Даниел Стийл
Сестри (16)

16.

Времето сякаш летеше със скоростта на светлината. Тами най-после намери нова звезда за шоуто си и в петък, в навечерието на уикенда за Деня на труда, отлетя за Ню Йорк. Сабрина я посрещна на летището. Канди и Ани прекараха цялата седмица в Кънектикът и съобщиха, че баща им вече е по-добре. Трудно беше да повярват, че майка им я нямаше от два месеца. Толкова много неща се случиха оттогава.

Както винаги, Тами носеше любимата си Хуанита, заспала в голямата й ръчна чанта. Тя попита как са се устроили в новата къща и Сабрина заяви, че всички са очаровани от нея. Беше идеална. Единствената й тревога беше, че не се виждаше толкова често с Крис. Той като че ли проявяваше прекалена деликатност и не искаше да се натрапва на сестрите.

— Ще свикне — успокои я Тами. — Нали е част от семейството. Предполагам, че ще дойде през този уикенд.

— Утре. Иска да ни остави една вечер насаме. Виждаш ли какво имам предвид? Той сякаш се отдръпва, когато всички сме заедно.

— Мисля, че просто се държи почтително. Двете сестри си бъбреха оживено през целия път до Кънектикът и пристигнаха там в десет и половина. Останалите седяха край басейна, а кучетата изпаднаха във възторг, щом видяха Хуанита. Сестрите й и баща им бяха щастливи да видят Тами. Останаха до късно през нощта — както винаги, когато се събираха след дълга раздяла. Не се бяха виждали с Тами от близо шест седмици. Времето бе отлетяло незабележимо за всички.

Крис дойде на другата сутрин и прекараха приятен и забавен уикенд. Играха на скрабъл, на зарове, четоха неделните вестници. Но Ани не можеше да участва. По някое време Сабрина забеляза изражението на лицето й и осъзна, че е време да приберат игрите. Ани настоя да продължат, но беше очевидно, че се измъчва. Разведриха неловката атмосфера, като започнаха да подкачат баща си за Лесли Томпсън и появата й с ябълковия пай.

— Вие, скъпи мои, сте много коравосърдечни — усмихна се баща им. — Бедното момиче наскоро е преживяло ужасен развод. Тъкмо се захванала със собствен бизнес, и копелето й отмъкнало парите.

— Ти откъде знаеш? — подозрително попита Ани. — Докато бях тук, тя не каза нищо подобно — освен ако не го бе споменала, преди тя да излезе. Но не й се вярваше.

— Тя дойде да си вземе чинията, когато двете с Канди бяхте в града, за да се местите в къщата — поясни баща й.

— Доста бързо действа — отбеляза Тами и стрелна с поглед Сабрина, но баща им не го забеляза. — И какво друго ти каза?

— Разказа ми, че животът й никак не е бил лек. Била омъжена за този тип седем години. Загубила бизнеса си заради него. Имала дете, което починало от синдрома на внезапната детска смърт, единственото й дете. След това си тръгнала и се върнала тук. Мисля, че нещастието е станало миналата година. Съвсем наскоро излязло окончателното решение за развода. Навярно затова толкова ми съчувства заради майка ви. Знае какво е да загубиш любим човек. Бебето било само на пет месеца — тъкмо си започнал да го обичаш с цялото си сърце и то изведнъж си отива.

От думите му разбраха, че разговорът на баща им с тази Лесли Томпсън бе стигнал до доста дълбоки лични откровения.

— И колко дълго продължи прибирането на чинията? — попита Сабрина.

— Всъщност изпитах голяма жал към нея, докато ми разказваше тъжния си живот, и я поканих на обяд. Тя е много сладко дете. Ще остане при родителите си, докато си намери собствено жилище. Вие, момичета, трябва да й дадете шанс.

— Да, ами… може би… — Сабрина й съчувстваше заради загубата на детето, но спомените й за тази жена не бяха никак приятни. Разбира се, трябваше да признае, че оттогава бяха изминали осемнадесет години, а с времето хората се променяха. — Наистина е жалко за бебето й.

