Джаки Мерит
Непокорено сърце (12)

Дванадесета глава

— В никакъв случай! Как можа дори да допуснеш, че ще помисля да взема пари от теб?

Бяха седнали в двора и Тори беше подходила много внимателно по въпроса за парите. Но лицето на Барт веднага се промени, а тя едва устоя на твърдия му поглед.

— Дори, ако това означава, че ти и аз…

Тори спря унизена — та тя му предлагаше да се ожени за нея.

— Дори, ако ти и аз се оженим тази вечер, не бих пипнал парите ти — каза той отчетливо. — За какъв мъж ме смяташ?

Лицето й почервеня, чувстваше се неловко от темата.

— За мъж с отживяла философия — отговори тя остро и се изправи. — Трябваше да се досетя, че имаш шовинистки идеи.

Барт също стана и застана зад нея.

— Това, че не искам да взема пари от жена, ме прави шовинист?

— Ами, ако беше обратното, ако аз имах нужда от пари?

— Това е по-различно.

— Я стига — изръмжа Тори. — Има разлика само в твоята глава. Ти си инат, ти си твърдоглав… — опита се да намери подходяща дума, но се сети само за една: — мъж! — Искаше да го удари, за да изтрие самодоволната усмивка от лицето му.

— Искаш да се извиня, че съм мъж ли? Нямаше да си прекарваме толкова приятно, ако не бях, скъпа.

— Не започвай да ме дразниш! Въобще не е забавно.

Барт не можеше да повярва, че Тори му предлага пари.

Но престана да мисли повече затова. Обгърна я с ръце, умът му вече беше в друга посока.

— Хайде да се поразходим — прошепна той и погледна към черната сянка на хамбара отзад. — Лорна гледа телевизия, няма да й липсваме.

Предложението извика изкусителни образи, защото каквито и различия да имаха, между тях съществуваше силно привличане. Но Барт беше уморен и те се разположиха в двора, а Тори се възползва да поговори за своя план. Ако умората му изчезваше при мисълта да се любят, по-добре да вземе един студен душ.

Барт не изчака отговор, а започна да я целува и да възбужда в нея всички емоции, на които не можеше да устои.

Беше се облякла много прецизно, защото трябваше да изглежда добре, когато заговори за финансова помощ. Носеше чудесна лятна рокля, която пазеше за специални случаи. Барт я хареса, каза й го, но тя го виждаше най-вече в очите му. Докато не започна да говори за пари. Дори и тогава погледът му шареше по голите й рамене и шия до малките издатини на гърдите й, открити от деколтето.

— Не сме… приключили разговора си — прошепна тя, което беше почти безсмислен протест, след като тялото й отговаряше на милувките му.

— Напротив — той я целуна страстно. Притисна я плътно до себе си и тя почувства твърдите джинси и мъжествеността му до корема си. — Нека да отидем в, хамбара — прошепна той горещо и настоятелно. — Харесвам тази рокля, но те искам без нея. Искам да почувствам, и отворя бедрата ти. Да те целувам и опитам отново.

Сърцето на Тори пропусна няколко удара. Картината беше страхотно еротична, а и тя познаваше неговата сила в леглото. Много повече я интересуваше как ще разрешат различията си, след като угасят временно страстта си. Гласът й беше нисък и дрезгав от емоции.

— Невъзможен си. Предложих напълно логично решение на нашия проблем, а ти… — Барт я пусна толкова рязко, че тя залитна.

— Не нашият проблем, Тори. Моят проблем. И си има решение — имам достатъчно дървен материал в планината. Ще се справя сам и не искам ти да се тревожиш за това.

Тори се стегна, той не я допускаше до себе си и грижите си. Гняв изпълни гласа й.

— Не се тревожа, но ти го използваш като извинение за…

— За да остана ерген?

Сарказмът му отне куража й. Никога не й беше казвал, че я обича, а тя се унижаваше пред него с налудничавите си надежди. Къде беше гордостта й? Защо се беше влюбила точно в този мъж, дали той беше човекът, с когото искаше да прекара остатъка от живота си? Отговорът я порази — единствено Барт я беше накарал да се чувства пълноценна жена. Беше толкова влудяващо да не може да промени неговото мнение.

