Джаки Мерит
Непокорено сърце (5)

Пета глава

Тори чу последните думи на Барт много добре. От тях косите й се изправиха и всеки мускул от тялото й се стегна. Щеше да му го върне, дори да се наложи да посвети целия си живот на това. Вероятно имаше някакъв начин и тя щеше да го намери.

Цялата трепереща, Тори ядосано угаси лампата във всекидневната, която Лорна беше оставила за нейно улеснение. Придвижи се тихо в тъмнината към стаята си, защото не бе способна да отговори дори на едно „Добре ли изкара?“

В нея ярост и желание за мъст се смесваха със самосъжаление. Но кой не би се самосъжалявал след сблъсък с Барт Сканлън?

В стаята си Тори се съблече неловко и се сви в леглото. С раздразнение изтри сълзите си. Защо да плаче? Само една идиотка би плакала за Барт Сканлън.

Сълзите продължаваха да напират, а на нея й се искаше той да е на нейното място. Но това бяха празни надежди — мъже като Барт не плачеха, те караха другите да го правят. Защо беше постъпила толкова глупаво, сякаш не знаеше колко жесток може да бъде той.

А и нямаше да се събуди освободена от него утре сутринта. Не можеше да спре да мисли за целувките му, дори в леглото, докато се надяваше на шанс да му отмъсти и стовари цялата си омраза върху него.

Само веднъж искаше да бъде по-добра от Барт Сканлън.

Тори въздъхна и си заповяда да спре да мисли и да заспива. Барт беше корав като камък и тя не можеше да го нарани както той нея.

 

 

Както и очакваше, зората не й донесе желаното успокоение. Събуди се с главоболие и горчив вкус в устата. След такава нощ не беше чудно, че Барт стана главна фигура в сънищата й. Но той би умрял от смях, ако го чуеше.

Това нямаше да стане докато е жива! Заради снощните обиди повече не би останала насаме с него. А и дори да се случи, не би му признала, че го сънува.

Лорна ставаше рано и когато Тори влезе в кухнята, кафето и закуската бяха готови.

— Погледни следващата стъпка от проекта на Барт Сканлън за пътя — каза старата жена.

Тори излезе навън. Въздухът беше хладен и свеж, а тревата покрита с роса. Но красотата на утринта беше разбита от гледката на втора огромна машина за изравняване на насипи от другата страна на оградата. Трима мъже, единият от които Барт, стояха до нея и говореха. Големият трактор мълчеше в далечината.

Но новата машина очевидно беше дошла за работа. Според думите на Барт след това идваше ред на камионите с чакъл и пътят за трупите щеше да е готов.

Дали тополите ще помогнат? Дали въобще нещо ще помогне?

Разстроена, Тори се обърна да си влезе вкъщи. Но тогава видя, че Барт се премести и я забеляза, след което й махна с ръка. Беше съвсем типичен жест за него и тя се чудеше как може да вложи толкова много от себе си в него. Но после осъзна, че той сигурно си мисли, че е излязла заради него.

— Забрави, Барт — измърмори тя и се втурна вътре.

Лорна наливаше кафе.

— Барт не си губи времето, нали?

— Той никога не пропуска удоволствията — отговори Тори кисело.

— Какво?

Тори се изчерви. Лорна говореше за Барт и пътя, а тя за много по-болезнени неща.

— Не се ли разбрахте двамата снощи? — попита Лорна сухо, наясно с настроението на по-младата жена.

Тори се отпусна на масата и се пресегна за портокаловия си сок.

— Никой не се разбира с Барт за повече от пет минути. Той е най-непоносимият грубиян, когото съм срещала.

— Наистина ли? — Лорна също седна на масата. — Чудя се как ли е получил тази репутация сред жените.

Тори почти се задави. Лорна като че ли не забеляза нищо и продължи да говори:

— Имам предвид, че ако е толкова груб, защо винаги има втора среща. За първата разбирам — Барт е красив мъж. Но една вечер грубост обикновено е достатъчна за повечето жени.

Тори не разбираше дали Лорна я дразни, или не. Като че ли го правеше нарочно.

— Взимаш ме на подбив, а? — попита подозрително Тори.

Лоран се засмя и потупа ръката й.

— Нека да го кажа по друг начин, Тори. Ако тази сутрин ми беше казала, че срещата ти с Барт е била скучна, щях да приема, че е бита карта. Но той провокира жената у теб, нали?

— Той провокира нещо, не мога да го отрека.

— Има една стара поговорка: Котките, които се бият, си имат и котенца.

Очите на Тори се разшириха от изненада.

— Барт Сканлън и аз няма да си имаме котенца!

— Той е много секси, Тори. Снощи, когато ти влезе в стаята, дори аз почувствах електричеството между вас двамата.

— Не е вярно!

Лорна сви рамене.

— Казвам само това, което видях.

