Джаки Мерит
Непокорено сърце (11)

Единадесета глава

За изненада на Тори и за радост на Лорна, семейство Сканлън се появи малко след пет, Рич беше с превръзка върху лявата половина на челото и малко блед, но усмихнат.

— Не исках да изпусна вечерята със спагети — каза той на Лорна, която настоя раненият младеж да легне във всекидневната. Тя оправи дивана, сложи отгоре чист бял чаршаф и помогна на Рич да се настани.

— Не исках да ви причинявам повече неприятности — протестираше той.

Роб се хилеше, а Тори и Барт стояха и наблюдаваха майчинските грижи на Лорна.

— Надявам се, че нямате нищо против връщането за вечеря — обърна се Барт тихо към Тори.

— Разбира се, че нямаме — отговори тя. — Между другото искам да ти възстановя разноските в кабинета по спешност. Веднага ще напиша чек, ако ми кажеш сумата — Тори се изненада да види отчуждението в очите на Барт.

— Настоявам за това, Барт — добави тя бързо.

Той промени темата:

— Може ли да се измием с Роб?

Лорна се намеси.

— Разбира се, отивайте. Банята е надолу по коридора.

Погледът на Барт пробяга по Тори. Знаеше много добре къде е банята, но тя възприе погледа му по-скоро като напомняне как е научил.

Нямаше нужда от това. Умът й беше запечатал всяка секунда от миналата неделя. Все пак се чувстваше странно след събитията от този следобед. Агресивността й в бараката, нещастният случай с Рич и почти неземното разбирателство между братята Сканлън, бяха фактори, които Тори не можеше да пренебрегне. Ролите се бяха разменили — сега той беше по-склонен да отстъпи от твърдата си позиция за раздяла, а тя започваше да държи на това.

Отношенията им винаги щяха да са променливи. Когато не можеше да устои на привличането между двамата, Барт щеше да е с нея. Но след като задоволяха сексуалните си желания, той щеше да се връща към въпроса за задачата на своя живот — близнаците.

С други думи връзката с Барт щеше да е сексуално неограничена, но емоционално — изтощителна авантюра. Сега, когато познаваше Барт по-добре, Тори знаеше, че се страхува от такива взаимоотношения.

Лорна беше на седмото небе и си тананикаше нещо, докато приготвяше богата вечеря. Огромна купа зелена салата, кани с мляко, препечени филийки и планини от спагети, обилно залети със сос, бяха струпани на масата пред тримата Сканлън. Лорна засияваше всеки път, когато някой от тях искаше допълнително, а накрая с гордост поднесе ябълков пай и сладолед за десерт.

— Има и шоколадова торта — каза тя.

Когато приключиха с вечерята, Барт заговори за тополите.

— Роб и аз ще дойдем утре да довършим работата.

Тори вдигна очи.

— Ще се обадя на Декс. Обещах да му кажа как е Рич. Тя си спомни, че в неделя те се грижеха за оборудването на сечищата. — Ако имате друга работа, не е нужно да идвате.

Барт поклати глава.

— Първо ще свършим тук.

Роб се облегна назад с доволна въздишка и потупа младия си, плосък като дъска корем.

— Това е най-добрата храна, която някога съм опитвал. Благодаря ти, Лорна.

Рич повтори комплимента и Тори забеляза, че Лорна окончателно се предаде на чара на тези „хаймани“, близнаците Сканлън.

— Поне сега мога да ви различавам — закачи ги Тори. — Рич има превръзка на челото, а Роб не.

Момчетата се засмяха.

— Когато бяхме деца, няколко пъти излъгахме и Барт — каза Роб. — Веднъж в пети клас, аз учих за един тест, а Рич не. Рич се престори на болен и аз се явих на теста сам. Изкарах го добре. На другия ден Рич трябваше да го държи, така че се разменихме. Отидох на училище вместо него и отново изкарах теста. А той остана вкъщи като мен, под предлог, че съм прихванал неговия вирус.

Всички се засмяха, а Барт повдигна едната си вежда.

— Кажи им какво се случи след това.

Роб поклати трагично глава.

— Барт се досети и ни накара да отидем при директора и да си признаем. Две седмици бяхме наказани да оставаме след часовете.

— Можем да разкажем още много такива забавни истории — каза сухо Барт. — Тези двамата не са ангели. Но мисля, че е по-добре да закараме Рич у дома. Изглежда малко унил. Но първо ще ти помогна с чиниите, Лорна, и тогава.

