разказваше. — Беше толкова лесно, Алекс. Ти не разбираш. Беше разрешение и спасение. Вече знам, че никога повече няма да го направя, но за онази кратка секунда оставих живота си в ръцете на съдбата… За щастие тя ми го върна.

— Имал си голям късмет — рече тъжно Алекс. Беше й жал за Джими. Осъзнаваше, че болката, която изпитва, е непоносима, че е бил готов да се прости с живота си. Това бе много труден урок — да се научи да живее отново без Маги. Трябваше да се раздели с всичките си ужасни мисли и терзания. — Мисля, че това ще ти бъде за урок.

— Да. И аз тъй мисля. Не може цял живот да живея така. Имам чувството, че съм се удавил и не мога да изплувам на повърхността. Звучи налудничаво, нали? — каза той, като погледна всички тръбички и монитори около себе си. — Сега наистина съм по-добре.

И изглеждаше по-добре.

— Радвам се да го чуя — каза Алекс с облекчение. — Но те предупреждавам, че ще те държа под око и няма да ти позволя да се отпускаш, докато не видя, че можеш да скачаш на един крак по целия път от къщичката до басейна.

Джими се разсмя на картината, която му нарисува.

— Едва ли скоро ще мога да скачам — първо щеше да се придвижва с инвалидна количка, после с патерици. Майка му вече бе заявила, че ще остане и да се грижи за него, докато се изправи на крака. А той дори проявяваше нетърпение да се върне на работа, което беше добър знак. Докторите смятаха, че до шест-осем седмици ще се оправи напълно. — Алекс — продължи Джими, — благодаря ти за грижите. Ще ми кажеш ли как успя да отгатнеш какво се е случило? — бе удивен, че бе успяла да разгадае каква роля бе играл в катастрофата. Беше изключително проницателна жена.

— Не забравяй, че съм лекар.

— О, да. Но твоите бебета не карат коли и не скачат с тях от стръмни скали, нали така?

— Просто предположих. Не знам защо, но си го помислих в мига, в който Марк ми се обади. Мисля, че го почувствах със сърцето си.

— Ти си умна жена.

— Не, просто те харесвам и се тревожа за теб — отвърна Алекс сериозно и той кимна.

Джими също я харесваше, но се страхуваше да й го каже.

Тя го остави и се качи в своето отделение, когато майка му се върна от кафенето. Валери поиска да чуе оценката на сина си за Алекс. Беше любопитна и искаше да знае всичко за нея.

— Марк ми каза, че е приятелка на Купър Уинслоу. Не е ли малко стар за нея? — заразпитва го тя. Все още не бе срещнала Куп, но знаеше кой е, а и бе чувала доста неща за него от Джими, Марк и Алекс.

— Тя очевидно не мисли така — отвърна навъсено Джими.

— Какъв е той? Разкажи ми за него — продължи да разпитва Валери, дъвчейки парчето пуйка.

Джими все още бе на течна храна и като я гледаше, примираше от глад. За пръв път от доста време насам действително се чувстваше гладен. Може би онова, което бе казал на Алекс, беше истина, помисли си той. Може би най-сетне бе изгонил дявола от себе си и се бе излекувал. Беше стигнал до ръба и бе скочил. И благодарение на някаква друга, по-висша сила се бе приземил невредим. Може би тази катастрофа щеше да се окаже благословена, ако се погледнеше от друг ъгъл.

— Той е арогантен, красив, очарователен, весел, жизнерадостен, непринуден… и егоист до мозъка на костите си — отговори Джими на въпроса на майка си. По-пълна и по-точна характеристика Купър едва ли бе получавал в живота си. — Единственият проблем е, че Алекс не го вижда — завърши той.

Изглеждаше тъжен и разстроен.

— Не бъди толкова сигурен — стрелна го с поглед Валери, като се запита дали синът й не е влюбен в момичето. — Жените по свой начин виждат нещата и не бързат да вземат решения, докато не е станало време. Те трупат и събират информация. Но това не означава, че не виждат. А Алекс, доколкото забелязах, е много умна млада жена.

— Тя е направо върхът! — защити я страстно Джими, което потвърди подозренията на Валери за чувствата му, независимо дали той ги осъзнаваше или не.

— Съгласна съм с теб, затова смятам, че няма да направи грешка. Може би й е приятно с него, макар че явно са доста странна двойка, ако съдя по приказките, които чувам за Купър Уинслоу.

На другия ден, когато пренесоха Джими в отделна самостоятелна стая, Куп изпрати огромен букет цветя, което силно изненадана Валери. Дори първоначално се усъмни, че Алекс го е пратила вместо него, но после размисли и осъзна, че не е вярно. Това беше букет, който само един мъж можеше да изпрати. Мъж, който е свикнал да сваля жените, да им замайва главите само с поглед, да ги омагьосва и очарова, докато си загубят ума. На човек като Купър и през ум не би му минало да изпрати по-малко от четири дузини рози.

