Джаки Мерит
Непокорено сърце (9)

Девета глава

Тори се опитваше да приеме отношението на Барт, но я болеше повече, отколкото беше предполагала. Той беше получил, каквото искаше, и бе загубил интерес. Винаги е бил ловък с думите, така че не му струваше нищо да се измъкне, когато тя го предизвика с подобни аргументи.

Дали беше сгрешила като мислеше, че чувствата им са били взаимни? Не си мислеше, че е влюбена в Барт, но емоциите й бяха объркани от онзи ден, когато беше ходила у тях да говорят за пътя. Това, че се любиха, не се беше случило просто така, и тя знаеше, че никога повече няма да бъде същата като преди.

Настояването на Барт да поръча тополите заседна в гърлото й. След като не искаше да се виждат повече, участието му в този проект не й изглеждаше разумно. Можеше да ги плати сама и така да предотврати всякаква необходимост да говори отново с него.

До сряда Тори не беше говорила с Джо Холкомб, собственика на местната оранжерия. Работеше в градината, когато чу някакъв камион да спира пред къщата й — оказа се натоварен с тополи.

Тя не ги беше поръчала, а Лорна не би го направила, без да й каже. Оставаше Барт. Как можеше да си позволява такава свобода? Ама че деспот! Как се нахвърли отгоре й, когато яздеше Нерон, само защото жребците по-трудно се контролират. Беше яздила коне през целия си живот и нямаше нужда от одобрението на Барт Сканлън.

Нито пък й трябваше той да прави нещо, което тя нарочно отлага!

Сдържайки гнева си, Тори отиде да посрещне шофьора, който изскочи от кабината. Не беше Джо, но познаваше младия мъж.

— Здравей, Брок.

— Здрасти, Тори. Как си?

— Добре, благодаря.

— Има един хубав товар от руски тополи за теб.

— Виждам.

— Къде искаш да ги разтоваря?

Страшно й се искаше да му каже, че въобще не трябва да ги разтоварва. Но си помисли, че става дребнава. Имаше нужда от дърветата. Мъжете слагаха чакъл по пътя на Барт и облаци прах се вдигаха към къщата й. Това все още не беше голям проблем, но когато тръгнеха камионите с трупите.

Лорна излезе от къщата.

— О, не знаех, че си поръчала тополите, Тори. Здравей, Брок.

— Здрасти, Лорна.

— Как е майката ти? Не съм я виждала от няколко седмици.

Докато те си говореха, Тори заобиколи камиона и погледна дърветата. Бяха големи и здрави, точно каквито би поръчала тя. Дразнеше я намесата на Барт. Видял е, че никакви тополи не се стоварват пред къщата и вместо да й се обади да я попита, той явно беше предпочел да говори директно с Джо.

Трябваше да му се обади и да го постави на място!

Но след като огледа товара, Тори реши, че няма да го направи. Дърветата бяха тук и нямаше смисъл да крещи на когото и да било.

— Стовари ги до оградата, Брок. Имаш ли нужда от помощ? Мога да извикам Декс — Декс Котър беше постоянният работник на Тори и сега оправяше напоителните тръби в южното пасбище.

— Не. Подходил съм научно по въпроса — засмя се самоуверено Брок и се зае с разтоварването.

След няколко минути Лорна се върна в къщата. Тори погледа още малко, после се запъти обратно към градината.

— Тори? На телефона — извика Лорна от задната врата.

— Стийв се обажда.

Тори изпита раздразнение, но се опита да го превъзмогне. Стийв не беше виновен за мрачното й настроение. Тя осъзна, че не може да се вижда повече с него. Дори тя и Барт да не си кажеха нищо друго, освен „здрасти“, отсега нататък, тя не можеше да дава празни надежди на Стийв.

Докато вземаше слушалката, тя си помисли, че трябва да се срещне още веднъж с него и да му каже, че обича друг.

 

 

Този ден Барт не можа да се отбие на пътя по-рано от седем вечерта. Беше мръсен, потен и изтощен, но искаше да провери напредъка на проекта. Мислеше да мине покрай къщата на Тори, без да намалява скоростта, но малката горичка от тополи в дървени контейнери до оградата не беше за изпускане.

