Читателски коментари (за „Рози в полунощ “ от Ан Стюарт)

Много ми хареса прочетете я

Невероятно скучна книга. Стигнах около 10 глава, а действието така бавно се точи, че заспивам. Мисля съвсем сериозно да приключа с този вид литература, защото нямам нужда от сънотворни и време за губене. Винаги ми е било чудно защо някои читатели толкова безкомпромисно критикуват жанра, но след тази и няколко подобни книги, които опитах да прочета една след друга, виждам резон в това. Чувствам мозъка си изнасилен. Ужасно е като усещане и моля запалените дами да ме извинят за това мнение, но голяма фрустрация ми образуваха тези любовни романи. Повече няма да кажа нищо, защото се опасявам, че ще е доста крайно, но смятам че като читател на жанра имам право да дам оценка, а моята към момента е силно негативна. Човек може да оползотвори по-добре времето си, а тази книга не е начина, нито подобните ѝ, дето издевателствах върху себе си с тях от Фюри насам с ужасяващ мазохизъм. Не искам да преувеличавам, но на мен тези произведения ми полират мозъка и отказвам да изглеждам като билярдна топка и в буквален, и в преносен смисъл на думата. Пожелавам на всички дами приятно забавление с любовните романи, както и се извинявам за крайното мнение, но просто тази книга беше посдедната капка и чашата преля, този път необратимо…

Книгата е добра. Както и в „Лунен танц“ от същата авторка, проследява приключенията на две влюбени двойки. На мен ми беше особено забавно да чета за Елен и Тони. Ако търсите четиво за отмора, това е за вас