Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Forever, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
ganinka (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Тереза Уиър. Завинаги

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1999

Редактор: Венера Атанасова

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954–459–622–4

История

  1. — Добавяне

Двадесет и първа глава

Светлина на луна и звезди.

Вой на койот, който се носеше по повърхността на езерото в неподвижния нощен въздух.

Прохладна вода, която се плъзгаше по разгорещена гола кожа.

Имаше различни видове свобода. За Сами возенето с мотора представляваше онзи вид, при който се крещеше от върха на планината с разтуптяно сърце. А сега, докато плуваше в прохладната езерна вода, Сами усещаше един изцяло нов вид свобода. Свобода, която бе малко забранена и в същото време странно духовна. Но имаше едно общо нещо между двата вида — елемент на опасност и непредсказуемост. И в прибавка — елемент на сексуалност.

Защото Рейчъл идваше.

Веднага щом я видя да става от масата за пикник, той се съсредоточи упорито в плуването. По никакъв начин нямаше да си позволи да я изплаши. Не и на този етап.

Единственото нещо, което знаеше със сигурност за Рейчъл, бе, че тя има нужда от малко забавления в живота си. Трябваше да открие, че в света все още има радост.

През цялата изминала седмица му се бе искало да я види, но знаеше, че тя има нужда от време, за да се окопити. А когато най-сетне отиде до апартамента й, знаеше, че рискува. Беше подготвен Рейчъл да му каже да се разкара. Дори изобщо да не отвори вратата — именно затова бе решил да хвърля камъчета по прозореца й.

Но тя го бе изненадала с идването си.

Досега върховната точка на вечерта бе, когато изгаси фара на мотора. Все още усещаше как Рейчъл се притиска до него. Чу я как си поема рязко дъх и усети твърдите й зърна, притиснати в гърба му. Точно тогава осъзна, че тя не носи сутиен. Точно тогава сърцето му се разтуптя лудо и моторът едва не се изплъзна изпод него.

По-късно тя му се усмихваше, смееше се и играеше; нещо, на което Сами винаги бе знаел, че е способна.

Но след това той прекрачи границата и нещата станаха интимни.

Грешка.

Човек не биваше да става интимен с Рейчъл. Но той искаше да стане интимен с нея. Много интимен.

Когато му каза, че е време да си вървят, той разбра, че не може да позволи нощта за пореден път да свърши със затръшната врата. Имаше чувството, че ако я остави да си отиде, това ще е краят. Адиос, Сами. Ариведерчи. Сайонара. Бон воаяж. Чао, стари приятелю!

Затова си науми, преди да я закара у тях, да направи още едно нещо: да я докосне. Не физически, макар че я желаеше и по този начин, а емоционално.

За да се изкове една връзка, трябваше да има общи преживявания. Трябваше да се споделят частици от живота, независимо дали да се гледа един и същи филм, да се раздели една пица или да се отиде заедно на концерт. Или да се направи едно съвместно голо къпане в осветено от луна езеро.

Зад него се чу леко шляпане, последвано от по-силно.

Той се обърна и я видя да се движи през водата. Нито една вълничка не нарушаваше лъскавата гладка повърхност.

Сами се насочи към нея. Когато се приближи до Рейчъл, тя спря и заплува на едно място. Той направи същото, като внимаваше да не нарушава безопасното разстояние между тях.

— Как ти се струва? — попита я.

— Прав си — каза малко задъхано Рейчъл. — Чудесно е!

Първото нещо, което веднага забеляза, бе, че не е облякла тениската му. Виждаше как голите й рамене проблясват на лунната светлина, докато ръцете й се размахваха във водата.

— Къпала ли си се някога гола? — попита той.

Рейчъл наклони глава на една страна и го погледна по начин, който можеше да се изтълкува единствено като стеснителен.

— Веднъж се гмурнах във водата и горнището на банския ми падна — призна тя. — Това брои ли се?

Сами се засмя:

— Не, не мисля.

Значи се шегуваше. Беше очаквал да бъде нервна и малко скована, а тя изглеждаше по-непринудена, отколкото когато и да било от началото на запознанството им насам. След това наистина го изненада, като направи нещо, напълно нехарактерно за нея. Сви едната си ръка в шепа и изпрати към него дъжд от пръски. Добре се беше прицелила. Опръска го право в лицето.