— Нищо подобно. Веднага отведи този младеж и го сложи в леглото — възкликна Лорна, ужасена, че може да се забавят още.

Тори избягваше погледа на Барт, но знаеше, че трябва да му откаже за тази вечер. Нямаше да се намесва в плановете на семейство Сканлън. Близнаците не бяха хаймани и заслужаваха да станат лекари. Нямаше да им пречи.

Всички станаха, Лорна получи още веднъж комплименти и благодарности за вечерята. Тори забеляза Роб да подкрепя Рич, докато прекосяваха къщата, и в гърлото и заседна буца. Обичта в семейство Сканлън се проявяваше толкова спонтанно и естествено, че й действаше на емоциите. Така беше и с Лорна. Бяха вече на прага, когато Барт каза спокойно:

— Ще се видим в осем, Тори.

Всички я погледнаха. Тя се почувства много неловко от тяхното любопитство, но пое дълбоко въздух и срещна погледа на Барт.

— Ще имаш ли нещо против, ако те помоля да го отменим, Барт?

Веднага видя, че има нещо против. Или поне не му се нравеше, че го обсъждат пред братята му и Лорна. Една вена запулсира на слепоочието му, очите му станаха студени и той кимна.

— Няма проблеми. Ще се видим утре.

Беше много неудобен момент. Трябваше да намери начин да му го каже без свидетели. Притеснена, тя гледаше как тримата Сканлън се качват в пикапа и потеглят.

Лорна също се чувстваше неловко.

— Имахте ли планирана среща с Барт тази вечер?

Тори спря да гризе долната си устна.

— Говорихме по-рано за това.

— Но ти промени мнението си?

Тори продължаваше да се взира в праха по пътя.

— Така изглежда е най-добре след днес и всичко случило се.

— Не мисля, че на Барт му хареса.

Тори въздъхна.

— Не му хареса, че говорихме пред теб и близнаците. Нека да измием чиниите.

 

 

Останалите тополи бяха засадени до обяд на следващия ден. Декс, Роб и Барт работиха без почивка докато свършат. Тори отново пропусна църковната служба, но Лорна отиде и се върна, за да покани тримата мъже на обяд. Декс беше готов да се съгласи, но Барт благодари и отказа.

— Роб и аз трябва да свършим още нещо днес, Лорна.

Когато пикапът се скри от погледа им, Лорна се намръщи.

— Те работят прекалено много, Тори. Поне в неделите трябва да почиват. А и Барт също.

— Знам — съгласи се тихо Тори. Знаеше, че дълго ще я боли от раздялата й с Барт.

Бяха засадили тополите и в бъдеще щяха да имат твърде малко причини да се виждат, освен, ако не се срещнат случайно. Щеше да е болезнено, а и хладнокръвието винаги й изневеряваше в присъствието Барт. Надяваше се единствено нещата да се нормализират постепенно.

Лорна се беше преоблякла, но изглеждаше прекалено разсеяна, за да прави обичайните неща в неделя. Когато не беше при приятели, тя прекарваше деня спокойно — четеше вестник, плетеше, готвеше нещо леко, понякога гледаше телевизия. Днес прелисти набързо вестника, често въздишаше или пък се разхождаше безцелно из къщата. Тори знаеше, че и двете мислят за братята Сканлън, затова почувства почти облекчение, когато Лорна започна да говори за тях.

— Не мога да повярвам, че съм живяла близо до това семейство през всичките тези години и никога не съм се интересувала от тях — заяви накрая Лорна.

— Мисля, че Барт никога не е искал някой да се тревожи за тях, Лорна.

— Не, никога не е поискал нищо от никого, нали? Но на съседите не им се налага да молят за нещо, Тори. Странно наистина, но не мисля, че дядо ти и баба ти познаваха семейство Сканлън.

— Заради твърдоглавата независимост на Барт. Дядо и баба помагаха на всички, които имаха нужда от това. И по същата причина никой не е толкова щедър като теб, Лорна.

Възрастната жена се намръщи.

— Ама не съм била много щедра с Барт и близнаците — изражението й се смекчи. — Добри момчета са, Тори. Знам, че са причинявали неприятности. Но са честни и трудолюбиви. Никога не са вземали наркотици, не са нарушавали закона.

Тори се усмихна кисело.

— Барт сигурно би ги одрал живи, ако някога бяха опитвали наркотици.

— Точно така. Барт е опората на семейството. Направил е нещо невероятно, Тори. Само си помисли. Беше едва на двайсет години, когато бащата му почина. Отказа се от своите надежди и мечти, за да се върне у дома и да се грижи за осемгодишните си братя. Ще ти кажа нещо, млада госпожице. Барт е чудесен и според мен би бил много добър съпруг.

