Мъдрост

Чичото на Дракона казал на Уън Джъ:

— Ти владееш висшето изкуство. А аз съм болен. Можеш ли да ме излекуваш?

— Подчинявам се на заповедта, — отговорил Уън Джъ. — Но първо ми разкажи как се проявява болестта ти.

— Не смятам похвалите в общината за слава, не смятам хулите в царството за позор; когато получавам, не се радвам, когато губя, не тъгувам. Гледам на живота като на смъртта; на богатството — като на бедността; на човека — като на свинята; на себе си — като на другите; живея в дома си като в странноприемница; наблюдавам общината си, както и царствата Жун и Ман. Не се изкушавам от постове или награди, не се плаша от наказания или откупи, не се променям нито от процъфтяването, нито от падението, нито от изгодата или загубата, не ме вълнува нито радостта, нито скръбта. Заради тази болест не мога да служа на господаря си, да общувам с близките, с приятелите, не мога да се разпореждам с жена си и синовете си, да заповядвам на слугите и робите. Що за болест е това? Как да се излекувам от нея?

Уън Джъ казал на болния да застане с гръб към светлината и започнал да го преглежда.

— Ах! — възкликнал той. — Виждам сърцето ти. На неговото място има празнина цял цун — почти като на мъдрец! В сърцето ти има шест отвърстия, седмото е вече запушено. Вероятно заради това смяташ Мъдростта за болест. Но моето нищожно изкуство не може да излекува това по никакъв начин.