— Разплаква се всеки път, щом го спомене. Мисля, че го е преживяла твърде скоро — баща им придоби засрамен вид. — Трябва да призная, че и аз плаках, когато говорих за майка ви.

— Изглежда е бил много весел обяд — измърмори под нос Тами, а Сабрина зърна тревога в очите й. Малко след това баща им влезе в къщата и тя отбеляза, че той е прекалено наивен и ще бъде лесна плячка за всяка жена, която си е наумила да го спечели. Надяваше се случаят с Лесли да не е такъв.

— Съмнявам се. Тя е твърде млада. Пък и не е в неговия стил — успокои ги Сабрина, убедена в думите си.

— Човек никога не знае — цинично възрази Тами. — В Ел Ей гъмжи от подобни двойки — момичета на нейната възраст с мъже на неговата. Доста е разпространено, особено ако мъжът е богат.

— Той вероятно я възприема като дете. Аз не съм вече дете, но татко все още ме смята за такова. А тя е две години по-малка от мен — отбеляза Сабрина.

— Тъкмо това казвам и аз — предупреди я Тами.

— Не можем да го заключим — намеси се Ани. — Макар че може би би трябвало, докато помъдрее и се научи да се оправя в този хищнически свят. Навярно не е зле и той да тръгне на училище, където да го научат как да справя с лукави и хитри жени.

Всички се засмяха на идеята.

Останалата част от уикенда измина бързо. В понеделник сутринта тръгнаха по-рано, за да покажат къщата на Тами в града. Баща им изглеждаше тъжен, когато се сбогуваше с тях, а Канди и Ани му обещаха, че скоро ще дойдат да го навестят. Този път взеха и кучетата със себе си, тъй като вече се бяха устроили напълно. Джим унило рече, че и те ще му липсват.

— Може би не е зле да му купим куче — замислено промърмори Тами. — Ще се чувства много самотен в тази къща.

— Зная — кимна Сабрина. — Чувствам се виновна, че вземам Бюла, но на Крис също му липсва.

Толкова ми е мъчно за него — натъжи се Тами. — Наистина не е зле да му подарим едно куче. Ако татко има желание да се грижи за него. В това е проблемът, макар че кучето ще му прави компания.

Хуанита и Бюла спяха кротко на задната седалка. Тами пътуваше с Канди и Зои беше с тях, а Крис щеше да ги чака в къщата.

Тами хареса къщата от пръв поглед и ги похвали колко приятно са я подредили. Излъчваше щастлива и уютна атмосфера. Вещите на Сабрина се вписваха чудесно в обстановката, а двете с Ани я бяха напълнили със зелени растения. Както им бе казала агентка по недвижими имоти, къщата сама по себе си бе приятно място за живеене, а декорът — очарователен. Когато Тами видя малката спалня срещу тази на Сабрина, направо се влюби в нея. Всичко беше в розово. Приличаше на кутия за бонбони и въпреки че беше малка, човек се чувстваше щастлив и спокоен там.

— Това е твоята стая и тя винаги ще те чака — Тами беше възхитена, а явно и Хуанита. Тя скочи на леглото, сви се на кълбо и тутакси заспа. Бюла търчеше нагоре-надолу по стълбите, а Зои лаеше гръмко, доволна, че всички са под един покрив. Ани не беше толкова очарована от постоянния лай пред стаята й. Излезе, за да се скара на Зои, но кучето се омота в крака й и Ани се спъна и падна по лице.

— Проклето животно! — изкрещя тя, но Зои приближи и започна виновно да я ближе по лицето. Въпреки гнева си Ани се усмихна, докато кучето продължаваше да лиже усилено носа й. — Никой ли не ти е казал, че мразя кучета? Ако още веднъж ме спънеш, ще те изритам в градината.

— Да не си посмяла! — извика Канди от стаята си. — Тя просто се опитваше да те поздрави.

