Джаки Мерит
Непокорено сърце (10)

Десета глава

Миризма на билки и подправки изпълни къщата. Тори влезе в кухнята и подуши:

— Какво готвиш, Лорна?

— Сос за спагети.

— Чудесно. Не си правила италиански спагети от векове — Тори повдигна капака и надникна в купата. — Мирише страхотно, а ти си направила достатъчно, за да нахраниш цяла армия.

Лорна се усмихна глупаво.

— Ами, мислех си, че след като тримата Сканлън ще работят тук цял ден, може би трябва да ги поканим на вечеря. Ако си съгласна, разбира се — добави бързо тя.

Мога ли да откажа, помисли си Тори тъжно. Освен това тя помоли Декс Котър, работника й, също да дойде знаеше, че Декс е ерген и страшно ще се зарадва да опита специалитетите на Лорна. Но Тори не искаше да кани Барт на вечеря, не и при двусмислените им взаимоотношения.

— Добра идея — съгласи се тя. — Но ти ще ги поканиш.

Лорна се усмихна широко.

— Ще се радвам да го направя.

Цяла сутрин Тори беше нервна заради следобеда. Два пъти ходи да полива тополите, Брок я беше инструктирал да ги поддържа влажни.

На обяд едва преглътна няколко залъка. Денят беше сух и топъл и затова беше в къси панталони и блуза без ръкави. Мислеше да помага с каквото може, въпреки че мъжете нямаше да й позволят да върши нищо по-съществено. Поне щеше да се грижи да имат много лимонада и чай с лед, каквито Лорна беше приготвила с литри.

В един часа пристигна Декс, а малко след него и тримата Сканлън. Всички се поздравиха. Барт носеше тъмни очила и прикриваше добре каквито и мисли да му хрумваха в нейно присъствие. Тя се опита на свой ред да скрие чувствата си.

Близнаците оглеждаха дърветата, докато Барт не ги подкани:

— Хайде да разтоварим трактора, момчета.

Декс отиде в бараката да вземе лопати и торба с тор, който Тори беше купила наскоро.

— Мислила ли си къде точно искаш да засадим тополите — попита я Барт.

Тя кимна и отиде до оградата.

— Отбелязала съм местата с колчета.

Беше толкова странно двамата да си говорят все едно, че нищо не се бе случило. Барт играеше ролята на добрия съсед и не изглеждаше да изпитва някакво неудобство.

Той я последва и кимна с одобрение при вида на правилната редица колчета.

— Добре. Роб ще кара трактора и ще направи първоначалните дупки. Рич ще ги дооформи с лопатата. А Декс и аз ще ги засадим. Няма да отнеме повече от няколко часа.

— Много добре си организирал всичко — Тори опита гласът й да прозвучи безразлично, но въпреки това нотка на сарказъм се прокрадна в него.

— Просто искам да приключим с това.

Ужилена от твърдостта му, Тори погледна встрани.

— Сигурна съм, че искаш.

— Не е заради това, което си мислиш, Тори.

Тя го погледна и се почувства уморена от играта на котка и мишка.

— Какво си мисля, Барт?

Искаше й се да види очите му. Въпросът беше дързък и предизвикателен, а всичките му емоции бяха скрити зад тъмните очила.

Той се поколеба, после тръсна глава.

— Няма да влизам в такъв разговор с теб.

— Ти започна.

— Грешка от моя страна — Барт се отдалечи.

Тори се почувства зле. Пак успяваше да я нарани, въпреки че не използваше старите остроумия. Премигна няколко пъти, за да не се разплаче.

През следващия час бяха много заети. Тори и Лорна носеха постоянно студени напитки на мъжете. Първо Роб и Рич се съблякоха, после Барт и Декс ги последваха. Засаждаха тополите една по една.

Тъй като слънцето беше много силно, Тори си сложи шапката и тъмните очила — с тях можеше да наблюдава Барт колкото си иска. Роб и Рич Сканлън бяха хубави млади мъже, но по-големият им брат ги засенчваше. Тори го гледаше като хипнотизирана и си мечтаеше за целувките му. След толкова години и всякакви причини да го мрази, тя беше полувлюбена в този чаровен негодник.

Тази мисъл подкоси колената й. Беше полудяла!

— Имаме нужда от още тор — каза Барт.

