Асен Разцветников
Балада на сляпата

Ти спираш пред вратите всяка вечер,

присядаш като в майчини поли

и слушаш как във бездните край тебе

с копринен шум покой и здрач вали.

 

Ти знаеш стъпките на всеки момък,

звука на всеки праг и камък тук,

ти чуваш смътни викове за помощ,

които не долавя никой друг.

 

И твоят лик — той чист е от тревога,

тъй чист и чужд за всичко на света,

като небе, забравено от бога,

от слънцето, от здрача и нощта.

 

Минават покрай тебе грижни люде,

тежат им клепките от сън и зной

и не един се спира, сам учуден,

и възжелава твоя чист покой.

 

Но ако някой би могъл с десница

гръдта ти да разкрий като врата,

там в миг би паднал, люшнат като птица,

от удара на кървавия писък,

 

от смъртния ти зов из пропастта.