Асен Разцветников
Сляпото гъдуларче

Отново тъжна есен

в просторите витай

и глъхне мойта песен

из тоя чужди край.

 

Аз чувам птичо ято —

потегля то на път —

да чака ново лято

във някой топъл кът.

 

И аз ли да замина?

Къде ще спра в нощта?

Аз нямам ни родина,

ни майка на света.

 

С гъдулка във ръката

и мъка в свойта гръд

аз дойдох през тъмата,

загубил брод и път.

 

И скитам тук и тамо

с една торба на гръб,

гъдулката ми само

разбира мойта скръб:

 

засвиря — тя се слива

в миг с моята душа

и трепка като жива,

и плаче в пустошта.