Асен Разцветников
Нявга отдавна живял…

Нявга отдавна живял на света

цар белобрад и премъдър,

имал той девет момчани чеда,

с буйни и смолени къдри.

 

Бил той посърнал, безпомощен бил,

чезнел от болка незнайна —

всуе биляри му билки варили,

всуе баячи му баяли.

 

Свикал най-сетне премъдрия цар

своите рожби, дор девет,

клетва заклел ги — спасителен цяр,

жива вода — да намерят.

 

Нейде далеко, през седем царства,

имало избор небутан,

бдяла над светлата, жива вода

ламя стоглава и люта.

 

Яхнал си кончето първия син,

яхнал и гладен, и жаден,

морен и потен, и с прашни коси,

стигнал вълшебното кладенче.

 

Връщай се, ревнала ламята с гръм,

смърт ще си найдеш, човече!

Я се проваляй във дън земя, зъмьо! —

бързо извадил той меча.

 

Но след тридневна, жестока борба

паднал юнакът измамен,

стръвно го глътнала с димни уста

старата, лютата ламя.

 

Чакал го втория, храбър и млад,

чакал, па яхнал, заминал…

И неотменно, тъй брат подир брат,

паднали сина осмина.

 

Плачел и люшкал се царя самин,

в тъмна и сетня надежда —

сетен останал най-малкия син,

с черни и рунтави вежди.

 

Расъл, порасъл той, гален и мил,

станал и мъдър, и силен,

рано през пролетна утрин ранил,

с конче и китка босилек.

 

Още през девет поля и гори

страшния страж той съгледал:

Дръж се сега да те видя мари,

ламьо стоглава изеднице!

 

Трепнала халата, блъвнала дим,

блъвнала огън и лава,

но посред пламък и гръм невредим

горд се юнакът възправил.

 

Били се, сякъл глава след глава,

бликнали кърви и пламък…

И след тридневна, безумна борба

паднала старата ламя.

 

Махнал, разсякъл юнака тогаз

жълтия труп презполовина,

живи и здрави излезли завчас

другите братя осмина.

 

То било радост, то сълзи били,

брат се със брата прегръщал

и като ято от млади орли

литнали дружно към къщи.

 

Носели стомна със жива вода,

носели младост и здраве…

Срещнал ги стария цар пред града

с почести, песни и слава.