Асен Разцветников
Степ

Аз лежа и мълча като птица заплетен в тревата,

във тревата, където играе крилатия вятър.

 

Нямам жива искра, нито капчица вяра в гърдите,

нямам нийде в света роден брат, ни любимо момиче.

 

И потъвам в степта, и замирам, и гледам как дните

със грамадни коси преминават и свалят тревите,

 

как светулки със черни наметки и с лампи в ръцете

всяка нощ над безкрайните степи блуждаят и светят.

 

Полудей или спри, ако щеш, ти, немирнико вятър,

все едно ми е кой ще люлее над мене тревата,

 

все едно ми е мен дали цвят, или дъжд ще ме плиска —

аз лежа и мълча, и не мисля, и нищо не искам.