Джаки Мерит
Непокорено сърце (7)

Седма глава

След църква в неделя сутрин Тори и Лорна често отиваха в някой ресторант за по-късна закуска. Затова Тори не се и изненада, когато не завари Лорна вкъщи, като се върна.

Приготви си бъркани яйца и препечена филийка. След закуската изми съдовете и се запъти да си вземе душ. Не се беше разсъблякла напълно, когато телефонът иззвъня. Беше Лорна.

— Тори? Аз съм при Кендрикови. Майра настоя да отида и да прекарам деня с нея и Пол.

— Това е чудесно, Лорна. И без това ще излизам.

— Добре. Не ме чакай, ще се прибера късно. Вероятно около седем. Майра планира голяма вечеря. Исках само да знаеш къде съм.

— Благодаря, Лорна. Приятно изкарване.

Лорна имаше много приятели и често прекарваше неделните следобеди далеч от ранчото. На Тори й хрумна, обаче, че ще бъде сама, когато се появи Барт.

Мисълта за Барт, както и спомена за срещата им в планината събуди цяла симфония от чувства у нея. Беше сигурна, че той е нещо много повече от представата й за него. Днес беше успяла да погледне зад маската му и й се искаше да продължи да го опознава. Дали зад грубото и песимистично държане се криеше чувствителен мъж? Дали беше толкова уязвим, че не искаше никой да го разбере? Спомни си странната му забележка, че може би щеше да бъде романтичен, ако срещне подходящата жена. Барт определено криеше нещо, може би несъзнателно, но тя знаеше, че се бе докоснала до непознати черти от неговия характер.

Освен това този мъж беше необикновено магнетичен. За първи път през своите двайсет и осем години тя се замисляше толкова сериозно за някой мъж и неговата личност.

Днес беше споменала, че искат да поговорят и Барт се беше съгласил. Знаеше, че обстановката го беше накарала, но й се струваше, че точно от тук трябва да започне следобед — от един обикновен разговор. Искаше да научи повече за него — интересуваше ли се от спорт, какви са политическите му възгледи, личните предпочитания. Но тя трябваше да е готова да признае и своите.

Изведнъж Тори замръзна. Та тя разсъждаваше за него като за обикновен мъж, какъвто Барт Сканлън очевидно не беше. Пропускаше способността му да я дразни, вбесява и дори нещо повече — той можеше да я унищожи. Тя си спомни какво направи вчера сутринта със съвсем прости средства от рода на двайсет и две тополи и Стийв Как-му-беше-името.

Играта с Барт Сканлън си оставаше опасна и да го забрави би било изключително неразумно.

Тори продължи да суши косата си, разхождайки се бавно из стаята. Никога не беше крил какво иска от нея. Дали, когато го получеше, всичко щеше да свърши?

Съвсем объркана, Тори облече една лека роба и се изтегна върху леглото. Колко лесно попадаше в неговата власт — с няколко намека и целувки той я караше да си загуби ума.

Защо никога не й се беше случвало с друг мъж? Дали той беше с по-силен характер от всички останали?

Тори се прозя. Погледна часовника и реши, че има време за един кратък сън — чувстваше се уморена от безсънната нощ и от изтощителната езда с Нерон. Тя се обърна настрани и затвори очи. По-добре беше да подремне, вместо да си блъска главата върху загадката Барт Сканлън.

 

 

След като свършиха работата с машините, Барт и близнаците се върнаха вкъщи.

— Един час ще чистим, а след това можете да излезете с приятели, момчета — каза твърдо Барт.

Роб и Рич се намръщиха, но не можеха да отрекат, че къщата имаше нужда от почистване. Барт се зае с кухнята, Роб подхвана пералнята и баните, а Роб оправи всекидневната. След един час все още имаше какво да се желае, но къщата вече беше по-различна. Близнаците взеха по един бърз душ и изчезнаха. Барт поклати глава и се засмя след тях — не обичаше да ги кара да работят в неделя, но лятото беше доста напрегнат сезон и за тримата.

Видя, че имаше още един час до срещата му с Тори и пусна пералнята още веднъж. После се облече с чисти джинси и бяла риза, обу най-хубавите си ботуши и излезе. Потупа трите кучета, които винаги търсеха по някоя топла дума, качи се в пикапа и подкара към магистралата. Обичаше момента, в който си е свършил работата и в ранчото, и вкъщи. Започна да си подсвирква.

