Асен Разцветников
Вихри

1

Ний сме

бели

зимни вихри,

странници от странен свят,

от далечний север, дето

бели гробници мълчат.

 

Там сред вой

на бели мечки,

и сред пукот тъп и глух,

ний израстохме във люлки

от разнежен, снежен пух.

 

В погледа ни

син и бистър,

дива стръв и мраз искри,

а устата ни са страшни

белозъби

пещери.

 

Щом изгрее

на небето

синя сребърна звезда,

ний напущаме със писък

своите ледени гнезда.

 

Като орляк

бели птици

В триъгълен, плътен строй,

ний политаме

на юг със остър свист

и страшен вой.

 

И пред нас там

градовете

и безбройните села

в тъмен ужас

тихо свеждат

свойте каменни чела.

2

Ще угасим ний всеки пламък

и всичко в лед ще оковем.

И ще убием всяка сямка

зарита в мокрий чернозем.

 

Ще влезем гневни и свирепи

В комините през плам и дим

и там със сняг и сива пепел

огнищата ще угасим.

 

Отвред ще облепим стъклата

със плътни плочки матов лед

и ще отнемем светлината

на тоя род на век проклет.

3

С крила

от лазур и пламък,

през рамо

със длято и чук,

ний идем,

ний идем

далеко,

далеко от знойния юг.

 

Ний растохме голи

и волни

във тъмни столетни гори,

където

тропическа треска

на желти огнища гори.

 

Където

небето

разсипва

потоци от дъжд и от град

и мълнии

с трясък неспирен

запалени жици предат.

 

Щом в синя предутрин

зората

покити златиста стрела,

ний литваме с песни

на север

към белите мъртви поля.

 

И вред ни посрещат

със трепет

и с радост разтварят врати,

и в мъртвите черни зеници

зелена надежда

цъфти.

4

В час предсмъртен някой черно знаме вдига

и за сетня помощ с кървав глас зове —

издигнете, братя, свойте чукове

да разбием всички скопчени вериги!

 

Вечна нощ прибулва гаснещи зеници

и смразени клепки с мъртъв цвят реди —

разтворете, братя, своите гърди

да избликне пламък в черната ледница!

 

Някой безнадеждно със смъртта се бори

и за сетня помощ с кървав глас зове —

издигнете, братя, свойте чукове

да разбием всички каменни затвори!