Джаки Мерит
Непокорено сърце (4)

Четвърта глава

Барт напълни едната от пластмасовите чаши с вино до половината и я подаде:

— Заповядай, пийни малко.

Тори се поколеба — ако приемеше виното, това щеше да означава, че се съгласява да участва в срещата, както Барт си я представяше. А мястото беше много романтично — свиреха щурци, лек бриз поклащаше върховете на високите борове, въздухът, който нахлуваше през отворения прозорец, миришеше на дървета, мъх и листа. Беше идеално място за влюбени, които искат да останат сами далеч от цивилизацията. Дали заради това Барт се беше отказал от бара на Лоти?

Въздъхна тихо и, безпомощна да разгадае, което и да е от намеренията му, Тори пое чашата. Наблюдаваше го как сипва и на себе си. Той запуши бутилката и я облегна на кормилото.

— За теб, скъпа — с тон и жест „ала Хъмфри Богарт“ Барт успя да разсмее Тори истински за първи път тази вечер. Тя отпи малко вино и се зачуди какво ще последва.

— Знаеш ли защо наричат това място Индианската височина?

— Да. Красива млада индианка, дъщеря на вожда, скочила оттук заради загубата на любимия си.

Всеки беше запознат със старата легенда, въпреки че никой не можеше да каже дали е истина.

— За това се иска голяма любов, не мислиш ли?

— Или признак на лудост — отбеляза заядливо Тори. — Останалата част от историята е, че той просто се е оженил за друга жена. Това едва ли е причина да скочиш в забвение.

— Очевидно не си романтичен тип.

— А ти си, така ли? — гласът й прозвуча страшно скептично. Барт Сканлън романтик? Няма начин. Очакваше остър отговор и бе изненадана да чуе тъжната му въздишка.

— Предполагам, че не. А може и да съм, ако срещна подходяща жена.

Това я накара да млъкне. Не беше очаквала такава уязвимост от страна на Барт Сканлън. Отпи още една глътка от виното.

— А и ти очевидно не си срещнала мъжа на своя живот? — отбеляза тихо той.

— Очевидно не.

— Искаш ли да се омъжиш?

— Какво?

Барт избухна в смях.

— Това не беше предложение, скъпа. Питам само дали искаш да се ожениш някой ден?

Тори не знаеше как да прикрие неудобството си. За секунда тя си помисли, че Барт наистина й прави предложение.

— Помислих си, че е малко неочаквано. Изплаши ме до смърт.

— Та аз дори не съм те целунал. Един мъж едва ли би предложил брак на жена при това положение — дразнеше я Барт.

— Разбира се, че не — отговори Тори бързо. Но тя наистина жадуваше за целувка. Само дали би спрял дотук.

— Винаги съм се чудил какво е да те целуне човек. По дяволите, мислех за повече от това. В гимназията мислите на едно момче се простират по-далече.

Тори прочисти гърлото си. Значи я беше харесвал и в гимназията — невероятна новина.

— Нали откри? Какво е да ме целунеш, имам предвид.

— И ти едва не ми разби главата — той едва не се задави от смях. След това стана сериозен. — Да, открих, но всъщност разбрах, че ти не искаш нищо от Барт Сканлън. Предполагам, че винаги съм го знаел, но последните ми надежди умряха с тази целувка.

Той се обърна към нея и протегна ръката си върху ръба на седалката.

— Защо е всичко това, Тори? Този път питам сериозно. Събуди доста стари чувства и искам да знам защо.

Тя остана неподвижна, страхуваше се, че ако мръдне и на сантиметър, ще закачи ръката му, която лежеше точно зад главата й.

— Не предполагах, че съм предизвиквала… такива мисли у теб — обади се неловко тя.

— Което превръща тази вечер в още по-голяма мистерия — отвърна той меко.

— Трябва ли непременно да говорим за това?

Той замълча за момент.

— Не, ако не искаш.

Тогава докосна косата й и невероятното усещане се разля по цялото тяло на Тори. Тя затвори очи, докато пръстите му нежно си играеха с буклите й.

— Такава е, каквато си я представях — копринена и мека. Защо трепериш? Плаша ли те?

Тя кимна.

— Тогава защо излезе с мен? — попита грубо той. — Не съм дете, Тори — рязко остави своята чаша, след това взе и нейната от ръцете й. — И ти не си дете — заговори той дрезгаво и хвана брадичката й, за да обърне лицето й към себе си. — Ще ме удариш ли пак, ако се опитам да те целуна?

— Не — прошепна тя и облиза устните си.

Барт внимателно я наблюдаваше, после се наведе и прокара върха на езика си върху устните й. Дъхът й секна, като че ток премина през нея. Това не беше целувка, това беше…

Дори не знаеше какъв етикет да прикачи на най-чувственото усещане, с което някога мъж я бе дарявал. Дишаше на пресекулки:

— Барт…

— Барт, да, или Барт, не — прошепна той.

— Аз.

— Не знаеш ли?

— Една… една целувка ще те задоволи ли?

— Една целувка ще те задоволи ли? Ами нека да разберем.