— Е, кажи й да стои по-далеч от краката ми — докато го казваше, Бюла изтрополя покрай нея, забързана към горния етаж, за да открие господарката си. — О, Господи, това място е същинска лудница — въздъхна шумно Ани, докато се изправяше на крака. — Слава Богу, че аз нямам куче.

— Обичам това място! — възторжено възкликна Тами. — Иска ми се да можех да остана.

— Идвай винаги когато пожелаеш — покани я Сабрина. — Имаш собствена стая — естествено, Крис предпочиташе да са сами на етажа, за да може да се разхожда по боксерки. Но тя знаеше, че той не би имал нищо против Тами да остава за някой уикенд. Обичаше сестрите й и твърдеше, че ги чувства като свои.

Вечеряха в кухнята, а след това Сабрина закара Тами до летището.

— Никак не ми се иска да тръгвам — Тами погледна тъжно сестра си. Прегърнаха за един дълъг миг, преди да се качи на самолета. И двете си спомниха думите на майка им, че най-големият подарък, който им е дала, са самите те. Всяка една бе най-скъпоценния дар в живота на останалите.

— Обичам те, Тами — задавено промълви Сабрина.

— И аз те обичам — прошепна по-малката й сестра, размаха лапичката на Хуанита, която подаваше глава от чантата й, и се запъти към изхода за пътниците за Ел Ей.

 

 

Самолетът кацна на летището в Ел Ей в един часа през нощта местно време. Беше твърде късно, за да се обажда на сестрите си. Когато включи клетъчния си телефон, Тами видя, че има съобщение от всяка от тях. Никога досега в живота си не се бе чувствала толкова далече от близките си, както тази нощ, докато прекрачваше прага на къщата си. Винаги бе обичала Лос Анджелис. Живееше тук още откакто бе завършила колежа. Но след като майка й си бе отишла, а Ани бе ослепяла, тук се чувстваше много по-самотна. Докато лежеше в леглото, изпитваше вина, че е далеч от семейството си. Трябваше да е с тях и да ги подкрепя, но просто нямаше начин да го направи. Обичаше живота и работата си тук, държеше на кариерата си, но внезапно се почувства отдалечена от всички тях, все едно ги бе изоставила и предала.

Дори Хуанита изглеждаше неуютна. Беше се свила в долния край на леглото и тихичко скимтеше. Липсваха й другите кучета.

— Престани, така още повече ме разстройваш — сгълча Тами, докато галеше копринената й главичка. Минаваше пет часът сутринта, когато младата жена най-после угаси лампите и се опита да заспи. Сънува сестрите си и къщата в Ню Йорк.

Когато на следващата сутрин тръгна за работа, се чувстваше уморена и отпаднала. Както обикновено, още щом прекрачи прага на офиса си, бурята я връхлетя. Тонтехниците имали проблем, директорите се оплакваха, актьорите капризничеха и заплашваха да напуснат. Един от най-големите им спонсори бе оттеглил финансовата си подкрепа. И шефът на телевизионната мрежа обвиняваше нея. За капак бременната им звезда бе подала съдебен иск, защото вместо да й предложат друга възможност за работа — въпреки че лекарят й бе забранил да работи, са я заменили с друга актриса.

— Я ми обяснете вашата логика! — заяви Тами, докато влизаше в офиса си, където я очакваше адвокатът на звездата, размахал заплашително писмо в ръка. — Тя ни заяви, че шест месеца не бива да става от леглото. И сега, какво, и нашата героиня в шоуто ли трябва да я последва? Тя не може да работи. Сама ни го каза. А сега ни съди? Мразя шибаните актьори и проклетата телевизия! — трябваше да се срещне с юристите, за да разбере доколко реални са заплахите за съдебно дело.

През целия ден й вървеше наопаки. Добре дошли в прекрасния Холивуд, мърмореше си Тами, докато в девет вечерта напускаше студиото, за да се прибере вкъщи с Хуанита в чантата.

Сабрина й се обади в колата, докато пътуваше към къщи. При нея минаваше полунощ.

