Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Лев и собачка, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2012)

Издание:

Разкази и приказки от руски писатели-класици

 

Редактор: Г. Димитрова

Художник на корицата: Ст. Кънчев

Илюстрации: И. Архангельска, Б. Дехтерев, А. Лаптев, Г. Никольский, Е. Рачев

Технически редактор: Д. Табакова

Коректор: Н. Радева

 

Дадена за печат на 17.III.1952 г.

Поръчка №174

Тираж 8000

Формат 1/20 от 70/100

Печатни коли 8 и 4 стр.

Авторски коли 4.85

Печатница „Народна младеж“, София

История

  1. — Добавяне

razkazi_i_prikazki_ot_ruski_pisateli_klasitsi_pic19.png

В Лондон показвали диви зверове и срещу гледането вземали пари или кучета и котки за храна на дивите зверове.

На един човек се дощяло да погледа зверовете; той хванал на улицата едно кученце и го занесъл в зверилницата. Пуснали го да гледа, а кученцето взели и хвърлили в клетката при лъва, за да го изяде.

Кученцето подвило опашка и се притиснало в ъгъла на клетката. Лъвът се приближил до него и го подушил.

Кученцето легнало на гръб, вдигнало лапичките си и започнало да маха с опашчица.

Лъвът го бутнал с лапата и го преобърнал.

Кученцето скочило и застанало пред лъва на задните си лапички.

Лъвът гледал кученцето, обръщал глава от една страна на друга и не го бутал.

Когато собственикът хвърлил на лъва месо, лъвът откъснал едно парче и го оставил на кученцето.

Вечерта, щом лъвът легнал да спи, кученцето легнало до него и сложило главата си върху лапата му.

Оттогава кученцето заживяло в една клетка с лъва. Лъвът не го закачал, хранел го, спял заедно с него, а понякога си играел с него.

Веднъж един господин дошъл в зверилницата и познал своето кученце; той казал, че кученцето е негово и помолил собственика на зверилницата да му го върне. Собственикът искал да го върне, но щом почнали да викат кученцето, за да го вземат от клетката, лъвът настръхнал и заревал.

Така преживели лъвът и кученцето цяла година в една клетка.

След година кученцето се разболяло и умряло. Лъвът престанал да яде и все душел, ближел кученцето и го побутвал с лапа.

razkazi_i_prikazki_ot_ruski_pisateli_klasitsi_pic20.png

Когато разбрал, че е умряло, той изведнъж скочил, настръхнал, започнал да се удря с опашката по хълбоците, хвърлил се върху стената на клетката и започнал да гризе заключалката и пода.

Цял ден той се удрял, мятал из клетката и ревял, сетне легнал до мъртвото кученце и притихнал. Стопанинът искал да изнесе мъртвото кученце, но лъвът не пускал никого да се приближи до него.

Собственикът мислел, че лъвът ще забрави мъката си, ако му даде друго кученце и пуснал при него в клетката живо кученце, но лъвът тутакси го разкъсал на парчета. След това той прегърнал с лапите си мъртвото кученце и така лежал пет дни.

На шестия ден лъвът умрял.

Край
Читателите на „Лъвът и кученцето“ са прочели и: