Асен Разцветников
Пламъци

1

Загърнат в черен дим, разлистя огнен цвят

запаления дом на трудобий народ,

и ужасът свисти над сепнатия град,

и ужасът люлей безумен хоровод…

 

Гори, гори без спир… С приклади и камшик

за „ред и тишина“ продаден страж следи

и мрачния затвор задушва всеки вик

в безотзивната паст на своите гърди!…

 

А там — под златний свод на своите дворци,

тираните след пир здрависват „славний“ ден —

на всеки тих балкон под виснали венци

стои един Нерон възторжно вдъхновен!

 

Но, всуе, подлеци! — Напразно знак лъчист

измамата чертай над черния ви път! —

Все пак със сетний лъч на заника златист

и вашите мечти безследно ще умрат!

 

Все пак из плам и дим творците на света

възкръсват и творят желани бъднини!

Все пак над ваший пир несменно бди смъртта

и ледния й смях чрез чашите звъни!…

2

Братя, развихрений пламък

с огнени думи заклина

и гръмовито зове!

Братя, да бъдем от камък!

Нашата светла утеха

и тежкия подвиг лежи! —

Там в безпощадния пламък

веч безвъзврат изгоряха

сетните цветни лъжи!

 

С пушка и нож във ръката

свойте червени скрижали

в клетвата да осветим

и беззаветно призвали

сетната страшна разплата

в стръвния бой да летим!

 

Братя, развихрений пламък

с огнени думи заклина

и гръмовито зове!