Асен Разцветников
Снощи вечер умряла сънувах я…

Снощи вечер умряла сънувах я, майчице,

В пещера от сребро и смола —

там незнайно далеч и незнайно къде в пущинаците,

дето вечните бури разкрилят крила.

 

В пещерата се виеха сребърни мъхове,

а отпред, на устата й сиви,

два аждеря там пазеха, люти настръхнали,

два аждеря със огнени гриви.

 

И лежеше умрялата чудно накичена

и със сребърно платно покрита,

на гърдите й светеше китка игличина,

на челото — златна парица.

 

Не понесох, нахлуха в главата ми кървите,

па извиках и хукнах да вляза,

ала, бесни, аждерите в мрака се хвърлиха

и аз паднах с разкъсани пазви.

 

Паднах там — и ръце, и уста ми се схванаха,

ала трепнах, разтворих очи:

като дим се разнесе в миг всичко, но раната —

на гърдите ми още гори.