Барт заговори отново, но без сарказъм или гняв:

— Не бих помолил никоя жена да се отдаде на целите ми. Особено теб, Тори. Заслужаваш много повече.

Доводите му не можаха да я вразумят.

— Като да се срещам с теб в хамбара, когато имаш нужда от жена?

Барт застина.

— Така ли смяташ наистина? — Очите му се присвий и вторачиха в лицето й. Сграбчи ръката й не много нежно. — Помисли, Тори. Сексът не е рядко явление, трябва да идвам точно тук, ако имам нужда от жена. И двамата знаем, че между нас има нещо специално. Аз що не искам да се промъквам скришом, но нищо друго не мога да направя сега.

Очите й горяха от ярост, тя не можеше да спре.

— Никога не искаш да помислиш за нещо друго.

— Няма да взема пари от теб, по дяволите — Барт я пусна. — Отивам си вкъщи. Няма смисъл да говорим повече.

Тори го гледаше войнствено как се отдалечава. Негодуваше срещу тесногръдието и нелогичното му отношение. В последната секунда извика силно:

— Няма ли поне да помислиш?

Отговорът разцепи нощния въздух:

— Не! Остави, това, Тори. Просто го забрави.

Тори ядосано се тръшна на един стол, след като той си замина. Трябваха й няколко секунди да разбере, че плаче, заедно с горчивия факт, че сълзите отново бяха причинени от Барт Сканлън. Това я вбеси окончателно. Никога повече. Нямаше да се съгласи да понася с години случайни срещи за секс и болката с тях.

Влезе в къщата и издуха носа си, преди да отиде при Лорна. Възрастната жена погледна зачервените й очи и угаси телевизора.

— Пак ли се карахте с Барт?

— Да, пак — отговори кисело Тори. — Той е най-твърдоглавият всезнайко в целия щат.

— Но ти си влюбена в него.

— Явно не успях да запазя чувствата за себе си.

— Познавам те, Тори — Лорна се поколеба.

— Знам, че не е моя работа, но се тревожа за теб. Ти и Барт… любовници ли сте?

Тори се облегна назад и въздъхна тежко.

— Предполагам, че съм глупачка.

— Жените се държат глупаво, когато са влюбени — отговори меко Лорна. — Барт споделя ли чувствата ти?

— Не знам — отговори уморено Тори. — Понякога мисля, че да, друг път се чудя. Нищо друго не му изглежда важно, освен бъдещето на близнаците.

— Разбирам. Затова ли се скарахте тази вечер?

— До известна степен. Мислиш ли, че е нормално жена да предложи финансова помощ на мъжа, когото обича?

— Това ли предложи на Барт?

— Да, но той дори отказа да помисли върху това.

— Не съм изненадана. Барт е горд мъж. Но смятам, че оцени действията ми от вчера. А аз едва започнах, ще отида и днес.

— Не говориш сериозно — изненада се Тори.

— Мислиш, че не трябва ли?

— Трябва, ако искаш — Тори премълча реакцията на Барт. — Отивам да си лягам, а имам и върху какво да помисля.

— За Барт?

— Да.

— Тори, не съм експерт по тези въпроси. Била съм влюбена само веднъж, в съпруга си. Изживях две кратки години с него, преди да загине в автомобилна катастрофа. После дойдох тук като помощница, за да остана като приятелка. Малко се отклоних, но исках само да ти кажа, че някои жени, а и мъже, предполагам, се влюбват истински само веднъж. Ако наистина обичаш Барт, опитай се да разбереш гордостта му.

— Опитвам се. Но за любовта са необходими двама, Лорна. И той трябва да помогне малко.

Тори помисли сериозно върху отношенията си с Барт и реши, че той също я обича. Но искаше различни неща от нея, а тя не можеше да остави лесно мечтите за дом и семейство. Нужно беше да направи нещо или да спре да прави нещо? Дали ще успее да му устои, когато поиска да се любят? Колкото и трудно щеше да е, може би въздържанието ще да го накара да разбере, че я обича.

Получи сметката за тополите и я плати цялата. Едва в петък видя пикапът на Барт да спира пред къщата. Излезе да го посрещне и по усмивката му разбра, че е забравил последния им спор. Той докосна косата й и тръпки пробягаха по цялото й тяло.

