Джаки Мерит
Непокорено сърце (8)

Осма глава

С ръка под главата Тори се взираше в тавана и чакаше Барт да се върне от банята. Покрита само с робата, тя се чудеше дали да не стане да облече някакви дрехи. Изпитваше дълбока радост, почти гордост от пълното взаимно задоволяване. Барт беше невероятен любовник — силен, нежен, страстен. Докато се любеха, между тях възникна такава близост, която не можеше да бъде случайно съвпадение.

Стана й неловко. Може би само тя го възприемаше като нещо по-специално, може би нежността и вниманието бяха креватни техники за Барт и причина за успеха му сред жените.

Един въпрос се оформи в главата й — съжаляваше ли, че се поддаде на „тъмния магнетизъм“ на Барт?

Изглеждаше й невероятно, че го познава вече от тази страна. Не че го разбираше, но тази интимност означаваше обръщане на сто и осемдесет градуса в техните взаимоотношения. Знаеше, че вината е нейна, защото нищо нямаше да се случи, ако не беше осъзнала внезапно, че той е сексапилен и желан мъж. Най-удачно щеше да бъде да приеме неизбежното развитие на събитията.

Обектът на нейните мисли влезе в стаята, увил хавлия около кръста си.

— Надявам се, че нямаш нищо против. Използвах твоя душ.

Имаше капчици вода върху раменете и косата му. Сърцето й пропусна няколко удара при вида на красивото му лице и тяло.

— Нямам нищо против — отговори тихо тя. Наблюдаваше движенията му. Без да се притеснява, той пусна хавлията и взе слиповете си. После седна на ръба на леглото и я погледна.

— Добре ли си?

Беше вдигнал едната си вежда в очакване на отрицателен отговор. Тори се колебаеше какво поведение да предприеме, защото за първи път връзката й бе случайна — в малкото предишни тя винаги бе държала на партньора си и той на нея.

— Добре съм — каза тя колкото може по-спокойно.

Барт се усмихна.

— Чудесно — наведе се и я целуна по устните. Устата му беше топла, а целувката — нежна. — Човек може да се пристрасти много лесно към теб, Тори.

— Дори и против волята си?

— В смисъл? — хвърли й изпитателен поглед. Тори усети враждебна нотка в краткия въпрос. Отново вдигаше гарда си, след като го беше свалил докато се любеха, помисли си тъжно тя. Не трябваше да позволява възстановяване на острите думи и обиди след случилото се между тях.

— Имам предвид, че и двамата знаехме какво правим. Не искам нищо от теб, Барт. Няма нужда да прескачаш оградата между имотите ни, ако не искаш.

— А ако искам?

Тори пое дъх, Барт не беше склонен всичко да свърши сега. Не искаше съпруга, беше й го обяснил. Но авантюра? Каква? Нещо, което щеше да ги свърже така, сякаш са си разменили брачни халки? Или да се срещат и любят без никой да ги види? И в двата случая се очертаваха мъчителни перспективи, но пък имаше ли сили да откаже?

— Може би и двамата имаме нужда да обмислим случилото се — отговори внимателно тя и видя странно облекчение в очите му. Той не отмести поглед от лицето й, а продължи да изучава всяка нейна черта.

— Какво гледаш толкова?

— Предполагам, че ти се наслаждавам. Ти си чаровна, Тори. Не си просто красива жена, ти си чаровна жена.

Тя се усмихна несигурно.

— Има ли разлика?

— Голяма. Една жена може да е красива за погледа, без да е чаровна. Чаровни за мен са женствените и доставящи удоволствие черти — той докосна върха на нослето й. — Имаш страхотно носле, готино, както казват шотландците — после се стегна.

— И не е изключено човек да се загуби в очите ти.

Тори преглътна голямата буца, заседнала на гърлото й.

— Умееш да говориш красиви неща, а? Благодаря.

Той се поколеба, след това се засмя.

— Да, предполагам, че да. В миналото доста те поизмъчих, нали?

— Доста — Тори въздъхна, не й се искаше да прекъсва разговора, но времето летеше. — Най-добре да се облека. Не очаквам Лорна преди седем, но ще е страшно неудобно, ако ни изненада с по-ранно завръщане.

— Добре — съгласи се Барт. Но вместо да се отдръпне, той се наведе и я целуна с добре пресметната целувка, като че ли да напомни за изминалия следобед. Сякаш й казваше: „Не забравяй какво се случи тук днес.“

Не биваше да се тревожи. Нямаше да забрави Барт Сканлън, дори и да не го видеше никога вече. Беше изпълнил желанието, което доста жестоко беше обявил през първата им среща — той беше мъжът, който направи от нея истинска жена.

Докато Барт се обличаше, тя влезе в банята.

Докато се мотаеше из къщата на Ланкастър, Барт спря пред хладилника да си вземе нещо за пиене. Засмя се при вида на храната вътре. В неговия хладилник никога не можеха да се задържат картофена салата и печено пиле, или домашно приготвен боб — Роб и Рич щяха да ги ометат като глутница гладни кучета. И той беше като тях на същата възраст.

