Асен Разцветников
Хей, разхлади ни

Хей, разхлади ни челата и дланите,

ветре балканино, ветре горянино!

 

И разнеси ти припевките, глумите

редом по нивите, кръстом из друмите.

 

Нека ги чуят момите, ергените,

нека ги чуе и мойта изменница —

 

нейде далеко в житата полюшнати

тя да се сепне, ръкойка изпуснала.

 

Да си припомни за клетвите речени

и да се пази през късните вечери —

 

ах, да си пази очите черешови,

дето сърцето ми младо почерниха.