Даниел Стийл
Сестри (26)

26.

Месец март беше вълнуващ за всички. Тами си прекарваше страхотно с Джон Спъри, а в деня на свети Патрик получи обаждане, което никога не бе очаквала. Телевизионната мрежа имаше идея за ново шоу и искаха тя да я доразвие за праймтайма, извън Ню Йорк. Ставаше дума за три жени, които живеят заедно — лекарка, адвокатка и актриса — и за кризисните ситуации в живота им. Снимките щяха да бъдат в Ню Йорк. Трябваше да се привлекат известни актриси и не по-малко прочути гостуващи актьори. Вече имаха спонсори и настояваха Тами да го продуцира. Заприлича й на шоуто й в Лос Анджелис, само че по-мащабно и по-добре замислено. Стори й се като сбъдната мечта. Направо не можеше да повярва, че й се случва. Беше великолепна възможност и тя мигом прие. Шефовете искаха шоуто да се излъчва в ефир от следващата пролет, което означаваше, че ще остане в града и след изтичане на договора за наем на къщата на Източна осемдесет и четвърта улица. За Тами беше ясно, че ще се наложи да продаде къщата си в Ел Ей и да си купи подходящ апартамент в Ню Йорк. Или къща. Може би сестрите й щяха да живеят заедно с нея, след като настоящият им експеримент се оказа толкова успешен.

От телевизионната мрежа вече й бяха осигурили нов офис, асистентка и секретарка. Предоставиха й свободата сама да избира помощник-продуцентите и да определи бюджета. Единствената им цел бе да спечелят „Еми“ и бяха сигурни, че тя ще извоюва престижната награда.

Тами нямаше търпение да сподели новината с Джон. Шефовете на новото шоу искаха да започне работа от юни и сама да определи графика. Това й позволяваше да даде тримесечно предизвестие в шоуто, където работеше в момента, за да успеят да й намерят заместница за продуцирането на „Може ли тази връзка да бъде спасена? Това зависи изцяло от вас!“. Навярно то беше най-лошото шоу, в което някога бе работила, но всъщност работата й бе доставила много по-голямо удоволствие, отколкото бе очаквала. И в известно отношение колегите й щяха да й липсват. Работата й се бе отразила добре, запълваше времето й, а и спечелените пари не бяха никак малко. Оказа се, че са нужни само шест месеца, за да изникне нещо по-добро. Новото шоу беше великолепна възможност за кариерата й. Когато съобщи на Джон, той изпадна във възторг. Каза й, че не знаел нищо за новото предложение, и Тами му повярва.

— Това ще бъде най-гледаното шоу! — убедено заяви той.

Двамата го обсъдиха по време на обяд, а щом вечерта се прибра у дома, Тами побърза да съобщи новината и на сестрите си.

— Якооо! — възкликна Канди.

На следващия ден заминаваше на двуседмични снимки в Япония. Щеше да спечели доста пари и вече си правеше планове да посети Пол в „Браун“, след като се прибере. Ани беше щастлива с Брад. Крис се беше върнал. Всичко вървеше като по мед и масло.

Сестрите поздравиха Тами за новата работа. На следващия ден тя връчи предизвестието си на шефовете на „Може ли тази връзка да бъде спасена? Това зависи изцяло от вас!“. Ървинг Соломон съжаляваше, че напуска, но я похвали за страхотната работа, която бе свършила в шоуто. Не пропусна да изтъкне, че повишаването на рейтингите се дължеше тъкмо на нея. Тами наистина си разбираше от работата.

Очакваше се Ани да се дипломира същия месец, но Брад я бе убедил да удължи обучението си и да тренира с куче водач. Тя не беше особено ентусиазирана от идеята, но се съгласи да опита. Избра си един шоколадов лабрадор и отложи дипломирането за май. Бакстър завърши училището в края на март, но двамата си обещаха да не губят връзка. Той се бе превърнал в много специален приятел и още от самото начало бе направил престоя й в „Паркър Скул“ много по-приятен. Сега предаваше щафетата на Брад. През пролетта й предстоеше да подготви нов цикъл лекции по изобразително изкуство. По история и техника на живописта. Ани не си представяше как ще рисува, без да вижда, но Брад й предложи да пробва с абстрактни рисунки и да види дали ще се получи. Тя бе установила, че скулптурата не е нейното поле за изява, но й харесваше да работи с глината и грънчарското колело. Направи няколко красиви керамични предмета, които подари на Брад.