 

 

Барт се прибра късно вечерта, смъртно уморен, мръсен и толкова гладен, че можеше да изяде всичко, което не се движи достатъчно бързо, за да му избяга. Близнаците се бяха изтегнали във всекидневната пред телевизора, също доста изморени. Барт знаеше, че Роб и Рич поемаха на сечището каквато работа изникнеше през деня. Бяха добри работници и заделяха по-голямата част от надниците за обучението си.

— Вие, двамата, ядохте ли? — попита уморено Барт.

— Направихме си хамбургери. Има още месо в хладилника. Искаш ли да приготвя и на теб, Барт? — предложи Рич.

— Ще бъдеш ли така добър? Наистина съм труп тази вечер.

Рич изправи дългото си слабо тяло.

— Ще бъде готов, докато вземеш душ.

— Благодаря.

Барт се отправи към банята и чу радиото от кухнята. Шумът от него и от телевизора му причиняваше главоболие, но както обикновено не му обърна внимание. Близнаците умираха за музика и шум, докато с всеки изминат ден Барт все повече предпочиташе тишината. Сигурно остарявам, мислеше си той, докато се събличаше.

Както обикновено, в банята цареше бъркотия. Мокри кърпи, сапуни, пасти за зъби и други тоалетни принадлежности бяха разпръснати навсякъде. Мръсотия покриваше мивката, тоалетната и душът. Къщата не беше място, където да се върнеш с радост.

Много често Барт караше момчета да чистят. Тримата започваха да търкат и лъскат, да мият и перат, почистваха всичко отгоре до долу. Но това никога не продължаваше дълго. Бяха прекалено заети да правят пари за две медицински образования, за да се тревожат за чистотата и реда.

Барт знаеше, че имат нужда от икономка. Винаги бяха имали, но остро почувстваха това, едва когато започнаха проекта с трупите. Преди Барт разполагаше с повече време и успяваше да се погрижи за всичко, дори обичаше да готви. Но сега не му оставаше свободно време за нищо. Миналата вечер беше изключение. Не би пропуснал срещата с Тори Ланкастър, която тя буквално си изпроси. А тя се оказа пълен провал.

Барт се намръщи при този спомен и пусна душа. Топлата вода го освежи и той започна ожесточено да се сапунисва.

През целия ден Тори не му излизаше от главата. Тази жена притежаваше някаква особена чувственост и той се чудеше дали въобще осъзнава как му действа присъствието й. Както разбра от разговора предната вечер, тя никога не бе подозирала, че я тормози, защото я харесва.

Дали и сега я харесваше? Това беше основният въпрос. Нямаше съмнение, че му въздействаше, но дали я харесваше?

Може би да. Винаги му е било трудно просто да си говори с нея, въпреки че това никога не е било проблем с другите жени.

Може би вечерта щеше да мине по-различно, ако я беше завел в бара на Лоти, както мислеше в началото. Но след като видя колко е хубава, не искаше да я закара там, където посетителите не си подбираха думите. Барът на Лоти не беше достатъчно добър за Тори Ланкастър. Нито пък бутилка евтино вино и Индианската височина, като се сети колко лошо тръгна цялата вечер.

Това, което го мъчеше цял ден, беше дали да направи още един опит с Тори, или не. Все още не знаеше отговора.

 

 

В събота вечер Тори се поразходи покрай оградата. Машините не работеха през уикенда и тя искаше да прецени дали си струва да сади тополи. Нищо нямаше да спре шума, но дърветата, ако се разположеха правилно, можеха да предпазват от праха до известна степен.

Тори знаеше, че големите тополи се използват за спиране на силните ветрове, а и бяха красиви. Трябваше да избере дали да гледа дървета или грозни камиони за трупи, а това караше кръвта й да кипи от гняв. Лорна беше харесала идеята за тополите, но Тори имаше последната дума.

Прецени, че има нужда от около двайсет и две дървета. По петдесет долара всяко — вече беше говорила с местен доставчик. Това правеше хиляда и сто. Или петстотин и петдесет долара за Барт, без да се броят разходите за засаждането им. Дали щеше да се съгласи? Тя можеше да купи и по-евтини тополи, но те щяха да са прекалено малки, за да са от полза през това лято.

Докато обмисляше проблема, Тори чу шум от превозно средство. Видя, че е пикапът на Барт и първият й импулс беше да се втурне към къщи. От абсурдната среща насам не се бяха оказвали много близко един до друг и тя предпочиташе да не го правят. Но не искаше Барт да почувства страха й. Беше на своя територия, макар и притисната до оградата.

Колата спря точно срещу нея. Барт излезе, гологлав и с тъмни очила. Първите три копчета на ризата му бяха разкопчани както винаги, а джинсите му изглеждаха като втора кожа.

Тори отклони поглед от голия триъгълник на гърдите му.

