Асен Разцветников
Поет

Спри, натегнал от умора,

разтвори широка гръд,

и погледай как в простора

чучулигите трептят,

 

как потоп от ясно злато

грей в бездънните поля

и безоблачното лято

люлка сини ветрила.

 

Носиш гняв и скръб, и нежност,

и тежиш от тъмнини,

потопи ги в тая свежест,

удави ги — и стани!

 

Чуй: дъба до теб разказва

колко весел е светът —

а люлее смъртна язва

на столетната си гръд

 

Виж: омаяна от младост,

еднодневката играй

и забравя в свойта радост

неизбежния си край.

 

Забрави се като нея,

плувай в ниви и гори,

пей със тия, дето пеят,

с тия, що горят — гори!

 

Вдигай в мълниите грани,

бий се с тях като дъба:

Всеки удар палва рана —

ти от рани грей в нощта.

 

А когато чуеш кобен

зов — из вечните врати

като млад планински облак

ти в безкрая полети.