Но най-хубавото нещо в живота им бе да планират общо пътешествие, след като Канди се върна от Япония през април. Тами и Джон организираха малка ски ваканция във Върмонт за всички. Прекараха един чудесен уикенд. Всички караха ски, с изключение на Ани, която обаче си прекарваше времето добре в дълги и освежителни разходки. Новото й куче също стана член на компанията. Казваше се Джесика, беше много сладко и страшно бързо се приспособи към останалите.

Ски ваканцията мина идеално. Ани се повози на лифта, Брад дори я изведе на нощно спускане. Тя установи, че не бе забравила как се карат ски и все още можеше да се спуска, стига да се държи за ръката на Брад. Прекараха фантастично и дори Пол пристигна от „Браун“, за да бъде с Канди.

Сабрина и Крис бяха на върха на щастието си. Новата им уговорка напълно ги устройваше. Нищо нямаше да се промени, когато след четири месеца сестрите напуснат къщата. Тогава щяха да заживеят заедно. Чуха се с баща си след завръщането му от медения месец в Лас Вегас. Той ги увери, че всичко е наред. Планираха да се видят скоро, но след като нещата се поуталожат.

В последния ден от престоя си във Върмонт решиха през лятото да заминат някъде заедно. Тъкмо обмисляха накъде да се запътят, когато на Ани й хрумна идеята да наемат яхта. Тя винаги бе обичала яхтите и морето и беше запален мореплавател. Обсъдиха колко ще струва и определиха пътуването за юли. Брад, Пол и Ани нямаше да са на училище, а Сабрина и Крис щяха да си вземат отпуска. Джон заяви, че ще успее да се измъкне за малко от работата. Канди тъкмо щеше да се е върнала от пролетните ревюта, а Тами сама щеше да състави графика на новото си шоу. Трябваше само да решат каква яхта да наемат — с мотор или с платна. Нямаха търпение да потеглят.

Две седмици след ски ваканцията си момичетата се обадиха на баща си и го поканиха на обяд. Срещата се състоя в „Клуб 21“. Той през цялото време изглеждаше притеснен, дори повече от предишния път, когато им съобщи решението си да се ожени. Тогава беше паникьосан, а сега по-скоро засрамен.

Изчака до края на обяда, за да им съобщи новината. Беше поредният шок, но май вече нищо не можеше истински да ги изненада. Баща им най-после намери подходящите думи, за да ги извести, че двамата с Лесли очакват бебе през ноември. Тя току-що била разбрала, навярно са го заченали през първата брачна нощ — подробност, която дъщерите му нито искаха да знаят, нито ги интересуваше.

— Ти направо ни шашна, татко — първа проговори Тами. — Предполагам, че трябва да те поздравя и да ти пожелая всичко най-хубаво, но как на твоите години ще отглеждаш още едно дете? На мен ми е трудно да се реша, дори на моята възраст. Ти ще бъдеш на седемдесет и осем, когато то тръгне в колеж.

— Не мога да лиша Лесли от деца — спокойно отвърна баща им. — За нея това е много важно.

— Обзалагам се, че е така — подхвърли Канди.

С дете Лесли щеше да има много повече права, ако се стигнеше до развод, но никоя не го изрече на глас. Явно той все още хранеше някакви илюзии. Беше убеден, че са се оженили по любов. А и защо да го разубеждават? Сабрина дори не реагира при вестта за бебето. В сравнение с всичко, което се бе случило през изминалата година, бебето на баща й нямаше да е краят на света. Все пак беше благодарна, че не са близнаци.

