Асен Разцветников
Бистрия въздух и нивите

Видение второ

Бистрия въздух и нивите с тежък косичник от злато,

крушите, шатри разпънали — тук ми е всичко познато.

 

Янтра се казва реката със плет от върби и тръстика

и воловарчето мургаво — с мойто го име наричат.

 

Хей, воловарче издраскано, с лютите тръни в петите,

ставай, че дебнат пъдарите, там във конопите скрити.

 

Стига си сричал ти книжката — нивга тя няма да свърши,

стига си гледал занесено сините, снежните върши.

 

Няма ги нийде юнаците, нито царкинята плаха:

те изгоряха в дъбравите с белите къщи от захар.

 

Скъсай ти пъстрите приказки, с билки измий си очите —

ще ти просветнат зениците: нови, широко разкрити.

 

И ще обикнеш тогава къщурката с крива качулка,

полската вечер, що иде сред гълъбов здрач и светулки,

 

и ще обикнеш ти нивите, в златен косичник заплели

сини звездички метличина, мак и глухарчета бели.