Декс изпразваше торбата около последното дърво, което бяха посадили с Барт, Роб беше на трактора малко по-надолу, а Рич се трудеше с лопата. Тъй като торбите тежаха по петдесет килограма, Тори се обади:

— Ела, ще ти покажа къде има.

Тя забърза към бараката, отвори вратата и посочи:

— В оня ъгъл.

Барт се провря между нея и вратата, за да влезе. Тори не можа да устои на импулса си да останат още малко сами и затвори вратата. Барт се обърна изненадан.

Устата й беше пресъхнала.

— Не… съм сигурна.

Видя го, че свали очилата си и тя сне своите. Взряха се напрегнато един в друг.

— Защо затвори вратата, Тори?

Тя преглътна, лицето й беше почервеняло, тялото й гореше. Не знаеше какво да прави. Кога се бе превърнала в тази дръзка жена, която предизвикваше един мъж, решил да стои далеч от нея?

Барт се приближи с потъмняло от гняв лице.

— Не те свърта на едно място, а? Колко мъже искаш?

— Какво? — нямаше ни най-малката представа за какво говори той и въпросът издаваше изненадата й.

— Джонсън, аз. Искаш ни и двамата ли?

Тя разбра, сети се за погрешната му представа от сряда вечерта. Гласът й трепереше:

— Излизането ми със Стийв не беше това, което си мислиш.

— Какво си мисля, Тори? — Барт използва нейните думи.

Тя не знаеше какво да каже. Държеше се като глупачка, сълзи напълниха очите й.

— Съжалявам — прошепна тя дрезгаво и се обърна да отвори вратата.

Нещо се скъса в Барт и той се втурна и я взе в обятията си. Шапката й падна на земята, той притискаше главата й до гърдите си. Беше искал да го направи от момента, в който пристигна. Беше толкова нежна и крехка. Гърдите й, коравите малки зърна изгаряха две дупки в голите му гърди. Почувства тялото си да изтръпва от желание, но още повече го възбуждаше страстта, която усещаше у Тори. Тя като че ли се разтапяше в прегръдките му, а ръцете й го галеха.

— О, Барт! — прошепна тя.

Той я погледна и видя устните й — разтворени, канещи, умоляващи. Той изстена и я целуна. Устата му беше груба, настоятелна, наказваща. Как можеше да стои далеч от нея, когато тя вършеше луди неща, като това да се затворят в полутъмната барака само двамата? Та той беше мъж, по дяволите!

Ръцете му шареха по тялото й, изследваха всички му съблазнителни гънки, галеха гърдите й. Едната му ръка се вмъкна под блузата й. Езикът й беше дори по-дързък от неговия. И двамата дишаха тежко.

Панталонките й бяха с цип отпред и Барт го дръпна. Изпълнена с еротични образи и леко замаяна от мисълта, че може да се люби с този мъж винаги, Тори също се впусна в непредпазливи движения — прокара ръце по твърдите мускули и горещата кожа, спря ги малко върху гърдите му, а после се спусна надолу и разкопча ципа му.

Можеха да се любят тук и веднага, осъзна Барт, на фона на звуците от трактора и гласовете на Роб, Рич и Декс. Боже, само ако можеха! Гореше целият, почти загубил контрол.

Но не трябваше. И без това бяха отишли твърде далеч. Декс имаше нужда от тор и щеше да дойде да го търси всеки момент.

Барт хвана ръцете й и ги задържа между двамата.

— Не тук — прошепна несигурно той.

Беше разкопчана, той също, лицето й гореше, неговото вероятно също.

— Къде тогава? — прошепна в отговор тя.

— Тори — гласът му беше изпълнен с мъка. Опитал се бе да извърши правилното нещо, но не се получаваше. И двамата си просеха сърдечни неприятности, но можеше ли един мъж да обърне гръб на жената, която беше желал през целия си живот?

— Моля те, нека да се срещнем някъде — настоя тя. — Довечера.

— Къде?

Тори се огледа като че ли отговорът се криеше някъде в сумрака на бараката. Искаше й се да бъдат съвсем сами. Но къде можеха да отидат — той живееше с близнаците, а тя — с Лорна.

— Не знам.

Барт се пресегна и бавно вдигна ципа на панталонките й.

— Ще те взема в осем.