Тори беше на същото мнение, въпреки че Лорна очакваше да й противоречи. Вече знаеше накъде отива разговорът.

— Искаш да им помогнеш, нали?

— Ще имаш ли нещо против?

— Лорна, никога не бих ти попречила да направиш нещо, което желаеш. Но какво можеш да направиш? Близнаците са вече големи. Барт няма нужда от никой да ги наглежда.

От очите на Лорна струеше топлина.

— Ами като начало нашият фризер е пълен с храна. Искам да занеса малко говежди пържоли, които замразих миналата седмица, а и не трябва да изхвърляме шоколадовата торта от вчера. Едва е начената.

Тори се колебаеше, защото не знаеше докъде ще доведе тази намеса. Мислеше си, че ако не се вижда повече с Барт, напрежението й постепенно ще отмре. Но пък Лорна искаше да занесе питателна храна на близнаците, което нямаше нищо общо с нея и Барт.

— Прави, каквото искаш, Лорна — отговори тя тихо.

Лорна кимна щастливо.

— Знаех си, че ще го приемеш така. Мисля да отскоча още сега. Сигурна съм, че Рич ще е там.

Тори я последва в кухнята, където Лорна започна да опакова храната.

— Между другото, Барт има три недружелюбни кучета, Лорна. Бъди внимателна.

— Никога не съм се страхувала от кучета — отговори Лорна убедено.

— Знам, но тези трите са ужасни. Просто бъди предпазлива.

Намръщена, Тори наблюдаваше как Лорна потегля. При други обстоятелства би отишла с нея. Лорна обичаше да помага и Тори често я придружаваше. Но задълбочаването на връзките със семейство Сканлън щеше да свърши зле — по-добре да стои по-далеч от тях за доброто на всички.

Тори реши да почисти задната стая на хамбара, в която складираха храна, за да изпъди мъчителните си мисли. Въоръжена с кофа топла вода и чисти парцали, тя се запъти натам.

Първо измете, после се зае с рафтовете. За около час беше покрита с прах и мръсотия.

Чу да се приближава кола и си помисли, че Лорна се връща. Тя излезе, за да й каже къде е. Като че ли ток премина през нея, когато видя Барт да спира пред къщата.

Той изскочи от колата и се запъти решително към нея. Беше излишно да съжалява, че се е показала.

Когато приближи, Тори видя, че е със същите дрехи от сутринта. Изражението му беше сърдито. Спря пред нея с ръце на бедрата. Не можа да разбере защо е толкова ядосан от първите му думи.

— От теб зависи да сложиш край на това.

Напълно озадачена, Тори премигна.

— Да сложа край на какво?

Чертите на Барт само се втвърдиха повече.

— Не си играй с мене. Знаеш много добре, че Лорна е у нас.

— Да, знам. Тя взе малко пържоли и шоколадова торта за близнаците.

Барт изкриви устни.

— Тя чисти.

— Тя какво?

— Чу ме. Тя чисти къщата.

Тори облегна гръб на стената. Трябваше да се досети, че ако Лорна види къщата на Сканлън, нямаше да може да устои — всяка мръсотия и безредие бяха предизвикателство за нея. Досмеша я като си я представи, но успя да каже сериозно:

— Ами, имаше нужда от почистване, нали?

— Сам ще чистя проклетата си къща — отговори гордо Барт.

— Защо не й го каза тогава? Защо дойде при мен? — видя как Барт пристъпва неловко от крак на крак и изведнъж се досети. — Не можеш да нараниш чувствата й, нали? Това е.

Барт Сканлън, когото опознаваше все по-добре, я учудваше страшно много. Тя не се сдържа и попита:

— Кажи ми нещо, Барт. Как, след като имаш толкова нежна душа, успяваше да ме тормозиш през всичките тези години? Не ти ли пукаше, че ме разплакваше?

Барт отмести поглед.

— Тогава бяхме просто деца.

Това не беше съвсем вярно, но Тори не го оспори.

— И това го обяснява?

— Казах ти, че те харесвах. Предполагам, че съм бил глупаво дете, което не знае как да изразява чувствата си.

Тя почти изрече: „Но сега не си глупаво дете.“ Вместо това се върна в хамбара и взе чист парцал от кофата. Погледна към Барт, който я беше последвал и се облегна на вратата.

