Тереза Уиър
Завинаги (30)

Тридесета глава

Моли стоеше в кухнята, обхваната от тихо задоволство. Почти беше време.

Току-що се бе върнала от гостуване у Ейми, Крис и шестмесечната Мелинда — едно от най-сладките, най-хубави бебета, които Моли някога бе виждала, също толкова хубаво, каквато някога бе Ейми.

Те бяха семейство.

И Сами се бе върнал при Рейчъл, където му бе мястото.

Всичко бе наред.

Още преди години Моли бе престанала да се замисля дълбоко върху живота. Защото мисленето й причиняваше само тъга. Но напоследък се опитваше да навакса за всичкото време, прекарано във вцепенение. Напоследък мислеше много и стигаше до заключението, че катастрофата на Сами е била неговото спасение. Тя му бе дала втори шанс — нещо, което малко хора получаваха.

Моли единствена знаеше как е загинал Джей. Някогашният трагичен спомен на Сами се намираше на сигурно място. Щеше да го запази, заключен на тайно място в сърцето си, заедно със загубените мечти и загубената си любов.

Втори шанс…

Тя погледна през кухненския прозорец и видя как синьото небе я мами през зелените листа.

И се запита какво ли е времето във Флорида.