Лев Толстой
Лебеди

Лев Толстой
Лебеди

Едно ято лебеди летяло от студената страна към топлите земи. Те летели през морето. Летели ден и нощ и втори ден, и втора нощ, без да си почиват, летели над водата. На небето имало пълна луна и лебедите виждали далеко долу под себе си синеещата се вода. Всичките лебеди се уморили, като махали с криле, но не се спирали и продължавали да летят. Отпреде летели старите, силните лебеди, след тях летели онези, които били по-млади и по-слаби. Един млад лебед летял подир всички. Силите му отслабнали. Той плеснал с криле и не можел да лети по-нататък. Тогава, като отпуснал крилете си, той поел надолу. Спускал се все по-близо и по-близо към водата, а другарите му все по-далече и по-далече се белеели в лунната светлина. Лебедът се отпуснал върху водата и свил криле. Морето се раздвижило под него и го залюляло. Ятото лебеди едва се виждало като бяла черта върху светлото небе. И едва се чувало в тишината как звънели крилете им. Когато те съвсем се скрили от погледа, лебедът извил шията си назад и затворил очи. Той не се движел и само морето, повдигайки се и спускайки се като широка ивица, повдигало и спускало и него. Призори лек ветрец започнал да люлее морето. И водата плакнела бялата гръд на лебеда. Лебедът отворил очи. На изток се червенеела зората, а месецът и звездите станали по-бледи. Лебедът въздъхнал, проточил шията си и като размахал криле, се повдигнал и отлетял, опирайки крилете си до водата. Той се издигал все по-високо и по-високо и когато водата останала далеко от него, полетял напред, в оная посока, където били топлите страни. Той летял сам над тайните води натам, където отлетели другарите му.

Ято лебеди летели от студената страна към топлите земи. Те летели през морето. Летели ден и нощ и втори ден и втора нощ, без да си почиват, летели над водата. На небето имало пълна луна и лебедите виждали далеко долу под себе си синеещата се вода. Всичките лебеди се уморили, като махали с криле, но не спирали, а продължавали да летят. Отпреде летели старите, силните лебеди, отзад летели онези, които били по-млади и по-слаби. Един млад лебед летял подир всички. Силите му отслабнали. Той плеснал с криле и не можел да лети по-нататък. Тогава, като отпуснал крилете си, той поел надолу. Все по-близо и по-близо се спускал към водата, а другарите му все по-далече и по-далече се белеели в лунната светлина. Лебедът се отпуснал върху водата и свил криле. Морето се развълнувало под него и го залюляло. Ятото лебеди едва се виждали като бяла черта върху светлото небе. И едва се чувало в тишината, как шумолели крилете им. Когато те съвсем се скрили от погледа, лебедът извил назад шията си и затворил очи. Той не се движел и само морето, като се повдигало и спускало подобно широка ивица, го повдигало и спускало. Призори лек ветрец започнал да люлее морето. И водата плакнела бялата гръд на лебеда. Лебедът отворил очи. На изток се червенеела зората, а месецът и звездите станали по-бледи. Лебедът въздъхнал, проточил шията си, плеснал с криле, повдигнал се и полетял, като опирал крилете си до водата. Той се издигал все по-високо и по-високо и когато водата останала далеко под него, полетял напред в оная посока, където били топлите страни. Той летял сам над тайните води натам, където отлетели другарите му.