Очите им се срещнаха за един дълъг миг, после той вдигна своя цип и отиде при торбите с тор. Нарами едната като че ли беше лека като перце.

— Отвори ми вратата — каза тихо той.

Тя се подчини, после се отдръпна. Той се спря точно пред нея.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — гласът му беше дрезгав и изпълнен с несигурност. — Не съм сигурен, че аз знам.

— Аз също се надявам, Барт — Тори преглътна.

 

 

— Всички сте поканени на вечеря — обяви Лорна, когато мъжете спряха да си поемат дъх. Роб и Рич се ухилиха. — Надявам се, че обичате спагети — добави Лорна.

— Лорна прави най-вкусния сос за спагети в западното полукълбо — похвали я Тори.

Барт се засмя.

— Благодаря, Лорна. Сигурен съм, че мога да отговоря от името на двамата вечни гладници тук. Ще се радваме да останем за вечеря.

Лорна беше развълнувана. Вече беше направила няколко забележки какви добри работници са Роб и Рич Сканлън и че тя не вярва на всичко, което беше чувала за тях.

След като бяха уточнили плановете за вечерята, Лорна тръгна обратно за къщата. Беше опекла три ябълкови пая и шоколадова торта, така че всички щяха да се нахранят добре.

Тори реши да я последва, за да й помогне, когато чу внезапен вик зад себе си.

Уплашена, тя се обърна и видя Барт наведен над Рич, който лежеше проснат на земята. Роб скачаше от трактора, а Декс стоеше неподвижен, с лопата в ръка и блед като призрак.

— Какво стана? — извика тя и се затича към тях.

— О, Господи — възкликна тя, когато видя, че челото на Рич кърви.

— По дяволите, много съжалявам. Рич, ти се надигна тъкмо като замахвах с тази проклета лопата — Декс заекваше.

Барт хвърли един поглед към Тори.

— Донеси няколко мокри кърпи.

— Разбира се — Тори се втурна към къщата.

— Увий малко лед, Лорна. Декс ударил Рич по челото, без да иска.

— Боже мой! — Лорна отвори фризера, докато Тори мокреше две големи кърпи в мивката, а после се затича обратно.

Барт взе едната кърпа и я притисна върху челото на Рич, Тори видя раната добре и стомахът й се сви.

— Добре съм — мърмореше Рич и опитваше да се изправи.

— Не ставай — заповяда Барт и момчето легна долу. Роб седна на земята до брат си като местеше поглед от Барт към Рич и обратно. Никой не проговори, но Тори почувства здравата връзка между тримата.

Декс не беше помръднал и изглеждаше по-блед от Рич. Тори му се усмихна окуражително.

— Било е случайно, Декс — каза тя меко.

Тя погледна отново към тримата Сканлън. Един от тях беше ранен, а другите двама чувстваха болката толкова силно, колкото и той. Връзката, обичта между тримата беше осезаема.

Това я потресе, спомни си за своите съмнения относно кариерата на близнаците или оправдаването на Барт с тях, за да стои далеч от нея. Тя не искаше да му повярва, но беше истина — Барт искаше да се отрече от себе си, за да направи всичко необходимо братята му да успеят.

Обзе я срам, че му се нахвърли така в бараката. Той беше изоставил образованието и мечтата си да стане лекар, за да не отидат близнаците в сиропиталище, беше работил усърдно, за да ги отгледа и нямаше да остави една жена да го отклони от целта му.

Всичко, което можеше да й предложи, беше любовна авантюра, за каквато мислеше, че тя не е създадена. Тъжно обобщение на ситуация, но Тори знаеше, че беше вярно.

Барт вдигна кърпата и Тори видя, че раната е сериозна.

— Добре — обяви Барт. — Отиваме в болницата.

Лорна дотича.

— Ето леда, Барт.

— Благодаря — той смени кърпите на челото на Рич, а после притисна леда отгоре. — Дръж го така, Рич.

Барт се изправи, а заедно с Роб вдигнаха Рич на крака и го закараха до пикапа. Когато настани момчетата в колата, Барт се върна при другите до трактора.

— Декс, ти изглеждаш по-зле от Рич. Човече, беше нещастен случай. Няколко шева и Рич ще е като нов.

— Наистина съжалявам, Барт.

