Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Асен Разцветников

Жертвени клади

Лирика

 

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректор: Невена Николова

 

Формат 60/90/16

Печатни коли 22

 

ISBN 954-9559-27-0

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

 

Предпечатна подготовка: ИК „Хеликон“

Печат ДФ „Димитър Благоев-2“ ООД

 

На корицата: детайл от картината „Хризантеми“, художник — Иван Милев.

История

  1. — Добавяне

От що се земя разтвори,

та се тревата подаде,

от що се гора тресеше,

та й се пъпки пукаха?

От буйни хора тропливи,

от тежка сватба голяма.

Кокичето се женеше,

червен го божур вземаше,

лопошът сред двор стоеше,

сминова пъпка държеше,

на зелен тъпан тупаше.

 

Теменужките пееха,

ситно си хоро виеха,

зелени поли мятаха,

сини забрадки вееха,

а минзухари ихкаха,

с черни ботуши тропаха,

зелени саби въртяха.

 

Кокиче сълзи ронеше,

бяло си було мокреше,

че му е мило и свидно

за чисто поле широко,

за ведро небе високо.

Червен го божур тешеше:

„Мълчи ми, мълчи, невясто,

 

сега ще да се покачим

на бързо конче от клонче,

па ще препуснем, ще идем

у една къща мермерна,

във една чаша сребърна —

от една вода да пием,

на едно място да вехнем“.

Край