Дипломирането на Ани в училището беше много трогателно събитие. Присъстваха семейството и приятелите й. Ани бе свършила огромна работа, за да се дипломира, а обучението й с кучето вървеше много добре.

Тя покани и баща си на церемонията, за предпочитане сам. Отначало молбата й го нарани. Той все още се надяваше, че дъщерите му ще омекнат и ще приемат Лесли, но после осъзна, че Ани искаше да сподели този миг само с него, а не с новата му съпруга. Никоя от сестрите не спомена бременността на Лесли, нито дори името й. Предпочитаха колкото се може по-дълго да се преструват, че тя не съществува. След ноември това нямаше да е възможно. Тогава нямаше да става дума само за Лесли, а и за бебето на баща им. Сабрина сподели, че мисълта я ужасява, и всички се съгласиха с нея. Баща им с ново дете беше доста плашеща перспектива. Струваше им се прекалено възрастен, за да има други деца, но за разлика от него Лесли беше доста млада.

Никоя от тях не я бе виждала, откакто се бе появила в къщата на баща им с пая си. Очевидно беше спечелила доста от един ябълков пай и една порцеланова чиния, която трябваше да бъде върната. Момичетата не бяха сигурни дали са прави в преценката си за нея, или грешат. Надяваха се да грешат заради доброто на баща им. А междувременно му желаеха да бъде щастлив и доволен. Но нещата не бяха същите. Осъзнаваха, че е нужно още време. Обичаха баща си и винаги щяха да го обичат. Но им беше много трудно да отворят сърцата си за новата му съпруга. Беше прекалено скоро. Може би някой ден и това щеше да стане. Но засега не.

През май наеха яхта от Нюпорт, Роуд Айланд, с която през юли да осъществят общото пътуване. Платноходката се управляваше от опитен екипаж и беше много красива, поне на рекламната брошура. Имаше капитан, двама моряци и четири каюти за тях. Очертаваше се незабравимо плаване.

Два дни преди да се качат на борда, Тами бе разтърсена до основи от нова възможност за работа. Обадиха й се от конкурентно шоу на това, в което бе приела да работи, с предложението да го продуцира през идващия сезон. Това означаваше да се завърне в Лос Анджелис, където бяха приятелите й, къщата й и всички неща, с които й бе толкова трудно да се раздели. Ето че бе затрупана с предложения — от екипа на телевизионната мрежа в Ню Йорк, а сега и от Ел Ей. Можеше да се върне там веднага щом изтече договорът за наем на къщата. Не й беше лесно да вземе решение, но след като го обмисля внимателно цяла нощ, Тами си даде сметка, че повече й харесва шоуто в Ню Йорк, а и искаше да бъде близо до сестрите си. Отказа предложението за Ел Ей в деня, преди да потеглят на морското пътешествие. Джон изпита огромно облекчение. През последните шест седмици връзката им се бе задълбочила и младата жена никога не се бе чувствала по-щастлива. Смахнатите и ексцентрични типове бяха история. Не можеше да повярва, че най-после бе открила подходящия мъж. Той беше стабилен, разумен, интелигентен и двамата бяха луди един за друг. Освен това харесваха и семействата си.

Едно телефонно обаждане ги хвърли в смут вечерта, преди да потеглят за пристанището. Четирите сестри трескаво опаковаха багажа си. Канди бе помъкнала пет куфара, а останалите — по един. Кучетата вече се намираха на борда. Тъкмо тогава се обади агентката по недвижими имоти. Хазяинът им се бил влюбил във Виена, а научното му проучване щяло да продължи по-дълго от планираното, затова предлагал да удължат договора за наем с още пет месеца.