— Знам — Барт взе ризите на близнаците и своята и тръгна към пикапа. — Ще се видим по-късно.

Тори, Лорна и Декс гледаха как пикапът се изгуби в далечината. Такива неща се случваха във всяко ранчо. Декс беше отговорен и внимателен, дори Барт беше казал, че Декс не е виновен — значи това беше самата истина.

Всички се безпокояха и Тори реши да спре работата дотук.

— Мисля, че това беше за днес.

Декс кимна сериозно.

— Да, мисля, че така ще е най-добре — той остави лопата, която държеше, до трактора. — Ще прибера сечивата, преди да тръгна.

— Не, върви. Декс. Аз ще се погрижа.

Лорна се обади.

— Ела в къщата да ти дам малко спагети за вечеря, Декс.

— Благодаря, Лорна — Декс я последва.

Останала сама, Тори отиде при току-що засадените тополи. Девет бяха в земята, а останалите тринайсет — все още в дървените контейнери. Редицата от дървета щеше да е красива преграда между техните имоти, но дали имаше нужда от нея?

Тори усети, че се сравнява с Барт. Дали щеше да се справи толкова добре на негово място? Да, къщата му беше мръсна и неподредена, но без Лорна тя едва ли щеше да поддържа своята в такъв ред. Освен грижите за собствената спалня, Тори знаеше много малко за къщната работа. Тя вършеше всякаква работа в ранчото или помагаше на Декс, само за да избяга от къщата. Това, че домът Ланкастър беше съвсем истински, се държеше единствено на Лорна. Не беше права с бързите си заключения за Барт, за неговото домакинство или намерението му да помогне на близнаците.

Трябва да го оставя на мира, помисли си тъжно Тори. Щеше да е много егоистично да го въвлече в сериозна връзка. А и Барт беше прав за едно нещо — тя не беше създадена за авантюра. Невероятен секс и чувства на обич за нея означаваха постоянство, женитба, бебета, остаряване заедно. Сценарият не пасваше с плановете на Барт.

— По дяволите — прошепна Тори и бързо избърса една сълза от ъгълчето на окото. Точно навреме, защото Декс дойде зад гърба й.

— Как мислиш, Тори, дали Барт ще иска да довършим работата утре? — Декс носеше картонена кутия в ръце. — Лорна ми даде и ябълков пай — обясни той глупаво, сякаш се чувстваше неудобно от щедростта на Лорна.

Тори се усмихна, за да го успокои.

— Надявам се да ти хареса. А за утре не мога да ти кажа. Зависи как ще се чувства Рич. Ще ти се обадя по-късно, става ли?

— Добре. Ще се видим или утре, или в понеделник тогава.

— Чудесно.

Декс тръгна, после спря.

— Тори, ще ми се обадиш ли, ако разбереш как е Рич?

— Да, Декс.

Когато той си тръгна, Тори прибра всички сечива зад трактора. После взе маркуча и започна да полива новозасадените тополи.

Лорна излезе от къщата.

— Тревожа се за Рич.

— Видя ли раната?

— Не. А ти?

Тори кимна.

— Има нужда от зашиване, но не е толкова зле, Лорна. Раните на главата винаги кървят много, но повярвай ми, Рич ще се оправи.

— Ами, предполагам, че ще сложа част от соса във фризера. Не можем да изядем спагетите, дори ако вечеряме с тях всеки ден от седмицата. — Лицето й просветля. — А дали да не занеса малко в къщата на Сканлън?

— Добре, само че не знаеш колко ще се бавят. Понякога отнема часове, за да те приемат в кабинета по спешност.

Лорна отново се намръщи.

— Вярно е. Ами тогава ще почакам още малко, преди да замразя целия сос. Барт каза ли, че ще се обади, за да каже как е Рич?

— Не, по се надявам да го направи. Не можах да помисля преди това, но имам намерение да платя лечението на Рич. Нямаше да пострада, ако не беше работил тук днес.

Лорна кимна в съгласие.

— Тези момчета, а и Барт, някак си ти превземат сърцето, нали? Имам чувството, че много се стараят.

Тори въздъхна тихо. Очевидно не беше единствената, която днес беше видяла семейство Сканлън в друга светлина.

— Да, превземат сърцето ти.

— Тори!

— Да?

— Ще удавиш това дърво, мила.