— Дали не иска да се ожени за мен? — попита развеселен Джими.

— О, надявам се, че не — разсмя се Валери.

Тя обаче силно се надяваше Купър да не се ожени и за Алекс. Момичето заслужаваше много повече от една застаряваща кинозвезда, пък била тя и от световна класа. А Валери знаеше това отлично, нали беше си говорила часове наред с Алекс. Тя имаше нужда от млад мъж, който да я обича и да се грижи за нея, който щеше да я дари с деца. Мъж като нейния Джими. Но Валери беше наясно, че не може да сподели мислите си с никой от двамата. Засега те бяха само приятели и това ги устройваше напълно.

Алекс идваше да вижда Джими всеки ден. И когато беше на работа, и когато не беше. Слизаше при него в почивките, донесе му книги, за да се развлича, разказваше му смешни истории от всекидневието на болницата. Донесе му дори газова тръба^[1] с дистанционно, така че да си прави закачки със сестрите. Винаги когато можеше, тя слизаше при него и двамата прекарваха дълги часове в разговори за нещата, които смятаха за важни. Неговата работа, нейната работа, бракът на родителите му, животът му с Маги, липсата й, празнотата, която бе останала след нея.

Тя пък му разказа за Картър и сестра си, за своите родители и за връзката, която бе искала да има с тях като дете и която никога не бе осъществила, защото и двамата бяха неспособни на обич. Малко по малко те споделиха всичките си тайни и дори онези скрити най-дълбоко в душата съкровени мисли и чувства, които никога не бяха изваждали на показ. Станаха много близки, но не си даваха сметка за това и ако някой ги попиташе, щяха да настояват, че са само приятели.

Единствена Валери се досещаше за истината. Беше изненадана от названието, което бяха избрали за своята връзка. Чувствата, които изпитваха двамата млади, бе много повече от приятелство, независимо дали го осъзнаваха или не. И тя беше щастлива за тях. Единственият недостатък, едничкото тъмно петно беше Купър.

И ето, че през уикенда тя случайно го срещна и го видя със собствените си очи. До този момент не бяха се сблъсквали на територията на „Имението“. Валери трябваше да си признае, че наистина е много впечатляващ. Беше всичко, което Джими каза. Егоистичен, самовлюбен, арогантен, очарователен и забавен. Но имаше още много качества. Джими не бе достатъчно възрастен, за да ги види и разпознае, нито достатъчно зрял, за да ги проумее и разбере. Онова, което Валери видя у Куп, беше неговата уязвимост и страх. Нямаше значение колко млад изглеждаше, нито колко момичета и жени се навъртаха около него. Той знаеше, че за него шоуто вече е свършило и завесата е спусната. Беше един уплашен стар човек. Страхуваше се от това, че ще се разболее, че ще остарее, че ще загуби красивия си външен вид или ще умре. Неговият отказ да посети Джими в болницата й подсказа, че е точно така. А сега очите му й говореха същото. Зад усмивката и чара, които пръскаше с пълни шепи около себе си, се криеше един тъжен стар човек. И тя изпита съжаление към него.

Беше мъж, който се страхуваше да се срещне лице в лице със своите демони. Останалото бе просто разкошна маска. Валери знаеше, че синът й не би могъл да разбере това, ако се опиташе да му го обясни. А онази глупава история с момичето, което уж щеше да има бебе от Купър, си бе просто храна за самочувствието му. Макар че гласно отричаше, дразнеше се и се ядосваше, Валери инстинктивно чувстваше, че това го ласкае. Ето, виждате ли всички какъв голям мъжага съм аз! Все още мога да правя бебета! И в известен смисъл използваше положението, за да измъчва Алекс. Просто с тази история непрекъснато й напомняше, че съществуват и други жени, които искат да имат деца от него. Подчертаваше, че не само е млад, но и потентен.

Валери не смяташе, че Алекс е истински влюбена в него. Беше очарована, впечатлена, омагьосана. За нея той бе бащата, когото винаги бе искала да има, но не бе успяла да намери.

Тук, в „Имението“, се бяха събрали доста интересна група хора, реши Валери. За Марк и Тайрън тя смяташе, че си подхождат идеално.

Но въпреки всичко Валери намери комплексите на Купър за очарователни.

