Асен Разцветников
Приказка

Животът е кървава приказка,

която разказваш ми ти,

родино, във кърви оплискана,

родино, с ранени гърди.

И ето ме: седнал на скута ти,

обронил покорно чело,

аз тръпна и слушам за лютото,

за черното твое тегло.

 

Аз виждам: от бога наказани,

нахвърлят се брат върху брат,

аз виждам в тревите прегазени

как чуждите орди летят.

И кости, и ями разринати,

удавници в твоите блата,

и димни пожари низ нивите,

низ твоите ниви, земя!

 

О, спри веч жестоката приказка —

шест века разказваш я ти,

родино във кърви оплискана,

родино с ранени гърди.

Аз тръпна пред здрача от кръстове,

о, дай ми забрава за миг —

че мойта душа е разкъсана

от кървави вопли и вик.