Посегна за една кутийка кола и въздъхна. Младостта му изглеждаше толкова далеч във времето, въпреки че беше само с дванайсет години по-стар от осемнайсетгодишните близнаци. Последните десет години бяха много трудни, изпълнени с грижи за ранчото и за Роб и Рич. А след като разбра за амбициите им, той усили още повече работата, за да им даде шанс там, където той се беше провалил.

Чуваше шума от душа и в ума му изскочи представата за Тори под струята — гола и невероятно красива. Съзнаваше, че във взаимоотношенията му с нея имаше повече, отколкото искаше да признае. Намръщи се, отвори колата и излезе на двора през задната врата.

Домът Ланкастър беше красиво място. Кодли Ланкастър, дядото на Тори, беше стар дявол — грижеше се добре за ранчото и го изкара с едни гърди пред останалите. Барт установи, че Тори следва стъпките на Кодли в старателните грижи. В сравнение с Ланкастър, ранчото на Сканлън беше малък кошмар.

Барт си спомни за тополите и погледна към пътя. От гледна точка на стандартите на Ланкастър, Тори имаше причини да се оплаква. Петстотин и петдесет долара бяха много пари, но той й беше обещал, че ще поема половината от разходите и щеше да удържи на думата си.

Мислите му се върнаха към последните два часа. Да се люби с Тори беше невероятно преживяване, както винаги беше и подозирал. Дори юношеското му желание да зарови пръст в дългите кестеняви букли в училищния автобус беше част от вечната му слабост към нея. Но къде щеше да го отведе това?

Барт проучи емоциите си и си призна, че не може да се преструва, че този ден не е важен за него. Това, което го безпокоеше, беше мнението му, че Тори бе жена, за която мъжете се женят. Не че беше против женитбата изобщо — истината беше, че докато се грижеше за обучението на братята си, той дори не можеше да се замисли за женитба.

До къде ли щяха да стигнат с Тори?

 

 

Когато Тори излезе от банята, тръгна да оправя леглото. Замръзна на прага на стаята си — то вече беше оправено, нямаше и гънка по него.

Но къде беше Барт?

Забърза към другите стаи, ужасена, че той може да си е тръгнал. Това би било непоносимо. Въздъхна с облекчение, когато го видя в един стол на двора, и се спря да го погледа.

Той се обърна и срещна погледа й.

— Здрасти.

— Здрасти. Благодаря, че си оправил леглото — Тори тръгна към един от столовете до него, но той се пресегна и я настани на коленете си.

— Знам как се оправя легло. Правя го от доста години — засмя се, — макар и от време на време. — Едната му ръка наведе главата й и той я целуна, докато другата се плъзна под дрехата й и обгърна едната от гърдите й.

Тори почувства отново вълнението, което само той можеше да предизвика. Очевидно това, което започнаха днес, нямаше да умре внезапно. Тази мисъл я зарадва и тя се отпусна щастливо в прегръдките му, като обгърна главата му с ръце.

— Още ли се страхуваш от мен?

Тори сложи пръсти върху устните му и леко ги притисна. Усмихна се.

— Малко.

— Не трябва, не и след днес.

— Може би сега трябва да се страхувам от теб дори повече.

— Защо казваш това?

Тори се засмя нервно.

Барт извади ръката си изпод дрехата й и тя се стегна.

— Аз… се чудя какво ще стане с нас — призна тя. — Ти знаеш ли?

— Мисля върху това — чертите на Барт се втвърдиха. — Знам, че не лягаш с всеки мъж, който ти се изпречи.

— Не — потвърди тихо тя.

— Защо с мен, Тори?

— Казах ти, че бях привлечена към теб — Тори стана и Барт не я спря. Тя седна на съседния стол и погледна същите неща, на които Барт се беше възхищавал малко преди това.

— Не го разбирам по-добре отколкото ти — каза меко тя. — Онзи ден, когато дойдох у вас да…

— Тогава ли започна?

Тори кимна.

— Знам как се чувстваш относно въпроса за… — тя не можа да произнесе думата „съпруга“. — Сериозна връзка.

— Наистина ли? — Барт не беше убеден. — Тори, аз ще се погрижа Роб и Рич да получат образованието, което искат, дори ако това означава да работя по седем дни в седмицата през следващите десет години.

— Знам.

— Нямам нито време, нито пари и енергия за сериозна връзка.

Значението на собствените му думи го озадачи. Какви ги приказваше? Какво очакваше от Тори? Тя не заслужаваше такова отношение, заслужаваше повече отколкото той можеше да й предложи. Тя заслужаваше. Стийв Джонсън. О, той много добре знаеше кой е Стийв Джонсън, въпреки малките игрички, които винаги играеше с Тори за името на ветеринаря. Намираше доктор Джонсън за добър избор, стабилен мъж с отлична репутация и добър доход.