Наистина, имаше още куп неща за вършене и времето не му стигаше за всичко, но въпреки това щеше да прекара следобеда с Тори Ланкастър. А Тори беше от жените, които се омъжваха. Но защо тя го привличаше така? Защо не можеше да обърне пикапа и да се отбие при някоя от привлекателните си познати, които не търсеха брак?

Е, може би просто за някои жени бракът не беше толкова важен. Колкото до него, първо трябваше да се погрижи за близнаците и техния колеж, а после…

Барт спря пред къщата на Ланкастър. Колата я нямаше, но пикапът на Тори беше в гаража. И все пак му се стори необикновено тихо. Отиде до задната врата и почука. След около минута почука отново. Зачуди се дали Тори не го беше излъгала, може би бяха взели колата с Лорна и излезли нанякъде.

Вратата се отвори. Тори придърпваше робата до врата си. Косата й беше разрошена, нямаше и грам козметика върху лицето й.

— О, Барт, извинявай. Исках да затворя очи само за пет минути.

Тя изглеждаше толкова топла, млада и непоносимо красива, че стомахът на Барт се сви.

— Да не би Нерон да те изтощи?

Тори беше нервна. Ако Лорна си беше вкъщи или срещу нея стоеше Стийв, нямаше и за миг да се притесни, че има мъж в къщата. Но Барт беше друго нещо. Не знаеше какво може да направи, ако го пуснеше вътре.

— Нерон е само част от причината. Не можах да спя миналата нощ.

— Срещата ти с… — Барт се усмихна палаво и Тори очакваше поредното му заяждане с името на Стийв. Както обикновено той направи точно обратното. — Срещата със Стийв не мина ли добре?

Не възнамеряваше да обсъжда Стийв, особено пък с Барт.

— Нищо подобно — каза твърдо тя.

— Няма ли да ме поканиш?

Тори се почувства много неловко.

— Лорна не е тук — призна тя и веднага разбра, че подозренията й относно присъствието на Барт в къщата, когато е сама, са били повече от основателни. — Имаш ли нещо против да почакаш отвън?

— Имам — отговори той небрежно.

— Имаш ли?

Както се смееше, Барт се протегна и хвана колана на робата.

— Покани ме вътре, Тори — помоли той нежно.

Защо не беше навила часовника? Можеше да си спести тази неудобна ситуация. Как можеше да помоли Барт да разговарят, след като му отваря вратата гола под робата?

Барт разтърка лицето си.

— Какво да правя с теб, Тори?

— Какво да правиш ти с мен ли?

— Да. Ти нападаш и отстъпваш толкова бързо, че не знам как реагирам. Стийв Как-му-беше-името разбира ли те?

— Моля те, не започвай пак.

— Добре де, Стийв Джонсън. Той успява ли да следва игричките ти?

— Игричките ми? Първо, както ти казах, Стийв и аз сме просто добри познати. И второ, не разбирам за какви игрички става въпрос.

Барт поклати глава разочарован.

— Значи отново ще се караме? Мисля, че просто се уморих от цялата сцена — по дяволите, по-добре да се върне и довърши прането.

Тори изпадна в паника като видя, че той си тръгва. Не искаше това!

— Барт!

Той спря и я погледна.

— Да?

Със зачервено лице и изпотени длани, Тори преглътна гордостта си:

— Моля те, дай ми пет минути.

Барт не повярва на ушите си. Нещо не се връзваше с идеята му, че Тори просто имаше нужда от секс. Беше отправил предложенията си толкова прямо, а тя продължаваше да се бори с желанията си. Не можеше да я разбере.

Докато размишляваше, той се върна до вратата.

— И после?

Тори прочисти гърлото си.

— И после ще поговорим.

Барт бавно огледа двора с четирите стола и стъклена маса.

— Тук, навън?

— Не е необходимо. Мислех, че ще излизаме. Къде мислеше да ме заведеш?

— Мислех да отидем в Билингс да вечеряме.

— Добре, защо не?

Барт сложи ръце на бедрата си и започна да описва малки кръгове. Беше време да изясни нещо с Тори Ланкастър.

— Не си търся съпруга, Тори — той нарочно я погледна остро.

Тя пребледня, после почервеня.

— И си мислиш, че аз си търся съпруг? Непоносим негодник! Ако наистина исках съпруг, нямаше да се обърна точно към теб.

Тори сграбчи вратата и понечи да я затръшне, но Барт също я хвана и лесно я спря. Той влезе вътре и тя отстъпи няколко крачки. Присви очи, преди да процеди през зъби:

— Махай се от къщата ми!

