Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1934 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Асен Разцветников
Жертвени клади
Лирика
Редактор: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректор: Невена Николова
Формат 60/90/16
Печатни коли 22
ISBN 954-9559-27-0
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997
Предпечатна подготовка: ИК „Хеликон“
Печат ДФ „Димитър Благоев-2“ ООД
На корицата: детайл от картината „Хризантеми“, художник — Иван Милев.
История
- — Добавяне
Нощта лежи в градините. Вей ведрина горняка.
И ръсят сняг и сънища уханните люляки.
Угасват бавно къщите. Затварят се цветята.
Едничък аз, безсънния, блещукам в тишината.
Душата ми, омаяна от пролетното чудо,
във клетката си алена трепти и бие лудо.
Не мога. Тръгвам тихичко през буките. И ето:
по тайни лунни пътища възлизам на небето.
И сбрал дружина облаци със тежки, бели пазви,
аз почвам светла приказка, аз тихо им разказвам
как долу там в дъбравите умира град, удавен
в потоп от здрачни сънища, от шипки, смин и здравец,
как с вейка във десницата върви в нощта горняка
и рони бели кръстчета от младите люляки.