Сами върна към нея около една кофа вода с дланта си и я окъпа здравата. Бариерите паднаха.

Прекараха следващите десет минути, като се пръскаха. Бягаха един от друг, смееха се и се забавляваха като две деца.

Докато не се сблъскаха случайно.

Хлъзгава мокра кожа до хлъзгава мокра кожа. Бедро до бедро. Гърди до гърди.

Двамата отскочиха един от друг.

Смехът стихна. Застанаха, опрели крака в скалистото дъно. Водата едва покриваше онези гърди, които се бяха притиснали толкова еротично до него преди малко. Гледаха се един друг, като дишаха учестено, докато нуждата не сгърчи болезнено цялото му същество.

Без очила Рейчъл изглеждаше още по-млада от обикновено — и много, много по-уязвима.

„Владей се“, напомни си той. Точно така. Владей се. Освен това тази вечер не беше предназначена за неговите нужди, а за тези на Рейчъл. Както и да изглеждаше отстрани, не я беше довел тук, за да се възползва от нея, а защото тя имаше нужда нещо в живота й да бъде разрушено. Трябваше да бъде разтърсена и принудена да се откаже за малко от схемата на поведение, установила се в живота й през последните няколко години, откакто бе загубила дъщеря си.

Тъкмо се готвеше да отстъпи крачка назад, когато зърна нещо. Стори му се, че Рейчъл се е приближила мъничко към него. Нима беше възможно? Той бързо реши, че трябва да е било оптическа илюзия, породена от движещата се вода.

— Сами, аз… — Тя млъкна. Думите сякаш заседнаха в гърлото й.

Но той имаше доста добра представа какво е искала да каже. Изпита детинско желание да запуши уши и да затананика достатъчно високо, за да заглуши всичко останало. В детството му това действаше, но едва ли щеше да му свърши работа сега. Не, сега му се налагаше да я изслуша как казва, че е време да си вървят… или че е направила грешка и че не е трябвало да идва; че е трябвало да си остане у дома с късната телевизионна програма.

На следващия ден нямаше да отговаря на обажданията му или да отваря вратата, когато дойдеше да я потърси. След един месец едва ли щеше да си спомня и името му. Сами щеше да се превърне в поредния медицински случай в архива. А след година щеше да бъде само смътен спомен.

Сами кой?

А, да. Мисля, че си го спомням. Не беше ли онзи, с когото имах толкова много затруднения?

Но това, което го плашеше най-много, бе, че никога нямаше да разбере какво е да я прегърне. Наистина да я прегърне.

Почувства се отчаян. Спечелената му с толкова трудности зрелост рухна и на нейно място дойде юношеска несигурност, както и нещо, подобно на всеобща паника.

Помисли си, че няма какво да губи, затова стопи разстоянието между тях, сграбчи ръцете й и я придърпа към себе си. Дъхът му секна, когато усети допира на хлъзгавата й мокра кожа.

Телата им се допираха по цялата си дължина. Усещаше невероятно нежните й гърди…

Рейчъл.

Щеше да я пусне веднага, ако му бе дала и най-малкия знак, че иска да се освободи, но тя просто стоеше, абсолютно неподвижна, и го гледаше с разширени очи и полуотворени устни.

Рейчъл вдигна ръце и се притисна в него, впила пръсти в хлъзгавата плът над лактите му.

Телата им се допираха…

Той пусна ръцете й и обгърна талията й. Плъзна бавно едната си ръка нагоре по корема й, докато пръстите му докоснаха закръглената долна част на гърдата й… докато най-сетне зърното се озова в средата на дланта му, докато нежната й плът изпълни шепата му…

Наблюдаваше лицето й, като се опитваше да прочете реакцията й.

Тя затвори очи и наведе глава назад. Шията и нежните вдлъбнатини под ключиците й заблестяха на лунната светлина. Той наведе глава, долепи устни до деликатната й брадичка и описа влажна пътека надолу. Рейчъл въздъхна веднъж, след това още веднъж и се притисна по-здраво към него.

