Асен Разцветников
Кървави вопли

Над родните степи по кобна повеля

размерно и бавно камбани звънят.

И ранната есен кат луда Офелия

пристъпва накитена с листи и цвят.

 

Родино, по твойте поля незасети

чакали и вълци се гонят за стръв

и късното слънце примрежено свети

през дим от пожари и пари от кръв!

 

И толкова жертви, незнайни и святи,

и толкоз безумства и ужас злорад…

О, в кръв са удавени моите братя,

о, кърви неспирно в полята димят!

 

И аз — като лебед от заник огреян —

ранен безнадеждно в последния бой,

над кървава бездна потъвам и пея:

 

„Вы жертвою пали в борьбе роковой.“