Източникът на нещастието

Когато Иляо от Шънан навестил владетеля на Лу, той изглеждал много уморен.

— Защо имате толкова уморен вид? — попитал учителят.

— Изучих пътя на предходните императори и се готвех да продължа делото на предците си, — отвърнал владетелят на Лу. — Почитам духовете и се прекланям прел мъдреците. Правя всичко сам и нямам миг покой, затова и не мога да се отърва от грижите си. Ето защо изглеждам уморен.

— Вашият метод да се избавите от грижите, господарю мой, никога не е подходящ, — казал учителят от Шинан. — Лисицата с гъстата си козина и леопардът с петнистата му кожа се крият в горите и планинските пещери, за да живеят в покой. Те ловуват нощем и денем си почиват — толкова са внимателни. Дори когато са гладни и жадни, си позволяват само веднъж да излизат за плячка или на водопой — толкова са сдържани. И ако при всичкото си внимание и сдържаност не успяват да избегнат капана или мрежата, нима имат вина? Тяхната кожа е източникът на бедите им. Нима царство Лу не е точно такава кожа за вас? Бих ви посъветвал, господарю, да одерете от себе си тази кожа, да изчистите сърцето си, да прогоните всички желания и да пътешествате волно в Безлюдния Простор.