Барт затвори вратата и се облегна на нея.

— Ще се махна, но първо искам да ти кажа нещо.

— О, не пак някоя от твоите малки речи!

— Назови я както искаш. Ти и аз имаме едно общо нещо и това е онази ограда отвън. Докато пораснеш, нека си остане така, а? Не идвай да кокетничиш на сечището или да се разхождаш важно из двора си, докато правя проверки на новия път. Виждал съм те, не мисли, че не съм те забелязал.

— Ти си луд! Не ми пука въобще кога проверяваш проклетия си път.

Барт понечи да се обърне и излезе, но после се поколеба.

— Ако беше поне наполовина жена, колкото си мислиш, че си, щеше да оцениш днешната възможност. Нито един от нас не живее сам, ти си с Лорна, а аз с близнаците.

— Може би я оценявам, но не я искам. Може би не искам и теб. Не ти ли е хрумвало, Сканлън, че не всички жени в Монтана въздишат по теб?

Барт присви очи.

— Вярно, ти въздишаш. Но ти липсва смелост, Ланкастър. Нищо не желаеш толкова много, колкото един истински мъж. Поради някаква неведома причина ти изведнъж си осъзнала, че имаш един в съседното ранчо, но не смееш да направиш нищо повече.

Тогава Тори направи тактическа грешка. Хвърли се към Барт с единственото намерение да изтрие това самодоволно изражение от лицето му. Когато посегна да го удари, обаче, робата й се отвори и се показа гола плът чак до средата на бедрата й. Барт хвърли един поглед, но нямаше време за повече, защото трябваше да предотврати шамара й.

— Знаеш ли докъде може да стигне глупостта, любима? Ами, нека да ти подскажа. Не вярвам на мъже, които удрят жените, но мислиш ли, че е умно жена с твоя ръст да ми посяга?

Тори преглътна. Цялата тореше от унижение. Никога досега не се беше опитвала да удари, когото и да било. Барт беше напълно прав — ако го беше ударила и той й беше отговорил, сега би била на пода.

— Съжалявам — прошепна тя. — Ужасно съжалявам. Никой друг не ме изкарва от релси така както ти.

— Действам ти по много начини.

— Да — каза напрегнато тя.

— И винаги е било така.

— Не и по начина, по който ми въздействаш сега.

Като се сети за розовата роба, увила се около дългите й почернели крака, Барт си пое бързо въздух. Тори също му въздействаше и винаги е било така. Робата се беше отворила леко и разкриваше едната й гърда. Въпреки че не виждаше зърното, дори самата плът го възбуждаше.

— Но ти продължаваш да се противопоставяш.

— Не искам да бъда просто поредното ти завоевание.

— Репутацията ми явно ме изпреварва. Тори, това са само глупави клюки.

— Причиняваш ми болка.

Барт отпусна хватката си, но не я пусна. Вместо това, впил поглед в очите й, той нежно изви ръката й зад гърба й, като по този начин я придърпа към себе си.

— Сложи другата си ръка около врата ми. Целуни ме както ти се иска — увещаваше я дрезгаво той. Свободната му ръка намери възела на колана й и започна да го развързва.

Тори нямаше желание да се бори. Беше шокирана от яростта си, а и наистина се беше уморила да държи Барт настрана, след като й се искаше той да я целува до забрава. А и той също го знаеше, видя го в кобалтовите дълбини на очите му. Знаеше, че е победил.

Нямаше значение. Докато развързваше колана й, тя бавно плъзна ръката си по гърдите му, а после нагоре до тила му. Видя го да реагира на движенията на пръстите й в косата му, а след това на гледката под робата. Днес в планината беше казал, че е толкова красива, че чак дъхът му секва. Сега тя го видя наистина.

— Тори — устата му напълно овладя нейната. Освободи китката й, за да пъхне двете си ръце под отворената роба. Погали гърдите й, после проследи извивката на талията й и стигна до бедрата. После го направи отново. — Невероятна си — прошепна той и накара кръвта й да закипи от дрезгавите нотки на гласа му.

— Искам те. И ти ме желаеш. Кажи, че е вярно — дясната му ръка я галеше надолу по корема и очите й се разшириха. — Можеш ли да ми го кажеш?

Той продължи да спуска ръката си надолу през копринените косъмчета в началото на бедрата й и все по-навътре в женското й тяло.

Устните на Тори се разтвориха и тя сведе поглед.

— Желая те — прошепна тя.

— Знаеш, че е така.

