Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Асен Разцветников

Жертвени клади

Лирика

 

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректор: Невена Николова

 

Формат 60/90/16

Печатни коли 22

 

ISBN 954-9559-27-0

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

 

Предпечатна подготовка: ИК „Хеликон“

Печат ДФ „Димитър Благоев-2“ ООД

 

На корицата: детайл от картината „Хризантеми“, художник — Иван Милев.

История

  1. — Добавяне

В черни ковчези, дълбоко във мене заровени,

тихо догарят и светят далечните спомени,

 

светят и лъхат ме с дъх от върби и кокичета,

от теменуги, от длани и устни обичани.

 

Гледам как капят листата над старото Търново

капят листата и плачат горите посърнали.

 

Гордия Царевец, старата знатна Трапезица —

тежки ковчези със каменни блокове везени.

 

Скрити са в тия грамадни ковчези, о Търново,

твоето минало, твоята слава посърнала.

 

Сключвам очи и ги гледам в мъглите привечерни:

тихо се люшкат и тънат, на гибел обречени —

 

два великана, със плясък из Янтра изскочили,

бързо ги хвърлят във бездната: с черквите, с кулите, с плочите.

 

И на скалите оставаш ти, тъжното, сбитото,

бият по тебе на ледния вятър копитата —

 

бият и в мене — в сърцето ми, дето заровени,

тихо догарят и светят далечните спомени.

Край