Спря и слезе да ги разгледа. Беше се обадил на Джо Холкомб да го пита кога ще достави поръчката на Тори Ланкастър, защото искаше да засади дърветата през уикенда. Уверенията на Джо, че Тори не е поръчвала нищо, го извади от равновесие. Камионите с трупи тръгваха по новия път след седмица и не искаше Тори да му се оплаква от гледката.

„Достави тези тополи, Джо. Не знам защо Тори не ти се е обадила, но аз поемам отговорността за поръчката.“

Бяха хубави дървета, малко по-високи от контейнерите. Извадени, те щяха да са колкото него.

Запали пикапа и погледна отново през оградата. Светлосиня кола приближи до къщата на Тори. Барт замръзна като видя Стийв Джонсън да слиза от колата, вероятно за да изведе Тори на среща.

На Брат му загорча в устата. Много по-лесно беше да реши, че ветеринарят бе по-добрият избор за Тори, когато Стийв Джонсън не беше наблизо. Как му се искаше да прескочи оградата и да го ритне отзад.

Нямаше право на такава остра ревност, сам си беше виновен, че тя имаше среща с друг, а не с него.

Барт тръсна глава. Беше прекалено уморен, за да се бие с когото и да било. Беше постъпил правилно, като скъса с Тори, и ако го боли, когато я вижда с друг мъж, ще му се наложи да живее с това.

Стийв беше стигнал до входната врата и някой му отвори. Барт се обърна да тръгва, когато вратата се отвори отново, и Стийв и Тори излязоха. Беше облечена в черно и бяло, и устата му пресъхна. Дългите лъчи на залязващото слънце караха кестенявата й коса да изглежда по-червена. Беше невероятно красива. Знаеше, че се е зазяпал, но съвсем се стъписа, когато Тори погледна в неговата посока и го видя.

Тя спря и се взря в него — за момент като че ли съществуваха само двамата. Той видя как тя вирна брадичка и забърза към колата.

— Тори! — Барт замръзна от изненада, че изкрещя името й, а по реакцията й разбра, че бе шокирал и нея. Тя каза нещо на Стийв и се запъти към оградата.

— Извика ли ме? — попита Тори със захарен тон. Рядко му се случваше да загуби дар слово, но като че ли мозъкът му се беше изпарил. Тори сложи ръка върху оградата.

— Какво искаш, Барт?

Той посочи тополите непохватно.

— Тъкмо гледах тополите. Харесват ми. А на теб?

Тя присви очи.

— Ти ги поръча, нали?

— Ти ги искаше.

— Щях да се обадя сама на Джо. Нямаше нужда да се намесваш.

Барт повдигна вежди.

— Това ли съм направил?

— А ти как ще го наречеш?

— Трудно може да ти угоди човек — гласът му заглъхна. — Не във всичко обаче. Има една област…

Лицето и вратът й почервеняха. Не можеше да има съмнение за какво говореше Барт. Беше я задоволил в леглото и не се сдържаше да й го напомни. Защо? Защо събуждаше спомена, след като сам й беше казал да го забрави?

— Доста си дързък! — каза дрезгаво тя, ядосана, че след жестокото му пренебрежение в неделния следобед, сега не пропускаше да заговори за онези събития.

— Винаги съм бил, Тори.

— Да, така е — съгласи се тя и погледна към колата. Стийв седеше на кормилото и я чакаше.

— Защо ме повика? — настоя тя, като се обърна отново към Барт. — Трябва да има по-добра причина от дърветата.

За първи път за двайсет години Тори видя сянка от неудобство по лицето на Барт. Нямаше никаква причина — беше я видял със Стийв и бе решил да се намеси.

Тя се беше досетила. Причината беше излизането й със Стийв.

Едва не му призна защо трябваше да се вижда със Стийв тази вечер. Щеше да облекчи напрежението, което личеше в очите му. Но как си позволяваше да й държи сметка и да й припомня за горещата им любовна среща, след като се беше показал толкова безчувствен след това?

Той все още я искаше. Виждаше го в очите му, чувстваше го със сърцето си.

— Трябва да тръгвам — каза тя.

— Приятно изкарване.