Проведе се сериозна семейна дискусия, но Сабрина, макар и със съжаление, заяви, че няма да продължи да живее с тях. Не можеше да разочарова Крис — беше му обещала, че на първи август ще се нанесе при него. Той беше проявявал търпение прекалено дълго и тя не смееше да го моли за още. Наемателят на Канди се изнасяше от апартамента й и тя смяташе да се върне там, но силно се изкушаваше да остане в къщата. Тами пък беше във възторг. Тя беше толкова заета с организацията на шоуто, че нямаше време да си търси ново жилище, а Ани се усмихна загадъчно и заяви, че предложението за удължаването на наема се вписвало идеално в плановете й. Тя току-що бе навършила двадесет и седем. Така че поне две от сестрите искаха да останат, а може би и третата щеше да се присъедини. Всички бяха единодушни, че Сабрина ще им липсва, но е крайно време тя да се премести при Крис. Той бе чакал достатъчно дълго.

Компанията от осем души отлетя на следващата сутрин за Провидънс — четирите сестри и мъжете им. Предварително нает микробус ги отведе от летището до пристанището в Нюпорт, където ги очакваше яхтата. Беше първи юли и щяха да прекарат на борда две седмици. Планираха да обиколят Мартас Винярд и Нантъкет, а по пътя да посетят свои приятели. Бяха благодарни на баща си за отмяната на ежегодното тържество за Четвърти юли. Така щеше да им е много по-леко да отбележат годишнината от смъртта на майка им. Заедно с хората, които обичаха, в съвсем различна обстановка от мястото, където преди една година се бе случила трагедията.

Сутринта на Четвърти юли момичетата организираха скромна церемония на борда и всяка хвърли по едно цвете във водата.

Тами забеляза, че Ани хвърли две.

— За какво беше второто? — попита тя тихо сестра си.

Ани се поколеба за миг, сетне отговори:

— За очите ми.

Малко след това отплаваха и прекараха деня, обикаляйки край Мартас Винярд. Вечерта хвърлиха котва в пристанището. Пътуването беше прекрасно, а нощта — вълшебна. Брад стисна тайно ръката й, за да й даде знак.

Ани пое дълбоко дъх и изчака разговора да затихне. Брад почука по чашата с ножа си и се възцари тишина. Всички впериха изпълнени с очакване погледи в тях. Ани се усмихваше и държеше ръката му.

— Искаме да ви кажем нещо — започна тя с треперещ от вълнение глас. Сабрина и Крис се спогледаха и се усмихнаха. Ако беше това, което си мислеше, Крис се надяваше да е заразно. Но и така нямаше повод да се оплаква. Напоследък Сабрина изглеждаше много по-уверена в съвместното им бъдеще. Дори един или два пъти спомена, че иска деца. — Ще се оженим през декември — обяви Ани, извърнала лице към Брад. — Аз ще работя в училището с Брад… и ще бъда негова съпруга… — додаде, а групата избухна във възторжени поздравления.

— По дяволите! — възкликна Сабрина, когато смеховете и ръкоплясканията стихнаха. — Трябваше да се хвана на бас за по-голяма сума. Какво твърдеше ти само преди година? Че никога вече няма да излезеш на среща с мъж, че ще си останеш стара мома… и никога няма да имаш деца. Можех да спечеля цяло състояние — всички се засмяха, Брад прегърна Ани и я целуна. Двамата изглеждаха безкрайно щастливи заедно. Крис целуна Сабрина и обви ръка около кръста й. А след малко Тами спомена, че през август ще ходи на почивка с Джон и братята му. Канди и Пол само се засмяха. На тяхната възраст бракът бе последното, за което мислеха. Двамата искаха просто да бъдат заедно, да се наслаждават на компанията си, да се забавляват, както през последните пет месеца.

Седнали на палубата, четирите млади жени се спогледаха. Нямаше нужда да казват нищо. Мислеха за майка си. Подаръкът, който им бе дала — да се имат една друга — бе наистина най-хубавият и безценен дар на земята.

— За сестрите! — вдигна чаша Сабрина. — И за мъжете им!

Осем чаши звъннаха в тържествен и възпоминателен тост за майка им, за обичта, която им бе дарила, за уроците, на които ги бе научила, и за връзката, която бе изковала помежду им и която никога нямаше да се разруши. Колкото и тежка да беше, едновременно с това тази година бе най-хубавата и най-пълноценната в живота им.