Лев Толстой
Двама другари

Лев Толстой
Двама другари

Вървели през гората двама другари и насреща им изскочила мечка. Единият се втурнал да бяга, покатерил се на едно дърво и се скрил, а другият останал на пътя. Нямало що да прави — проснал се на земята и се престорил на мъртъв.

Мечката приближила до него и почнала да го души: а той дори престанал да диша.

Мечката помирисала лицето му, помислила, че е мъртъв и отминала.

Когато мечката си отишла, онзи слязъл от дървото и почнал да се смее:

— Е, какво ти пошушна мечката на ухото? — рекъл той.

— Каза ми, че са лоши ония хора, които бягат от другарите си през време на опасност.

Вървели през гората двама другари и насреща им изскочила мечка. Единият се втурнал да бяга, покатерил се на едно дърво и се потулил, а другият останал на пътя. Нямало що да прави — проснал се на земята и се престорил на мъртъв.

Мечката се приближила до него и почнала да го души: а той дори престанал да диша.

Мечката помирисала лицето му, помислила, че е мъртъв и отминала.

Когато мечката си отишла, оня слязъл от дървото и се засмял:

— Е — рекъл той, — какво ти пошушна мечката на ухото?

— Тя ми каза, че са лоши ония хора, които бягат от другарите си през време на опасност.