Асен Разцветников
Люлчени песни

1

Заспи, соколе мой, заспи,

чуй тих небесен звън,

чуй как във тъмните липи

приказва вятърът навън,

заспи, дете, заспи, заспи,

заспи ми кротък сън.

 

Спи мирно и сънувай ти,

как ангел си било

и как във сините нощи

света си люлкало с крило,

как носило си нявга ти

звездичка на чело.

 

О, спи ми, галено дете,

сънят край нас лети,

вън птиченцата — спят и те,

и вятърът веч не шепти,

заспи, дете, заспи, заспи,

заспи, заспи и ти.

2

Вятърът шушне в горите,

лед в планината трещи —

спи ми, ти малко момиче,

в сините скрежни нощи.

 

Спи и сънувай в нощите,

пълни със ведрост и сняг,

как във полята зарити

малки кокичета спят.

 

С пролет в очите зелени,

с бели и чисти була,

спят те и чакат смирено

своята мащеха зла.

 

Стане ли рано сърдита

и ги прокуди по мрак —

те ще загинат, зарити

в скрежа и синия сняг,

 

те ще загинат самички —

и ще угаснат във страх

малките живи очички,

с младата пролет във тях.

 

Скреж се люлее в горите,

лед в планината трещи —

спи ми, ти малко момиче,

с ведри зелени очи.