Той обви ръка около врата й, притисна главата й в свивката на лакътя си и я целуна. Дясната му ръка остана, където беше, доставяйки удоволствие и мъка. Целувката се задълбочи, дишането й се ускори, главата й се замая. Езикът му изследваше устата й и беше извор на невероятни усещания. Тя започна да стене тихичко.

— Заведи ме в стаята си — чу тя настоятелен шепот, премигна и отвори очи. Срещна потъмнелия му от страст поглед, който прониза цялото й същество, и разбра, че е загубила битката.

— Надолу по коридора.

На устата му се появи едва доловима усмивка, той се наведе и леко я вдигна на ръце.

— Вторият етаж — прошепна Тори, прегърна врата му и скри лице в меката му риза. Цялата гореше, всеки нерв от тялото й трептеше.

Барт я остави върху собственото й легло, после се изправи, извади ризата си от джинсите и започна да се разкопчава, без да откъсва поглед от нея. Робата й беше отворена, единствено ръцете й бяха в ръкавите, но тя не понечи да се покрие. Изучаващият поглед на сините му очи възпламеняваше кожата й, зърната й бяха набъбнали до болка, която единствено докосването му можеше да успокои.

Гледаше го как се съблича, хипнотизирана от разкриващата се мъжка красота. Голите му рамене и ръце бяха мускулести, черните косъмчета, които бе виждала да се подават от ризите му, оформяха триъгълник на гърдите и една тънка ивица върху стегнатия му корем. Той събу ботушите и чорапите, след това посегна към медната тока на колана си. Тори не можеше да откъсне очите си от него.

Любопитството й вълнуваше Барт. Беше толкова красива така както лежеше и го чакаше. Искаше му се да потъне в нея, да се загуби в нежната й женска същност. Беше необичайно възбуден и копнееше за женска топлина както никога досега.

И въпреки това този миг и тази жена бяха много специални. В миналото имаше моменти, когато би дал всичко, за да бъде тук, в спалнята на Тори Ланкастър, а тя да го чака гола върху леглото. След това последваха години, в които не я допускаше в мислите си. По ирония на съдбата тя влезе отново в живота му заради пътя, който строеше.

Барт не се обърна. Той разкопча ципа си, събу джинсите и слиповете си и ги остави на пода. Видя Тори да поема сепнато въздух, когато остана напълно гол, но това само усили възбудата му. Искаше я повече, отколкото някога бе желал жена.

Когато се приближи към леглото, Тори извади ръце от ръкавите на робата и ги протегна голи и топли към него. Той се отпусна до нея на една страна, подпрял глава върху лакът. Погали бедрото й и плъзна поглед по корема й, нагоре към гърдите й, докато не срещна очите й.

— Кажи ми нещо — прошепна той.

— Какво искаш да кажа? — всеки сантиметър от тялото му беше толкова красив.

Той се наведе и нежно я целуна по рамото.

— Това, за което мислиш.

Тори се изчерви, а Барт се засмя леко.

— Толкова е лудо, а? И аз се чувствам така — той взе ръката й и я сложи върху гърдите си. — Докосни ме.

Очите й бяха големи сиви езера. Не че се нуждаеше от покана, но все още се колебаеше, защото не познаваше тази му деликатна и чувствителна страна.

— Докосни ме навсякъде — помоли той, когато пръстите й се заровиха в косъмчетата на гърдите му. Пулсът й се ускори, но тя плъзна ръка по корема му. Наведе лице над нея и я събори върху възглавницата с поразяваща целувка. Устата му се отвори върху нейната, а езикът му облиза устните й, преди да се вмъкне между тях.

Беше огромен и когато прехвърли крак през нея, Тори се почувства обгърната отвсякъде. Твърдата му мъжественост беше притисната в бедрото й и той очевидно изпитваше удоволствие да я търка в нея. Усети ръката му да обгръща гърдите й и да си играе със зърната й.

И тогава я връхлетяха всичките й желания, мъки и притеснения и тя притисна мокрото си от сълзи лице в рамото му.

— Барт! — извика тя, докато по тялото й се разливаха вълните на желанието.

— Ти си чудесна — прошепна той, щастлив, че тя откликва по този начин. Ръцете му я галеха от гърдите до бедрата и обратно.

Тори усещаше ръцете му, но все още трепереше от силата на разтърсилите я емоции. Никога досега не се бе чувствала така. Този мъж, Барт Сканлън, й беше дал нещо, за което само си бе мечтала. Дали несъзнателно беше подозирала силата му? Беше ли я почувствала и отговорила на повика й въпреки враждебността между двамата?