При първата им среща той изобщо не я забеляза. Валери не влизаше в категорията на жените, с които Купър си имаше работа. Беше достатъчно възрастна, че да им бъде майка. Онова, което му хареса у нея — той го сподели с Алекс, когато си легнаха — беше нейната грация, стил и вродена елегантност. Тя носеше светлосиви панталони и сив пуловер, освежен с наниз перли. Нищо претенциозно. Държеше се естествено и не се опитваше да изглежда по-млада, което всъщност я подмладяваше. Около нея витаеше усещането за класа и добро възпитание.

— Колко жалко, че няма пари! Не мога да повярвам — рече Куп със симпатия. — Като я гледа човек, ще реши, че има, при това много. Но както и да е, и други нямат — засмя се той. Имаше предвид себе си.

Алекс беше единствената в тяхната компания, която наистина имаше пари, при това в изобилие. Но тя не се интересуваше от тях. Точно както той се чувстваше млад, въпреки че не беше. Според Купър парите съществуваха, за да бъдат харчени и човек да изживее добре живота си. На Алекс просто й трябваха няколко урока, за да се научи как да ги харчи. Той лесно можеше да й ги даде, но за момента се колебаеше. Отново гузната му съвест, по дяволите! Все още не можеше да я преодолее. Чувството беше ново за него, но ставаше натрапчиво.

На следващия ден Купър срещна Валери при басейна. Тя седеше на сянка под неговото любимо дърво. Щеше да отиде в болницата при Джими чак вечерта. Беше облечена в много семпъл черен бански и нямаше причини да се срамува от фигурата си. Имаше превъзходно запазено тяло. Алекс и Тайрън направо й завидяха и тайно си пожелаха да изглеждат поне наполовина толкова добре, когато станат на нейните години. А когато й го казаха, тя се засмя и обясни, че се дължи на добрите гени и че не е правила нищо, за да поддържа фигурата си. Но беше очарована да чуе оценката на младите жени.

Купър я покани в къщата на чаша шампанско и тя прие поканата. Искаше да я види и беше силно изненадана от съвършения вкус и изисканата красота, които, да си признае честно, не бе очаквала. Нямаше нищо показно. Всичко беше подредено с изящество. Прекрасни антични предмети и мебели, невероятен текстил, картини. Това определено беше къща на човек на възраст, и тя го каза на Джими, когато отиде по-късно при него. И отново си помисли, че Алекс не се вписва в тази обстановка. Мястото й не беше там. Но двамата с Купър изглеждаха щастливи заедно. Валери дори започваше да подозира, че актьорът има сериозни чувства към момичето. Беше така нежен, така внимателен, така влюбен. Очевидно бе пленен и очарован от нея, но човек никога не можеше да определи точно дълбочината на чувствата му. Той успяваше да скрие всичко в живота си под повърхността, особено емоциите си.

За Валери обаче не бе трудно да разгадае причините, поради които той би се оженил за нея. За да докаже нещо на себе си или, още по-лошо, за да се докопа до парите на Мадисън. Валери се надяваше, повече заради Алекс, но все пак и заради сина си, че у Купър има повече почтеност и искреност, отколкото смяташе Джими. Във всеки случай Алекс очевидно не се тревожеше за нищо. Чувстваше се като у дома си в „Имението“ и приемаше Тайрън като близка.

— Имаш възхитителни приятели — увери сина си Валери, когато отиде при него в болницата. Каза му колко впечатлена е от дома на Купър и от малката къщичка на вратаря.

— Досещам се защо си я харесал — на нея също й бе допаднала. Имаше атмосферата на селска къща и в нея витаеше спокойствие и мир.

— Да не би Куп да ти е хвърлил око? — попита подозрително майка си Джими.

— Глупости, какви ги говориш! Не, разбира се — отвърна през смях тя. — Аз съм с тридесет години по-стара от възрастта, на която той обръща внимание. Освен това той е по-умен отколкото си мислиш, млади момко. Знае, че жените на моята възраст гледат през него като през стъкло. Успокой се! Нямам нито амбициите, нито енергията да бъда с мъж като Купър — усмихна се тя на сина си. — Прекалено много усилия ще трябва да положа, за да го обуча.

Всъщност нямаше енергия за никой мъж, нито желание. Тези дни отдавна бяха минали, както обичаше да казва. Стигаше й да живее заради себе си и да бъде от време на време със сина си. Обеща му да остане при него, докато оздравее, и Джими чакаше с нетърпение часовете, когато ще я види. Не бяха разговаряли от години и сега се наслаждаваше на компанията й. Освен че бяха майка и син, те бяха и много добри приятели.

— Може би ще трябва да посъветваш Алекс как да пази парите си — подкачи майка си Джими.

— Не, мили — засмя се тя, — няма да се наложи. Момичето ще се оправи и без моята намеса.

Дали това щеше да стане или не, бе още един въпрос, който засега оставаше без отговор. Времето щеше да покаже.