Асен Разцветников
Великден

Във пролетната нощ, люляни

от зноен дъх и звезден звън,

сънувахме ний твоите рани

и тихо плакахме насън.

 

Ний плакахме за теб на кръста,

за себе си и за света,

за своите ястребови пръсти

и стари, каменни сърца.

 

И ето: утрото е свежо,

блестят грамади розов цвят,

във млечносинята безбрежност

ята от гълъби летят.

 

И бий в сърца ни нежна сила,

и ний простираме ръка —

със пръсти, жадни да помилват

децата, птиците, света.