За Бога, какво точно изпитваше към този изключителен мъж? Нали една жена не реагираше така само въз основа на сексуални желания?

Устните му я целуваха по лицето, после надолу по шията, докато откриха едно от зърната й и започнаха да го смучат нежно и изкусително.

Като че ли мълния разтърси тялото й. Не можеше да повярва, че отговаря дори с по-силно желание отпреди. Нямаше смисъл да се сдържа повече, защото именно Барт беше в леглото й. Ръцете й се движеха по горещата му мускулеста плът и тя чувстваше стаената му страст. С изненада откри, че той наистина се сдържа, за да й достави по-голямо удоволствие.

Дали така правеше с всички жени, дали това беше причината за успеха му?

Тя стисна очи от пронизалата я болка, не искаше да мисли за нищо сега, още по-малко за Барт с други жени.

Ставаше все по-дръзка, ръката й докосна мъжествеността му и почувства тръпка да разтърсва тялото му. Той остави гърдата й и я погледна в очите.

— Вземаш ли хапчета?

Очите й се разтвориха широко.

— Не!

Барт се надигна.

— Имам нещо друго.

Посегна към пода и джинсите си, както предположи тя, и извади малко пликче. Той я погледна и се й усмихна. Тя му отговори също с усмивка. За миг бяха толкова близки колкото могат да бъдат двама души.

Прекъсването ги беше поохладило, но когато се целунаха и докоснаха, всички горещи чувства ги връхлетяха отново. Тори направи последната стъпка в най-красивата любовна игра, в която някога беше участвала, като разтвори бедра и прошепна:

— Люби ме, Барт Сканлън.

Отговорът му беше мигновен.

— С удоволствие, Тори Ланкастър.

Гледаше я в очите, докато се наместваше между краката й.

— Ще го направим така този път — каза той за нейна изненада.

Тя не можа да осмисли казаното, защото телата им се съединиха.

— Невероятна си — каза Барт с дрезгав шепот, впил поглед в очите й.

И това беше самата истина. Да чувства тялото на Тори около себе си го възбуждаше и изваждаше извън контрол.

— Искам да ти е добре — прошепна й нежно той.

Тя се вгледа в дълбините на потъмнелите му сини очи.

— Ти го правиш да е добре.

— Искам да е великолепно — Барт започна да се движи бавно.

Тя докосна устата му. Не трябваше да настоява, но не можеше да приеме прекалената му предпазливост и внимание без въпроси.

— Защо, Барт?

Защо? Дяволски добър въпрос. Тори не беше просто тръпка и той навлизаше във все по-дълбоки води. За да не й отговори, той я целуна.

Тори въздъхна и му отвърна, като прокара пръстите си по раменете му. С всяко движение на тялото му тя издаваше все по-кратки звуци, стоновете преминаваха в слаби викове. Престана да мисли и се остави на природата си. Да прави любов с Барт беше невероятно — всяко движение, целувка или милувка пораждаха жажда за повече.

Той нашепваше в ухото й думи, които при други обстоятелства биха я шокирали. Но докато беше в ръцете му и се любеше с него, те просто увеличаваха удоволствието им.

— Ти си страстна жена — дрезгаво отбеляза той.

Устните й се разделиха, за да си поеме дъх.

— Така… изглежда.

Ритъмът се ускори, но той продължи да я гледа. Беше същинско тайнство да е в Тори Ланкастър и да наблюдава разгарянето на страстта й. Слепоочията й бяха покрити със ситни капчици пот, които караха кожата й да блести.

Очите на Барт потъмняха, не можеше да се сдържа повече. Това, което й каза, беше вярно — искаше да е великолепно, заради нея. Сведе глава и покри устата й със своята, а езикът му възприе ритъма на телата им. Само след няколко секунди тя застена под него.

После стоновете се превърнаха в леки викове и ридания. Никога досега Тори не беше чувствала такива разтърсващи спазми, които като че ли нямаха край.

Чуваше и стоновете на Барт. Той извика името й, когато стигна до върха, а след това почувства тежестта на тялото му върху себе си усети трудното му дишане.

Беше напълно изтощена, искаше й се само да затвори очи и да заспи, а като се събуди, да се радва на чудото, което току-що бе станало в леглото й.

Знаеше едно със сигурност — никой не я беше любил така досега. Барт Сканлън, нейният детски кошмар, беше докоснат и задоволил истинската жена в нея.