Христо Калчев
Синдрома на глутницата (4) (Вулгарен роман)

IV.

Седнал по турски на един килим в Бухара, облечен в бяло, по-скоро увит в нещо подобно на чаршаф, шейх Молла Ясим изслуша доклада на младия мъж. Нито веднъж не отвори очи, още по-малко му даде да разбере, че това, което чува, го интересува. Когато т.нар. доклад свърши, шейхът отвори очи и попита:

— Как влезе в Рамалла, момче?

— С протекциите на Шин Бет — беше отговорът.

— Как ще напуснеш града?

— По същия начин, шейх, — колебливо отговори младежът. — Освен ако нямаш някакво друго решение!

— Сподели пилафа си с мен! — каза духовният водач на Хамас и плесна няколко пъти с ръце.

Това беше достатъчен знак, федаините да изпълнят всяка негова заповед.

— Петстотин милиона долара, — бавно каза шейха. — Опасни пари. Юдеите и без това владеят капиталите на света. Ако превърна тази сума в оръжие, от Западния бряг няма да остане камък върху камък.

— Затова съм тука, шейх! — каза младият мъж. — Това не бива да се случва!

Шейхът отново затвори очи и след дълго мълчание попита:

— Кой според теб е упълномощен да извърши тази трансакция?

— Лявата престъпност на България — беше мигновеният отговор.

— Лява престъпност? — старият шейх отново изглеждаше замислен. — Това ме кара да мисля, че има и дясна?

— Има, шейх, но е в пубертета си. Дирижира се от алчни политици, набедени банкери, квази индустриалци. Но все още е в зародиш и недостатъчно опасна.

— Разкажи ми за лявата — каза шейха.

— О-о-о, имам, — младежът изглеждаше възбуден — тя има дълги традиции. От Лениновата революция насам в Съветския съюз се изгражда лявата престъпност в Европа. Но по някаква случайност не успява да прескочи определени граници. Тук на Балканите минава демаркационната линия, там е вододелът, имам. Там е границата между католицизма и православието. До там стигна ислямът и не мръдна по-нагоре. Дотам стигнаха войските на Тимур, Атила и султаните. Дотам и нито крачка по-нагоре. Има някакъв вододел, който не аз, историците не са успели да обяснят и именно там ще се зароди новата битка на юдаизма и исляма. Макар че този път ще бъде само финансова.

— Как се казваш, момче? — попита Ясим.

— Огнян — беше отговорът.

— А всъщност? — попита имамът.

— Орхан, свети отче, царство ти небесно!

— Добре, Орхан, — каза Молла Ясим. — Дръж ме в течение, синко! И предай на нашите мъченици, че този юдеин Аберман е осъден на смърт. А сега сподели пилафа си с мене, момче! Аллах се грижи за гладните птички.