— Сам ще трябва да кажеш на Лорна, че не я искаш в къщата си. Аз също не мога да нараня чувствата й.

Барт я изучаваше — беше красива, секси и продължаваше да го възбужда.

— Защо се отказа снощи?

— Защото — Тори си пое дъх, преди да отговори, — накрая разбрах кое е наистина важно за теб. Не съм човекът, който ще застане между теб, близнаците и целта ти.

— И какво те накара да го разбереш?

— Видях ви тримата заедно.

Барт беше гологлав и прокара яростно ръка през косата си.

— Не мога да спра да мисля за теб. И за миналата неделя. Не искам да излизаш със Стийв Джонсън или някой друг.

— Не се виждам вече със Стийв. Но знаеш, че евентуално…

— Не, не го казвай — Барт я хвана за раменете и очите му, потъмнели и замислени, се взряха в нея.

— Не знам какво да правя с нас двамата, но не мога да те изпусна. Ако не бях толкова мръсен от работата, щях да…

Сърцето й биеше силно, кръвта й кипеше. Здравият разум на целия свят не можеше да промени начина, по който Барт я караше да се чувства. Тя отвърна на погледа му.

— И аз съм мръсна — прошепна тя. — Какво щеше да направиш?

Той я придърпа и започна да целува лицето й.

— Щях да те любя! — прошепна той.

— Искам да потъна в теб, да почувствам как тялото ти се извива под мен. Да целувам гърдите ти. Искам да ме целуваш и докосваш. Искам да се любим прави, седнали и във всяко друго положение, за което някога съм чувал.

— О, Барт! — изстена тя.

— Не се шокирай.

— Не се шокирам. Аз искам същите неща.

Устните им се срещнаха в жадувана целувка, притиснаха се плътно един до друг. Каквото и да стане после, сега трябваше да са заедно.

— Горе… Работната стая на дядо — изрече задъхана Тори, хвана Барт за ръка и го поведе към втория етаж. — Дядо направи тази стая, за да майстори неща от кожа и дърво.

Барт я последва.

— Има легло?!

— Малко е. Спомням си, че дядо си подремваше тук понякога.

— Достатъчно голямо е. Ела тук.

Тори се хвърли в обятията му. Почувства страстта му.

— Това е лудост — прошепна тя в миг на прояснение.

— Не трябва да правим това.

— Не мога да спра — ръцете му бързо свалиха блузата й и очите му заблестяха при вида на голите й гърди.

— Красива си, Тори, най-красивата жена, която някога съм виждал.

Тя разкопчаваше ризата му.

— И чаровна, нали? — подразни го тя.

— Чаровна и красива, умна и секси.

— Не толкова умна? — оспори го тя, разтвори ризата му и притисна устни до гърдите му. — Барт, толкова съм объркана за нас.

— Заради това?

— Не, не заради това. Не мога да се контролирам, искам те. Но за останалото…

Устните му се притисна нейната.

— Не говори. Не сега. По-късно.

Приключиха със събличането, пришпорвани от страстта си един към друг. Целувките бяха кратки и горещи, милувките — възбуждащи. Отидоха до леглото. Тори легна, а Барт я покри с тялото си. Никой не искаше предварителна игра, никой не се нуждаеше от такава. Обвит от разтворените бедра на Тори, Барт проникна в нея.

— О, скъпа — прошепна дрезгаво той.

Бедното легло протестираше против двойния си товар, но дори и да се беше разпаднало под тях, нямаше да забележат. Краката на Тори обгръщаха бедрата на Барт, а неговите тласъци ставаха все по-дълбоки, за да достигнат онази част от нея, която агонизираше от желание да бъде освободена.

Върхът настъпи бързо сред сълзи и необикновено разтърсващо удоволствие. Тя се притисна плътно, докато той удължаваше екстаза с по-бързо темпо. После викът му „Тори!“ изпълни стаята и той се отпусна треперещ върху нея. Пресекливото им дишане постепенно се нормализираше.

Тори лежеше със затворени очи. Както беше научила едва миналата неделя, първите мигове след пълноценното любене бяха неповторими. Мъжът я притискаше с тялото си и излъчваше спокойствие. Тя също.

Той вдигна глава и я погледна.

— Мислила ли си някога за любовта?

— Разбира се. А ти?

— Мисля за това сега. Да не би да се влюбваме един в друг?

Не изглеждаше много щастлив от това. Чувствата не се вместваха в това, което беше градил толкова упорито.

— И ако се влюбваме? — прошепна тя тихо.

Той поклати бавно глава.

— Не знам. Просто не знам.