— Добро утро — поздрави студено тя.

— Да не поправяш огради тази сутрин? Може би съм дошъл точно навреме.

— Оградите ми са в отлично състояние.

— Всичките?

— Ако имаш предвид нас двамата… — тя спря.

Барт отново я беше подвел, въпреки клетвата никога повече да не си разменя намеци с него.

— Възнамерявах да направя разумно предложение за тополите.

— Наистина имаш проблеми с вземането на решения, нали? — Барт се ухили още по-широко.

Тори се стегна. Барт не говореше за дърветата. „Вече си уморена от гъби, когато можеш да имаш пържола. Желанието ти няма да изчезне просто така. Искам аз да съм мъжът, който ще те направи истинска жена“. Не, той не говореше за тополите. Надяваше се, че погледът й не трепна, когато срещна неговия.

— Ако си дошъл да се заяждаш с мен, просто се качи в пикапа и си върви, Сканлън.

— Една малка дискусия относно вземането на решения ти прилича на заяждане, така ли? — той продължаваше да се усмихва и да се опитва да я изкара от кожата й.

— Ти дори не знаеш как да дискутираш — Тори се обърна и се отдалечи на няколко крачки от оградата. — Все още ли искаш да поемеш половината от разходите?

— Ако сумата е разумна.

— Колко разумна, Сканлън?

Барт се облегна на оградата.

— Какво се крие в това „Сканлън“? Да не си забравила малкото ми име?

— Може ли да спрем с игричките за малко?

— Разбира се, Ланкастър, както кажеш.

Можеше ли да се мрази човек повече отколкото тя мразеше Барт Сканлън? Мразеше го, но продължаваше да го приема като хубав и сексапилен мъж. Спомни си за срещата им и реши, че е в пълното си право да се чувства обидена от подигравките и безочието му. И да го презира. Но кого да обвинява за слабостта в коленете си в негово присъствие? Опита се да игнорира нахалството му.

— Говорих с Джо Холкомб.

— И?

— Прецених, че ми трябват двайсет и две.

— Двайсет и две? — Барт се отблъсна от оградата и сложи ръце на бедрата си. — За какви пари говорим?

Тори вирна брадичката си.

— Петдесет долара на дърво — видя, че Барт се опитва да пресметне цялата сума. — Ако искаш да оттеглиш предложението си — продължи студено тя, надявайки се той да се откаже. Щеше да й достави удоволствие да види как Барт се отмята от думата си.

— Джо има и по-евтини, нали? — струваше му се безсмислено да прахосва толкова пари за тополи, а и никога не се отказваше от възможността да спести някой и друг долар.

— Да, но по-малки, а аз не искам такива.

— Много от нас не получават винаги това, което искат. Вземи мен, например — ленива усмивка разтегна устните му.

Отново се връщаха към срещата. Този мъж можеше да стане актьор, помисли си Тори. Не познаваше друг, който да влага толкова много в иначе обикновени думи.

— Не и върху сребърен поднос — отговори провлечено тя.

Барт изглеждаше страшно разочарован, дори прекалено, помисли си Тори.

— Кофти! А аз исках да те поканя тази вечер да излезем.

Той се шегуваше, не можеше да е толкова дързък, че да я покани за още една вечер на целувки и обиди, нали? По тялото й се разля топлина при мисълта за целувките му, но умът й бързо реагира.

— Имам среща тази вечер — каза сладко тя, доволна, че успява да изтъкне, че не се нуждае от неговите услуги.

Барт сви вежди.

— С… не ми казвай, ще се сетя — той щракна с пръсти като че ли му костваше усилия да си припомни името. — Джон Стийвънсън, нали?

— Знаеш много добре, че името му е Стийв Джонсън. Ставаш непоносим, Сканлън.

Барт се засмя.

— Хващам се на бас, че с мен ще ти е по-интересно.

— Като последния път? Това се казва среща, нали?

— Можеше да бъде.

Лицето на Тори пламна.

— Имаш предвид, ако бях ти съдействала? Да се бориш върху седалката на пикап не е моята идея за приятна вечер.

— Така ли? Къде предпочиташ да… се бориш? Чакай малко. Мислех, че уточнихме факта, че не си се… — Барт прочисти гърлото си.

— Борила много. Знам няколко хватки, които може да са ти от помощ довечера с Джон.

— Стийв! — изкрещя Тори и дишайки бързо и яростно, тя се обърна и запраши към къщата. — О, я върви да досаждаш на някой друг! Върви да отсечеш няколко дървета. Върви по дяволите!

— Ще решиш ли най-накрая — провикна се бодро Барт. — Добър съм, скъпа, но не толкова, че да бъда на три места едновременно.

Тори влизаше вече в къщата, когато го чу да крещи отново:

— А тополите?

Тя се поколеба за миг и после махна с ръка. Тополите също да вървят по дяволите!