Устните му леко я докоснаха, а след това се сляха с нейните. Тори почувства неочаквана слабост в цялото си тяло. Никога досега не се бе чувствала така. Устните му се разделиха, езикът му лениво навлезе в устата й и започна своите изследвания там. Тори се чувстваше все по-слаба, тялото й пламтеше, а мускулите й бяха като от желе. Тя повдигна едната си ръка и я опря върху твърдите му гърди, което беше извор на нови неподозирани усещания.

Ръцете му лежаха върху раменете й, едната заровена в косата й, а другата — галеше лицето й. Тя чувстваше неравномерното му дишане и топлината на тялото му. Той рязко прекъсна целувката.

— Това е някаква химия, скъпа. Но не мога да кажа, че ми стига, а на теб?

Тори се опита да срещне погледа му в тъмнината. Не беше девственица, но никога не беше обръщала сериозно внимание на секса, за разлика от Барт, както подозираше. Дали й стигаше? Не, желанието я разкъсваше, гърдите я боляха, цялата гореше.

— Ти имаш доста опит, нали?

— Искаш да те излъжа ли?

— Не, моля те, никакви лъжи.

— А ти нямаш, нали?

— Не е голям.

Той бавно плъзна ръка по бузата й, после надолу по шията и стигна до гърдата й. Тори затаи дъх, но не го спря, когато започна да гали зърното й с пръстите си.

— Чудесно — измърмори той. — Страхотно. Ти си една много красива жена, Тори Ланкастър.

— Така ли?

Барт заразкопчава медните копчета на блузата й, без да бърза. Хипнотизирана, тя не го спря, искаше й се да продължава и продължава. Докъде?

Това беше първа среща, за Бога! Те не се познаваха. Фактът, че бяха съседи, не беше достатъчен, след като отношенията им се свеждаха главно до опити да се отбягват. Тори сграбчи ръката му.

— Не, чакай!

Той целуна нежната кожа под брадичката й.

— Да чакам какво? И двамата знаем какво искаме.

Тя потрепери от сладостната омая на устните му върху гърлото й.

— Една целувка, Барт. Това е всичко. Не мисля, че е достатъчно.

— Добре. Целувката ми достави толкова удоволствие, колкото всичко останало — той потърси устните й отново.

Тори извърна рязко глава.

— Нямам това предвид!

— Ами, какво имаш предвид? Скъпа, ти ме целуна като жена, която знае какво иска. Аз само следвах твоите указания.

Истината се заби в мозъка й. Защо да не му отговори искрено? Тя пое дълбоко въздух:

— Не обичам лъжите и недомлъвките — започна тя. — Да, знам какво искам. Но невинаги се поддавам на прищевките си, Барт.

— Значи аз съм прищявка?

— Ти си — Тори затвори очи за момент. — Ти си нещо, което не мога да обясня. Ти си като тъмен… магнит. Ако това ти звучи налудничаво, умножи го по три, за да разбереш как ми звучи на мен.

— И тази лудост те връхлетя съвсем внезапно?

Той й се присмиваше. Тя можеше да разпознае нотките на забавление в гласа му.

— Винаги успявам да те развеселя, нали?

— Сега дори повече, отколкото преди. Сега, когато знам какво се крие зад тези невинни сиви очи. Значи Тори наистина е като тропическа буря. Под студената външност бие сърцето на страстна жена. Много интересно, скъпа.

Тори закопча двете копчета, които Барт беше разкопчал.

— Наистина не те харесвам — каза тихо тя, ужилена от цинизма му. — Никога не съм те харесвала, а очевидно не си се променил.

— Но ти си. Не ме харесваш, но ето те тук, привлечена от моя „тъмен магнетизъм“.

Барт произнесе „тъмен магнетизъм“ с особено унизителен тон и я засегна по болното й място. Той не й се присмиваше вече, а дълбаеше оголени нерви.

— Моля те, отведи ме у дома — поиска тя.

Тонът й предизвика Барт.

— Знаеш ли, мисля, че очакваш да ти кажа „Съгласи се или ще си ходиш пеша“. Така ли е, Тори? Това ли се върти в малкия ти интригантски мозък? Може би искаш да употребя сила, така ще се забавляваш, без да носиш отговорност за решението. Скъпа, ти умираш за мен. Проклет да съм, ако знам какво те е провокирало след всичките тези години, но нямам ни най-малко съмнение относно истинските ти чувства.

Очите на Тори засвяткаха от гняв.

— Ама, че си джентълмен!

— Джентълмен! Мила, ако това търсиш, направила си грешен избор.

— Знам. Нека да ти кажа нещо, Барт. Понякога хората вършат глупости — думите заседнаха в гърлото й от връхлетелите я чувства. Барт я държеше в стегната прегръдка, беше притисната до твърдите му гърди и чувстваше около себе си здравите му мускулести ръце.

— Какво правиш?

— Показвам какво изпускаш, скъпа — устата му грубо затвори нейната, без капка от предишната нежност. Мислеше си, че тя ще се предаде и ще иска още както беше станало последния път, но тя продължи да се бори и крещи в няма ярост. Той я целува, докато му се искаше и едва след това я пусна така рязко, както я беше сграбчил. Устата на Тори беше изранена и подута.

