Асен Разцветников
С какво ме надарихте…

С какво ме надарихте, о години,

с какво ме стори по-щастлив, о мъдрост?

 

Когато бях младеж и ходех дръзко

и гледах вечер звездните простори,

аз често спирах, смазан от безкрая,

от неговите шеметни мащаби

и неизбродните му светове.

Но миг — и сещах с радост пак опора

и милвах с поглед твърдата земя,

която носи тия, що обичам.

 

Сега, когато спра уплашен вечер

и спомня мигом приказката странна

за атоми и буйни електрони,

аз спирам дъх и свят ми се замайва,

че нося тук, над тая бездна, дето

клокочат сили, свирят светове,

едно сърце с искрица светла обич,

която трепка в бурите и мрака,

що идат из човешките души.