— Добре ли мина денят ти?

— Кажи ми, че се шегуваш. Как мислиш са се чувствали в Хирошима през първия ден след атомната бомба? Вероятно също като мен. Между другото ни заплашват и със съд. Някои дни наистина мразя работата си.

— А други я обичат — напомни й Сабрина.

— Да, предполагам — съгласи се Тами. — Липсвате ми, момичета. Как беше при вас?

— Добре. Малко е напрегнато. Ани утре започва училище и е много притеснена. Мисля, че е изплашена. Разбираемо е — тревогата за сестра й накара Тами да забрави за неприятностите в работата. — Най-вероятно се чувства както всяко дете, когато за пръв път тръгва на училище. Аз например винаги се страхувах, че няма да мога да намеря тоалетната. Но знаех, че сте там и всичко ще бъде наред — и двете се усмихнаха при спомена. Тами беше много срамежлива като дете и понякога все още й се случваше да страда от това. По време на празненства и купони все още се държеше малко сковано и резервирано, освен ако не познаваше добре присъстващите. — Ще я придружиш ли?

— Тя няма да ми позволи. Настоява да вземе автобуса — Сабрина беше разтревожена. Само за два месеца се бе превърнала в квачка, закриляща пиленцата си.

— Ще може ли да се справи?

— Не знам. Досега не се е качвала на автобус.

— Може би трябва да изчака, докато не я научат в училище как да го прави. Щом иска да отиде сама, по-добре да вземе такси.

Светът беше много практичен и разумен, но Сабрина не се бе сетила.

— Идеята е страхотна. Ще й кажа утре сутринта.

— Да не се стиска чак толкова. Може да си позволи едно такси — и двете се засмяха. Ани беше пословично пестелива — като художничка тя от години беше много икономична с парите. Със заплатите, които получаваха, сестрите й не внимаваха чак толкова с разходите си.

— Ще й предам какво си казала — усмихна се Сабрина.

Тами бе стигнала до дома си, но остана няколко минути в колата, за да си побъбри със Сабрина. Накрая каза, че трябва да върви. Наближаваше десет часът, а тя почти не бе хапнала нищо на закуска. Нямаше време. А и беше свикнала. За да има сили, през целия ден бе яла бонбони и шоколадови блокчета.

— Обади ми се утре, за да ми кажеш как е минало — помоли Тами.

Хуанита се изправи на седалката до нея, протегна се и се прозина. По обяд бе хапнала няколко резена тънко нарязано пуешко филе. Тами се грижеше за любимката си по-добре, отколкото за себе си.

— Ще ти се обадя — обеща Сабрина. — А ти си почини. Проблемите ти ще те очакват и утре. Не можеш да разрешиш всичко за един ден.

— Не, но се опитвам, а утре ще ме връхлетят нови. Всеки ден се случва по нещо — оплака се Тами, после двете се сбогуваха и прекъснаха връзката.

Оказа се, че е била права. Трудно можеше да повярва, че ще стане и по-зле, но тъкмо това се случи. Техниците по осветлението напуснаха. Всичко в телевизионната мрежа угасна. Това беше най-големият кошмар за всеки продуцент. За капак й съобщиха, че бившата звезда е подала молба в съда. От пресата се обадиха за коментар.

— О, Господи, не е за вярване! — простена Тами, седнала зад бюрото си. Едва сдържаше сълзите си. — Това не може да е истина — оплака се тя на асистентката си. — Напомни ми защо изобщо някога съм искала да работя в телевизия и съм завършила специалност телевизионна журналистика. Знам, че трябва да е имало някаква причина, но сега не мога да си я спомня.

Остана в офиса си до полунощ и не успя да говори със Сабрина. Получи четири съобщения от нея в службата и две на гласовата поща, в които се казваше, че всичко е наред, но така и не успя да й се обади, а вече бе прекалено късно. В Ню Йорк беше три през нощта. Тами се питаше как ли бе минал първият ден на Ани в училището.