— Негодник! Грубиян! — дрезгаво извика тя.

— Извинявай, това не доказа нищо, нали? — Барт се върна на мястото си и запали пикапа, вбесен, че бе позволил на Тори Ланкастър да го извади от кожата му. В последния момент се сети за чашите и ги изхвърли през прозореца.

Тори премигна.

— На всичко отгоре и замърсяваш околната среда.

— Млъкни! — Барт подкара колата страшно грубо и рязко.

Тори сложи колана.

— Пътят е опасен и бих оценила малко внимание към моята безопасност, дори ако не ти пука за твоята.

— Знаеш ли какво си, Тори? Просто си играеш с мъжете. Но защо с мен? Ако неочаквано си развила либидо, защо избра точно мен?

Защо наистина? С болка в сърцето Тори се втренчи в тъмнината и си пожела да има готов отговор на този въпрос. А и беше ли се излекувала от Барт Сканлън?

Да, каза си настървено. Почти беше излекувана. Сега можеше да не се чувства толкова добре, но утре сутрин Барт Сканлън щеше да е само спомен.

Пътуваха мълчаливо, но Тори усещаше, че Барт кипи от гняв. Опита се да не мисли за това, той винаги кипеше за нещо. Но когато стигнаха до магистралата, в главата й се прокрадна безумната мисъл да се сгуши в него, да го приласкае и успокои.

Не можеше да повярва, че това се случва с нея. Да си играеш с Барт бе все едно да се сприятелиш с гризли. Трябваше да го остави на мира и да се довери на инстинктите си, които не я бяха подвеждали толкова години.

Барт караше бързо. Не безразсъдно, но с по-голяма скорост от разрешената. Бяха толкова различни хора — тя спазваше закона във всяка ситуация, докато Барт беше независим и спазваше единствено собствените си закони. Светът имаше късмет, че той не бе станал престъпник.

Дали само тя мислеше така? Не, Лорна беше на същото мнение. Може би жените усещаха опасността и именно това ги привличаше към него. Тори се намръщи. Дали беше преодоляла влечението си към Барт?

Той спря на завоя преди алеята до входната врата на къщата й. Тя го изгледа въпросително.

— Какво има?

— Искам да кажа нещо. Доста мислих и първият ми импулс беше да ти кажа да си намериш друг глупак, когато решиш да си поиграеш пак с големите батковци. Но си промених мнението. Мисля, че си от жените, които узряват по-късно, и вече започва да ти писва от гъби, когато имаш шанс за пържола — онемяла, Тори просто го гледаше. — Както и да е, желанията ти няма да изчезнат от само себе си. Може и да успяваш да контролираш прищевките си, но това няма да угаси пожара в теб. Така че запомни: искам аз да съм мъжът, който ще те превърне в истинска жена. Аз ще се навъртам наоколо, а и ти знаеш къде живея.

Тори не можа да продума. Никога мъж не й беше говорил толкова обидно. Гледаше го как подкарва пикапа със саркастична полуусмивка, как й отправя кратки изпитателни погледи и се почувства страшно унизена.

След това очите й започнаха да парят, обърна се настрани, за да прикрие слабостта си. Омразата я изпълни цялата, после се смени с гняв и ярост. Бяха почти до къщата, когато успя да проговори:

— Самодоволен, надут егоист! Ако една жена се надява на жест от теб, ти ще намериш начин да го унищожиш. Остроумните ти забележки, перверзното чувство за хумор, огромното ти самочувствие, че Барт Сканлън е най-великото нещо на тази земя, ще го сторят сами, дори ако не прибегнеш до непоносимата си грубост.

— Хей, не е нужно да се палиш така!

— Да се паля? Аз съм бясна, а ти си противен!

Вече не беше смешно. Искаше му се да я шокира, но и да й покаже, че не е обиден заради държанието й. У него също започна да се надига гняв. Коя беше почтената Тори Ланкастър, че да го обижда само защото е казал истината?

— Престани, Тори — обади се студено той, уморен от играта. — Може би твоят приятел те харесва без чувство за хумор и липса на страст, но не и аз.

— О, извини ме, че нараних деликатното ти сърце. Но ако се опитваш да остроумничиш с тези долни забележки, не си улучил.

— Долни забележки? Ти си тъжен случай, мила, объркана стара мома, която се страхува да живее — Барт спря колата, доволен, че най-после стигнаха до дома й. — Едва ли искаш да те изпратя до вратата, така че, лека нощ.

— И приятно избавление! — изкрещя тя, посиняла от обидата за „старата мома“. Защо неомъжена жена на двайсет и осем да бъде наричана стара мома, а неженен мъж на трийсет да е все още ерген?

Тори остави вратата от своята страна отворена и побягна към къщата. Барт я гледаше ядосано, после се пресегна и затръшна нетърпеливо вратата, мърморейки:

— Проклета жена!

Преди да тръгне, въпреки че Тори едва ли можеше да го чуе, извика през прозореца с пълен глас:

— Ти си съсухрена стара мома и искрено съжалявам Стийв Как-му-беше-името, горкия човек!