Отново й се прииска да му обясни за тази вечер. Но беше справедливо и той да страда поне малко. От неделя тя живееше в агония и ако него го болеше да я види със Стийв, може би си го заслужаваше.

Щеше да е лъжа, ако му каже, че чакаше тази вечер с нетърпение. Да обясни на Стийв, че иска да престанат да се виждат, не беше приятна перспектива.

— Трябва да тръгвам — повтори тихо Тори и се отдалечи.

След като изчезнаха от погледа му, Барт се почувства психически, емоционално и физически изтощен. Качи се на пикала и тръгна към новия път, без да го вижда. В ума му нахлуха спомените от неделния следобед — голата Тори, устата й, красивото й тяло, Тори, изгаряща от страст, Тори… Тори. Стомахът му се сви, слабините го заболяха от желание.

Но не беше само страстта. Мислеше за нея от гледна точка на секса, но кога преди се беше интересувал дали жената, с която се вижда, излиза с друг?

Защо го болеше, по дяволите? На Тори не й пукаше, щом три дни след като се бяха любили, излизаше със Стийв.

Барт въздъхна — против всякаква логика Тори Ланкастър отново беше влязла в живота му. Тя може да е обърнала гръб на събитията от неделя, но той току-що си осигури безсънна нощ.

Ухили се цинично. Безсънна нощ ли? Както беше уморен, дори Тори Ланкастър със своите изключителни прелести не можеше да го задържи буден в леглото. Но през целия ден тя постоянно присъстваше в мислите му.

 

 

Тори чу Лорна да говори по телефона в петък следобед, когато влезе в кухнята за вечеря.

— Тъкмо идва, Барт. Ще ти я дам.

Барт? Пулсът й се ускори. Не го беше виждала от сряда вечерта, а странното му поведение оттогава я държеше в напрежение.

— Добре, ще й кажа. Довиждане — Лорна затвори. — Барт каза да ти предам, че утре следобед той и близнаците ще дойдат да посадят онези дървета.

Тори не можеше да повярва, че докато тя бе чакала да вземе слушалката, той просто бе предал съобщението на Лорна.

— Очевидно не искаше да говори с мен.

Лорна я погледна с любопитство.

— Очевидно не.

Тори се опита да изглежда безразлична.

— Вечерята мирише страхотно. Ще отида да се измия.

— Имаш ли среща довечера?

— Не.

Лорна отиде до фурната и надникна вътре.

— Нито Стийв, нито Барт. Хм.

— Хм какво, Лорна?

— Нищо. Просто хм.

Тори осъзна, че не можеше да крие всичко от Лорна. До срещата с Барт тя никога не беше крила нищо от своята стара приятелка. Отвори хладилника и извади малко чай с лед.

— В сряда казах на Стийв, че повече не мога да го виждам.

— О!

Тори напълни една чаша с чай.

— Не е честно да се срещаш с един мъж и да го виждаш как се влюбва в теб, а ти да не можеш да отговориш на чувствата му.

— Разбирам. Не можеш да отговориш на чувствата на Стийв.

— Не. Стийв е чудесен човек, Лорна. Не искам да го наранявам.

— А Барт?

Тори я изгледа неразбиращо.

— Какво общо има Барт със Стийв?

— Ами, ти обясняваше защо нямаш среща тази вечер и аз си мислех, че говориш и за двамата.

— Не, не говорех.

— Извинявай. Предполагам, че не съм те разбрала.

Знаеше, че не може да обвинява Лорна.

Тя си спомни срещата с Барт в сряда, размяната на погледи и неодобрението в очите му. Проклет да е Барт — не я искаше, но не й даваше да принадлежи и на Стийв Джонсън.

Е, не трябваше да се притеснява повече за Стийв, въпреки че неговото мнение нямаше нищо общо с решението й. Беше съвсем честна с Лорна. Стийв се надяваше на нещо по-сериозно, но дори и без Барт, тя знаеше, че не може да го обикне.

Нямаше защо да се срамува относно Стийв. Беше пряма с него. Приятно й беше да се срещат, докато Барт не се втурна в живота й, но никога не му беше давала празни надежди.

Тори изми лицето си и го намаза с крем. Докато решеше косата си, се чудеше как ли ще се държи Барт, когато дойде с близнаците да садят тополите?