— По дяволите — измърмори Барт и скочи от стола, разтърсен от извода, до който беше стигнал.

— Какво има? — Тори го следеше с поглед. — Барт?

Той спря пред нея и я изгледа. Сърцето на Тори слезе в петите при вида на изражението му.

— Мисля, че ще е най-добре да прекратим краткия си романс веднага — каза Барт студено.

— Какво?

— Чу ме добре. Само ще те боли, а аз не искам това, независимо дали ми вярваш, или не.

Тори бавно се изправи.

— Аз нямам ли право на дума по въпроса? Ами, ако искам да поема риска?

— Искаш любовна авантюра? Не мога да повярвам, Тори. Не си създадена за такива неща.

— Не бъди толкова сигурен, Барт.

— Можеш ли да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че тайно не се надяваш на нещо по-сериозно?

Кръвта нахлу в лицето й и тя заекна.

— Нещата се променят. Кой знае какво може да се случи следващата седмица или месец?

— Нищо няма да се промени. Аз и братята ми ще работим цяло лято на планината. Наесен ще заминават и напролет ще се връщат. И така цели десет години, Тори.

Тя сведе поглед.

— Не знаех, че си толкова отдаден на Роб и Рич.

— Е, сега знаеш. Те създават по един малък ад, където и да отидат. И аз съм такъв. Семейство Сканлън е с репутация. Но ще ми е страшно неприятно, ако местните клюки включат и теб в тези истории. Няма да им дам такъв шанс. Ще стоя далеч от теб, Тори.

Тя се почувства замаяна. Последният мъж, за когото би предположила, че притежава благородни импулси, я убиваше, след като й бе подарил живот.

— Как смееш да решаваш това сам! — сивите й очи бяха почернели от ярост. — Ако не искаш нищо повече от мен просто го кажи. Не ми пробутвай тези ангелски подбуди, че държиш да ме предпазиш от клюки.

Възцари се тежка тишина, докато се взираха един в друг.

— Мислиш, че изтъкнах всичко това като причина да стоя по-далеч от теб? — Барт пристъпи към нея. — Нека те попитам нещо, Тори? Ако беше така, ако наистина не исках да има нищо повече между нас, щях ли да се поколебая да ти го кажа?

Разбира се, че Барт никога не се беше страхувал да каже каквото и да е. Кой знаеше това по-добре от нея?

Сълзи напълниха очите й.

— Тогава, за Бога, не прави това! — странна и непозната болка я прониза цялата. Дали се бореше за нещо, което не беше сигурна, че иска?

Барт стисна зъби и отмести поглед от сълзите й. Не можеше да си позволи слабост точно сега. Нямаха бъдеще заедно, нямаше да се промъква и унижава Тори с любовна връзка, която ще се разчуе навсякъде, преди да разберат. Трябваше да послуша предупреждението на съвестта си, че Тори е жена, за която мъжете се женят.

Но… я беше желал толкова много.

Пропъди мислите си и прокара ръка по косата и лицето си.

— Трябва да тръгвам. Забрави за днес, ще си много по-добре, ако въобще не мислиш за това повече.

През пелена от сълзи Тори видя как той се отправи към пикапа си. След малко пулсът й се ускори, Барт се връщаше.

— Поръча ли тополите?

— Не — прошепна тя.

— Направи го. Виж дали Джо може да ги достави тази седмица. Близнаците и аз ще ги засадим през следващия уикенд.

Тори го гледаше неподвижно. Той изчака малко, после се обърна, качи се в пикапа, запали и изчезна.

Вцепенена. Тори се отпусна в един стол. Все още седеше там, когато Лорна се върна час по-късно.

По-възрастната жена слезе от колата и извика приветливо:

— Здрасти, Тори.

— Здравей, Лорна.

Лорна пресече двора и усмивката й изчезна.

— Какво има?

Тори знаеше, че не иска да говори с никого за случилото се, дори и с Лорна.

— Нищо. Тъкмо се канех да влизам. Как беше вечерята в семейство Кендрик?

Лорна я погледна подозрително, но отговори:

— Прекрасно както винаги. Ти яде ли?

— Не. Може да опитам пилето сега. — Мисълта за храна я отврати, но знаеше, че трябва да се опита да яде, иначе Лорна нямаше да я остави на мира.

— Изглеждаш бледа. Добре ли си?

Тори скалъпи бързо извинение.

— Цял ден ме боли главата — в което имаше известна истина.

Влязоха в къщата.

— Каза по телефона, че ще излизаш този следобед — настоя Лорна.

— О, да. Забравих, че съм го споменала. Останах си у дома. Барт ме покани на вечеря в Билинг, а аз не можах да се реша веднага. Но с това главоболие…

— Разбирам. Вероятно ще се почувстваш по-добре като хапнеш.

Тори се усмихна вяло.

— Без съмнение.