Асен Разцветников
Пролет

На Ат. Букурещлиев

Небе — ясносиньо око. И във него

зеница — ти, слънце на родната пролет.

Дървета — грамади от цвят и от нега.

И сребърен ветрец, задъхан и волен.

 

Пчелици се вият и пеят метежно

низ цветната шир и просторите сини.

И някой разказва приспивно и нежно

как сам бог нощеска оттука е минал.

 

Как сам бог, прегърбен, в ръка със звездици,

пред първи петли е кръстосал полята.

Събудил пчелите и пойните птици

и в цветните чашки налял аромати.

 

Стопли ми сърцето ти, огнена пролет.

Сърцето ми — кошер, смразен и поломен.

Ти, сребърен вятър, полюлкай на воля

въздушните люлки на пролетен спомен.

 

Аз искам да спомня през десет години

смях, цъфнали клонки. И къдри развети.

Момичето — дето безвестно погина

със моята пролет, пчели и дървета.