— Толкова си красива — погледна я с топлота, от която надеждите й се съживиха.

Дрехите не бяха нищо специално, но неговото възхищение я накара да се почувства хубава. Трябваше да се разберат!

— Благодаря.

Продължиха да се гледат в очите.

— Лорна вкъщи ли е?

Тори кимна мълчаливо.

— Тогава да се поразходим.

Намеренията и желанието му бяха изписани върху лицето му. Тори започна да се бори със себе си — отчаяно искаше да отиде с него, но ако искаше да промени нещо, трябваше да започне веднага. Пое дълбоко въздух.

— Нека да седнем в двора.

— Седяхме там в понеделник. Не искаш ли нещо по-различно?

Да! Искам да лежа в ръцете ти, да ме целуваш, да те приема в себе си! Тори загърби тези мисли и го хвана под ръка.

— Нощта е красива, нека да седнем под звездите и да поговорим.

— Защо не отидем някъде на кафе? — попита Барт с надежда.

— В бара на Лоти ли?

— Не, не там.

— Защо не, Барт? Защо не ме заведе там, когато излязохме първия път?

— Защото е долнопробно заведение.

— Не, не е. Защо мислиш така?

— Много въпроси задаваш тази вечер. Не можах да се отбия по-рано тази седмица. Сърдиш ли се?

— Не се сърдя.

— Защо не искаш да отидем някъде сами тогава? Отговори ми.

— Добре — Тори взе смелото решение. — Реших нещо за нас. Напълно подкрепям твоята цел за близнаците.

— Тяхната цел, Тори.

— Добре, тяхната. Искам да знаеш, че ти се възхищавам.

— Благодаря — каза Барт сухо. — Какво си намислила? Чувствам, че няма да ми хареса.

— Вероятно не — изсмя се нервно Тори.

— Слагаш край, нали?

— Много си… проницателен.

— Не съм глупав — той въздъхна. — Защо? По-точно защо сега? Когато аз обявих това решение, ти ни затвори в бараката — пресегна се и я хвана за ръката. — Нищо няма да излезе. Имаме нужда един от друг и ако не аз, ти ще ме търсиш.

Тори преглътна тежко, не искаше да го прави, беше толкова жестоко, но не виждаше друг изход. Само ако се беше съгласил да потърсят друго решение.

— Не, няма да те потърся — каза тя с равен глас. — Искам да признаеш чувствата си, Барт.

Той повдигна вежди, а след дългото мълчание тонът му беше отбранителен.

— Мисля, че съм ги признал.

— Добре, но май си ги запазил само за себе си. Кажи ми, обичаш ли ме? Това е съвсем прост въпрос, Барт. Можеш ли да ми отговориш?

Тишината беше непоносима, поне да беше избухнал — щяха да си кажат някои истини накрая. Барт изкриви устни.

— Да, мога да отговоря, но няма да го направя. Някои жени умират да пришпорват мъжете, нали?

Наведе се над нея, хванал облегалката на стола й.

— Ще се предадеш преди мен, скъпа — каза той тихо и убедено. — Както съм казвал и друг път, знаеш къде да ме намериш.

Усмихна се и разроши косата й. Тори отметна рязко глава назад, ужилена от тона и закачката му.

— Мислиш, че това е игра, нали? — проговори дрезгаво тя.

Той се изсмя нежно.

— Мисля, че обичаш да си играеш с мъжете. Но си най-сексапилната кокетка в трите щата. Ще се видим.

Той се отдалечи, а тя се вбеси още повече. Да се предаде преди него? Няма начин! Дори и за цялото богатство на света! Или… Спря, защото почувства, че й се иска да го настигне и да се хвърли в прегръдките му. Остра болка я прониза, когато пикапът потегли.

Но после го чу да се връща. Окрили я надеждата, че е осъзнал абсурдната ситуация.

Барт остави мотора запален. Дотича до нея и й подаде листче хартия.

— Забравих това.

— Не го искам — запротестира тя, като видя, че е чек за петстотин и петдесет долара.

— За теб е, независимо от желанието ти.

— Барт, няма да взема тези пари. Ти пое лечението на Рич.

Едва когато той си тръгна, тя се сети, че можеше да скъса чека пред него. Не беше същото, но го накъса на хиляди парченца.