Навлажни устните си, после я целуна. В началото целувката му изразяваше по-скоро безпомощност, но полека-лека се изпълни с желание.

— Искам те отново — прошепна той. — Може би никога няма да престана да те желая.

Този път се любиха бавно, предизвикателно, дълго. Тори откри, че Барт е неуморим любовник.

Личните им взаимоотношения отпреди й изглеждаха толкова безсмислени сега. Защо беше изгубила толкова време, за да прозре истината за Барт?

Отново чувства и съмнения нахлуха в главата й. Колебанията й я вбесяваха, но и ситуацията беше доста сложна.

След като се облякоха и слязоха долу, Барт я задържа в прегръдките си в един дълъг и скъп момент.

— Чудя се дали можем да се срещаме тук без Лорна да ни хване? — промърмори замислено той.

— Мисля, че ще започне да си задава въпроса защо се втурвам в хамбара по тъмно — пошегува се тя.

Барт се засмя тихо.

— Да, предполагам, че ще започне. Дали е свършила с чистенето.

— Не си е вкъщи, така че явно не е.

Прегърнати през кръста, те стигнаха до пикапа.

— Не знаех какво да кажа, когато с Роб се върнахме у дома, а Лорна беше запретнала ръкави да мие и чисти.

— Просто й благодари. Лорна е добър човек. Каквото и да прави за вас, то е само от добри чувства.

— Знам, но къщата ми е толкова мръсна, Тори. Нямаме вече никакво време да я поддържаме.

— Но пък дойдохте и засадихте дърветата. Дължа ти извинение.

Барт спря и я погледна.

— Заради тополите?

— Заради отношението ми към пътя. Започвам да си мисля, че е било просто дребнава отмъстителност.

— Ами, тогава и аз ти дължа извинение. Нямаше да искаш да си отмъщаваш, ако не бях превърнал детството ти в ад. Беше толкова сладка, че не можех да те оставя на мира.

Той се наведе и я целуна игриво. Но после се обърна и я притисна до себе си, целувката се задълбочи. Когато я погледна, очите му бяха замъглени.

— Мога да те любя отново.

Разтърсена, Тори докосна устните му. Чувствата им се задълбочаваха с всяка среща.

— И аз — каза меко тя. — Но Лорна може да се върне всеки момент.

Той ухапа леко пръстите й.

— Ще се наложи да бъдем търпеливи тогава.

 

 

Тори беше в къщата, когато Лорна се втурна вътре развълнувана.

— Никога няма да се сетиш какво правих досега. Върху бузата й имаше петно, а бледожълтата й рокля беше намачкана и изцапана.

— Сменяла си гума? — подразни я Тори.

— Чистих къщата на Сканлън. Тори, никога не си виждала такова нещо. Имаше двайсет чифта мръсни джинси в пералнята. А бельото и ризите? Не мога да ти го опиша. Е, сега е по-различно.

Лорна си взе чай с лед от хладилника.

— Как е Рич? — попита Тори.

— Имаше ужасно главоболие, съвсем логично след такъв удар по челото. Дадох му аспирин и го пратих в леглото, но първо смених чаршафите, естествено — лицето й се проясни, след като отпи малко чай. — Тори, къщата на Сканлън е много хубава. Особено, когато можеш да я огледаш.

— Била съм там, Лорна.

— Два пъти по-голяма е от тази. Има пет спални и две огромни бани. Знаеше ли?

— С трима сина, предполагам са имали нужда от голяма къща.

— Да, вярно. Ще стане прекрасна, когато с нея се заеме жена.

— О?!

— Трябва да се поднови — да се сменят килимите, да се боядиса, да се сложат нови тапети. — Лорна погледна изпитателно Тори. — Знаеш ли, близнаците ще са далеч осем-десет години, а и не се знае дали ще се върнат. Барт ще се чувства много самотен в голямата къща.

Тори седеше на масата и обмисляше думите на Лорна. Дали имаше друга причина, освен парите, поради която Барт избягваше сериозните взаимоотношения? Дали осъзнаваше, че всичко ще се промени, след като близнаците заминат?

Господи, тя си мислеше за женитба. Обучението на двамата младежи щеше да е скъпо, но защо съпругата да не помага на мъжа си финансово? Не че беше много богата, но разполагаше със средства.

Ако имаше истинска любов, щеше да се намери начин.

След днес хранеше по-големи надежди. Сега най-голямата й задача ще бъде да убеди гордия и независим господин Барт Сканлън, че е разумно да слеят финансовите си възможности.