Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die sieben Raben, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Ели Буздрева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- sonnni (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Братя Грим. Приказки. Том 3
Редактор: Величка Настрадинова
Коректор: Ева Егинлиян
Художествено оформление на книгата и илюстрации: Борис Стоилов
ИК „Хермес“, Пловдив, 1998
ISBN: 954-459-531-7
История
- — Добавяне
Един човек имал седем сина и нито една дъщеря, а много искал да има момиче. Най-сетне жената му дала отново надежда, тъй като очаквала дете. Родило се момиче. Радостта им била голяма, но детето било слабичко и дребно и затова трябвало да го кръстят веднага. Изпратил бащата един от синовете си бързо да донесе вода от кладенеца за кръщенката. Останалите шестима отишли заедно с него и понеже всеки искал да гребне пръв вода, изпуснали стомната в кладенеца. Изплашили се те, не знаели какво да правят и никой не смеел да се прибере у дома. Чакал ги бащата дълго време, но те не си идвали. Той загубил търпение и рекъл:
— Сигурно пак са се заиграли така, че са забравили за какво ги изпратих. Тези безбожни синове!
Изплашил се, че момичето ще предаде Богу дух, без да е кръстено, и в гнева си викнал:
— Да се превърнат в гарвани всичките!
Едва изрекъл тези думи и чул плясък на криле във въздуха, погледнал нагоре и видял седем черни като въглени гарвани да отлитат надалеч.
Проклятието се било сбъднало и родителите тъгували много за загубата на седемте си сина, но се утешавали донякъде с малката си дъщеричка, която скоро укрепнала и от ден на ден ставала все по-хубава. Дълго време тя не знаела, че имала братя, защото родителите се пазели да говорят за това пред нея, докато един ден чула случайно от хората, че е наистина много хубава, но е виновна за нещастието на седемте си братя. Момичето се натъжило, отишло при майка си и баща си и ги попитало дали наистина е имало братя и къде са те. Родителите не могли повече да премълчават истината. Рекли му, че такава била волята Божия, а неговото раждане било само невинна причина. Но момичето се терзаело непрестанно и накрая решило, че трябва да избави братята си. Не намерило покой до деня, в който напуснало тайно бащиния си дом и тръгнало да се скита по широкия свят, за да открие братята си и да ги избави, каквото и да му струвало това. Не взело нищо друго със себе си, освен едно пръстенче — като спомен от родителите, един хляб, за да яде, като огладнее, една стомничка с вода — да пие, като ожаднее, и едно столче — да седне, като се измори.
Вървяло то дни наред и стигнало далеч, чак до края на света. Отправило се към слънцето, но то било много горещо и страшно и ядяло малки деца. Побягнало бързо обратно и отишло при месечината, но тя била студена, страшна и зла и щом забелязала момичето, рекла:
— Мирише ми на човешко месо.
Побягнало момичето бързо и отишло при звездите, които го посрещнали приветливо и мило и всяка си седяла на свое столче. Зорницата се изправила, дала му едно пилешко краче и рекла:
— Без това краче не можеш да отключиш Стъклената планина, а в Стъклената планина са твоите братя.
Взело момичето крачето, увило го грижливо в една кърпа и поело отново на път. Вървяло, докато стигнало до Стъклената планина. Вратата била заключена и то поискало да извади крачето, но като разгърнало кърпата, тя била празна. Сестричето било загубило подаръка на звездите. Какво му оставало да прави сега? Искало да спаси братята си, а нямало ключ за Стъклената планина. Доброто сестриче взело един нож, отрязало си малкото пръстче, пъхнало го в ключалката на вратата и тя се отворила. Щом прекрачило прага, момичето видяло насреща си едно джудже, което рекло:
— Дете мое, какво търсиш тук?
— Търся братята си, седемте гарвана — отвърнало то.
Джуджето рекло:
— Господарите гарвани не са вкъщи, но ако искаш да ги почакаш, докато се върнат — влез.
После джуджето внесло яденето на гарваните в седем чинийки и седем чашки, а сестричето си взело по хапка от всяка чинийка и пийнало по глътка от всяка чашка.
Но в последната чашка пуснало пръстенчето, което носело със себе си.
Изведнъж чуло плясък на криле във въздуха и усетило полъх. Джуджето рекло:
— Господарите гарвани се връщат.
После гарваните влезли, поискали да ядат и пият и потърсили чинийките и чашките си. Но започнали да викат един след друг:
— Кой е ял от чинийката ми?
— Кой е пил от чашката ми?
— Само човек го е направил и никой друг!
А когато седмият гарван изпил до дъно чашката си, отвътре се изтърколило пръстенчето.
Видял го той и разбрал, че е пръстен от майка им и от баща им и рекъл:
— Господи, дано сестричето ни да е тук, за да ни избави!
Щом чуло тези думи, момичето, което стояло зад вратата и ги слушало, излязло и в същия миг гарваните отново се превърнали в хора. Прегърнали се всички и се целунали и радостни поели към дома на родителите си.