После го удиви за пореден път, като повдигна единия си крак и го уви около хълбоците му.

Той плъзна автоматично ръка под повдигнатото й коляно и я придърпа по-близо.

— Сами…

В първия момент му се стори, че шуми вятърът, толкова тихо бе изрекла името му. Но това, което се опитваше да му каже, не можете да бъде сбъркано.

Имаше нужда да я целуне, да я вкуси. Веднага щом устните им се допряха, тя започна да отвръща трескаво на целувките му.

Кръвта бучеше в ушите му, но въпреки този шум, в съзнанието му проникна гласът, който не искаше да чува — гласът на логиката, който го предупреждаваше, че тя е уязвима, че не бива да се възползва от това. „Но аз също съм уязвим — възрази той. — Може би двамата с Рейчъл ще бъдем подходящи един за друг. Нима сборът от две отрицателни числа не прави едно положително?“

Да.

Сърцето се блъскаше бясно в гърдите му. Коленете му омекнаха и му се стори, че всеки момент може да експлодира. Все пак му бе останало достатъчно ясно съзнание, за да знае, че първия път с Рейчъл не бива да бъде така. Искаше да е нежен, внимателен.

Не искаше да й причинява болка.

Но тя издаваше тихи, умолителни звуци, които го подлудяваха. Неочаквано и другият й крак се повдигна и се уви около него. Усети как петите й се забиват в задната част на бедрата му и преди да разбере какво става, тя повдигна хълбоци и в следващия момент вече беше проникнал дълбоко в нея.

Това вече бе прекалено много. Сами не бе в състояние да се сдържа и след около половин минута всичко вече бе свършило.

Лицето й беше заровено в шията му, а мократа й коса студенееше на брадичката му. Ръцете й стискаха здраво врата му.

Страхуваше се да я погледне.

— Рейчъл… добре ли си?

Тя не отговори, само продължи да се притиска в него. Сами се опита да се освободи, но тя се вкопчи още по-силно във врата му. Той я придържаше с ръце и усещаше напрежението в мускулите й навсякъде, където се докосваха.

Неподвижността и мълчанието й го изплашиха. Не знаеше какво да каже или направи. Затова просто я погали по мократа коса и отново я попита дали е добре.

— Аз… не зная.

О, боже! Беше я обидил.

Без да съзнава какво прави, най-сетне успя да я накара да се отпусне, като мърмореше тихо някакви думи и я галеше утешително. Тя спусна краката си и застана пред него, вперила поглед в гърдите му.

— Рейчъл…

Той хвана бузите й между дланите си и се изненада, когато усети горещината им. Загреба малко вода и охлади кожата й с нея. След това се наведе и я целуна нежно по тъжните устни.

Беше я виждал потресена и преди, но това бе нещо по-различно. Чак след това му просветна. Вероятно Рейчъл си мислеше, че я бе довел тук само за да прави секс с нея. Не я ли преследваше буквално още от първия ден?

— Рейчъл, виж. Съжалявам. Знам какво си мислиш — посегна към нея и преплете пръстите си с нейните. — Но не съм искал да стане така. Не съм искал да те обидя или натъжа…

Тя поклати глава.

— Ти не ме обиди. Аз те желаех.

Той я погледна слисано, а сърцето му запя „осанна“.

Тя си пое разтреперано дъх и вдигна поглед към него:

— Съжалявам.

Сами усети неудобството й, усети неловкостта й и му се прииска да ги прогони. Изглеждаше му страшно крехка, сякаш една погрешна дума или докосване можеха да я строшат.

— Никога досега не съм правила такова нещо — каза тя. — Минаха години, откакто, ами… не съм… не… откакто съпругът ми…

Той поднесе ръката й към устните си:

— Не е необходимо да обясняваш.

Тя го гледаше като омагьосана как целува върховете на пръстите й.

— Мисля… че е по-добре да си вървим.

Сами се усмихна.

— Аз пък не мисля така. Поне не веднага — притегли я към себе си. — Преди това искам да направя нещо — нещо, което отдавна искам.

— И какво е то?

Надигна се лек ветрец и листата на близките дървета прошумоляха.

— Да правя любов с теб.