Световната мъдрост

Дошъл веднъж при един даоски монах човек, който се оплаквал, че колкото и да се опитва, не може да постигне световната мъдрост. А след като не може да постигне световната мъдрост, той се съмнява в мъдростта на Бога. И това силно го притеснявало, затова дошъл при мъдреца за помощ. Монахът се съгласил да помогне на човека, но при условие, че той ще изпълнява нарежданията му. Първото му нареждане било — да седи на брега и да слуша песента на реката. „Това е гласът на Бога“, — казал монахът. Човекът така и направил.

Но когато вечерта се завърнал при монаха, на въпроса му дали е разбрал мъдростта на света, само поклатил глава.

Тогава второто нареждане било да гледа пламъците на огъня. „Това е танцът на Бога“, — казал монахът.

Но на сутринта човекът отново казал, че не е разбрал мъдростта на света. Земята и въздухът също не му говорели за мъдростта на света, понеже не можел да прогледне в тайните им. Монахът се замислил.

А на третия ден казал на човека: „Тогава погледни навътре в себе си, там се крият всичките ти съмнения“. И като видял в себе си приказния и многообразен свят на душата, човекът постигнал мъдростта на Бога, пресъздал във всяка душа образа на Вселената. И съмненията го напуснали, и се изпълнила с покой душата му.

Така всеки трябва да погледне в себе си, ако иска да види цялата Вселена.