Асен Разцветников
Не са ли твойте топли пръсти…

Видение последно

Не са ли твойте топли пръсти,

не си ли, моя обич, ти?

О, кой с целувка ме прекръсти

и „Упокой“ над мен шепти?

 

Люлян в огромна бяла люлка,

аз чувам тих небесен звън

и с топло рухо накачулен,

заспивам кротък, ведър сън.

 

И виждам: ангели над мене —

на капки кръв по тях личи,

и виждам ангели ранени

и мъка в сините очи.

 

Но туй — са моите зеници,

но мойта кръв изтича там,

но в тая бяла колесница,

но в тая люлка аз съм сам.

 

Аз плувам в топъл пух отпуснат

и розов дим над мен дими —

не е ли лъх от твоите устни,

от твойте длани и коси?