Асен Разцветников
Есенно утро

Тихичко се стеле мъгла по земята

и слънце през нея блещука едвам.

О, колко е тъжно, мрачно в душата,

ни диря от радост, от радостен плам!

 

И няма ни вятър, вятър да повее

да пръсне таз тъмна, зловеща мъгла;

и тогаз пак сяйно слънце да изгрее,

да блести пак радост, да чезне тъга…

 

Излезте, о, бури, ветрове вековни,

развейте, пръснете таз тъмна мъгла.

Летете, о, скърби, спомени тъжовни,

летете далече, далеч от света!

 

Но няма ни буря, ни вятър да вее,

сал тихо се стеле мъгла по земята,

слънцето страхливо блещука, мъждее

и тъга безмерна обзима душата…